Решение № 1633 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2015 г.

Решение № 1633 от 16.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Елена Стоянова Кирова от гр. София срещу решение № 2583 от 14.04.2015 г. по адм. дело № 12095/2014 г. на Административен съд - София-град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Спорът между страните е по въпроса какъв е действителният размер на средномесечния доход на касационната жалбоподателка и трите й деца за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление.

Между страните не се спори, че:

• този средномесечен доход обхваща брутните доходи на касационната жалбоподателка за времето от 01.04.2014 г. до 30.09.2014 г., произхождащи от: трудова дейност, обезщетения и помощи, месечни добавки за деца и присъдени издръжки;

• през посочения период (за месеците април, май и юни 2014 г.) касационната жалбоподателка е получила брутни доходи от трудово възнаграждение в размер на 2514,78 лв и от обезщетение за безработица (за месеците август и септември 2014 г.) в размер на 259,20 лв или общо 2773,98 лв.

Различията в становищата на страните по обсъждания въпрос са досежно размера на получените от касационната жалбоподателка през периода 01.04.2014 г. - 30.09.2014 г. месечни добавки за деца и присъдени издръжки.

Не се спори между страните, че касационната жалбоподателка получава за трите си деца общо 120 лв. месечно семейни помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и други 90 лв.месечна издръжка за трите деца от техния баща.

Различията в становищата на страните по обсъждания въпрос се дължат на погрешното разбиране на касационната жалбоподателка, че тези 120 лв и 90 лв се прибавят в този им размер към общия размер на получените от нея брутни доходи от трудово възнаграждение и от обезщетение за безработица за целия 6-месечен период. Това свое становище тя е изразила и в писмената си защита (молба от 08.02.2016 г.) в касационното производство така:

"От издръжка получавам за 3 деца общо 90 лв, а от детски за трите общо 120 лв, от което следва, че към брутния доход за 6 месеца ще прибавим детските и издръжката, т. е. 2773,98 лв + 90 лв + 120 лв = 2983,98 лв брутен доход за 6 месеца".

Допуснатата от касационната жалбоподателка грешка се състои в това, че към получените от нея доходи от трудово възнаграждение и от обезщетение за безработица за целия 6-месечен период тя прибавя само 90 лв от присъдени издръжки и 120 лв месечни помощи по чл. 7 ЗСПД, които са получени от нея само за един месец. За 6-месечния период от 01.04.2014 г. до 30.09.2014 г. обаче доходите от присъдени издръжки са 90 лв. х 6 мес. = 540 лв и от семейни помощи 120 лв. х 6 мес. = 720 лв. или общият размер на тези доходи е 1260 лв (540 лв + 720 лв).

Сборът на брутните доходи от трудово възнаграждение и от обезщетение за безработица, които са в общ размер 2773,98 лв и на брутните доходи от присъдени издръжки и месечни помощи по чл. 7 ЗСПД, които за целия 6-месечен период от 01.04.2014 г. до 30.09.2014 г. са в общ размер 1260 лв,, е 4033,98 лв. Следователно средномесечният доход на касационната жалбоподателка и трите й деца по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е 672,33 лв (4033,98 лв: 6 мес.). Този средномесечен доход е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление, дори ако по отношение на касационната жалбоподателка не се приложи правилото на чл. 10, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Поради това тя не отговаря на условията в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и няма право на такава помощ. Направеният в този смисъл извод от Административен съд - София град е правилен, а основаното на него съдебно решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.

Страните не са направили искания за присъждане на разноски по делото в касационната инстанция.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,