Решение № 7747 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д., с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение 11011 от 16.12.2024 г., постановено по административно дело 1960/2024 г. от Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ППН-01-379/2023г. от 27.07.2024 г.(датата съгласно диспозитива на съдебното решение, съгласно решението на КЗЛД - 25.07.2024 г.), в частта му по т. 1, т. 2 и т. 3. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Н. Г. Г., с адрес в гр. Пловдив, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба оспорва същата като неоснователна и необоснована. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила, а подадената жалба - оставена без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АС - Пловдив е било решение ППН-01-379/2023г. от 25.07.2024 г. на КЗЛД, в частта му по т. 1, т. 2 и т. 3, с които: жалба ППН-01-379/10.05.2023 г. е обявена за основателна по отношение на Н. Д.; за нарушение на чл. 5, § 1, букви а и в , на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679; Регламента) е издадено разпореждане на Н. Д. да преустанови заснемането на чужд имот като демонтира камерата за видеонаблюдение; указан е срок за изпълнение на разпореждането - 7-дневен от влизане в сила на решението, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че в случая е налице неправомерно обработване на личните данни от Д., обективирано с поставянето на камера, обхващаща част от чужд недвижим имот и поставена без съгласието на неговия собственик. Съдът е приел, че не е доказано да е налице някое от условията по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 за законосъобразно обработване на данните, както и че видеонаблюдението в случая противоречи на принципа посочен в чл. 5, § 1, б. в от Регламент 2016/679 - свеждане на данните до минимум . С оглед изложените съображения, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата срещу оспорения пред него административен акт и е осъдил М. да заплати на КЗЛД и Г. сторените по делото разноски. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент 2016/679 лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ( субект на данни ); физическо лице, което може да бъде идентифицирано е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Във връзка с последното, в процесния случай несъмнено се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством видеонаблюдаващо устройство, каквото в случая е поставената камера, обхващаща освен двата гаража, собственост на бащата на Д. - А. М., така и дворно пространство пред тях, собственост на Г.. В тази връзка правилно първоинстанционния съд е посочил, че в случая се касае за неправомерно обработване на лични данни, като е установено, че въпросната камера освен, че осъществява запис, съхранява и записаните видеокадри на карта-памет за срок от около една седмица, които след това автоматично се изтриват по реда на постъпването им, като достъп до системата се осъществява от Д. чрез мобилния й телефон, което безспорно е обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента. Във връзка с горното правилно административният съд е разгледал въпроса дали е налице някое от условията на чл. 6 § 1 от Регламента, който урежда случаите в които обработването е законосъобразно, като жалбоподателят пред АС Пловдив е навел доводи за наличие на тези по букви г и е от посочената норма, като е посочил, че камерата е поставена с цел охрана на гаражите и помощната постройка, предвид влошени междусъседски отношения. Касаторката не е собственик на гаражите, към които също е насочена камерата, няма вещни права върху тях, нито твърди облигационни такива. От анализираните доказателства в тази връзка и разпитаният свидетел - майката на касатора, която е посочила, че действията на съседите са преустановени след приключване на делото в съда за достъпа до тези сгради, АС Пловдив е достигнал до извод за липса на безспорна установеност да са налице обстоятелства, обективиращи евентуалното приложение на чл. 6, § 1, б. е от Регламент (ЕС) 679/2016 - преимуществен легитимен интерес на администратора да видеонаблюдава чужд имот. Както е посочил и административният съд липсва и изрично съгласие на собствениците на заснеманото дворно място, намиращо се пред гаражите и влизащо в обсега на камерата. От изложеното до тук се налага извода, че доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД от Регламента за законосъобразното им обработване, в настоящата хипотеза е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 5 и чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. По отношение на останалите правни изводи, изложени от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав счита същите за съобразени с материалния закон и препраща към тях при условията на чл. 221, ал. 1, изр. второ АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях разноски за производството пред ВАС. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такива следва да се присъдят на ответника по касация КЗЛД в размер на 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация Н. Г. Г. следва да се присъдят направените разноски за производството пред ВАС - 1600 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение