Решение № 291 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2016 г.

Решение № 291 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1734/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. С. В. от гр. Г., подадена чрез пълномощника му - адвокат Банкова, против решение № 110 от 16.12.2015 г. по адм. дело № 162/2015 г. на Административен съд Г., с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 31/26.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Г., както и против разпореждане № 4903172220/10.03.2015 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Г., като неоснователно и недоказано. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на административнопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът е постановил решението си, без да е изследвал подробно събраните по делото доказателства, въз основа на което е достигнал до неправилен извод, че положеният от жалбоподателя труд не следва да се категоризира, като такъв от втора категория по смисъла на чл. 31 и чл. 31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.). Твърди се, че при възникването на авария, не е от значение мястото, на което е полаган труда през периода от 09.10.1989 г. до 01.09.1996 г. на длъжността "ел. монтьор". Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Г. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Г. е отхвърлил оспорването на М. С. В. срещу решение № 31/26.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Г., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 4903172220/10.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Г., с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. в действителен размер. За да постанови този резултат, съдът е приел, че стажът на жалбоподателя през периода от 08.10.1973 г. до 01.08.1974 г. на длъжността "докер" във ВТК "Г. Г." гр. Г. не попада в обхвата на т. 31 от ПКТП (отм.), тъй като дейността по товаро-разтоварната дейност не е свързана с първичната обработка, производството и преработката на посочените в нормата суровини, тъкани и изделия. По отношение на периода от 09.10.1989 г. до 01.09.1996 г., през който жалбоподателят е работил като "ел. монтьор" в ДФ "Лъв", Г. (правоприемник на "Лъв" АД, Г.), съдът е установил, че не са представени доказателства, от които да се направи извод, че В. е работил в звената за суха обработка, апретиране и боядисване, каквото е изискването на т. 31б от ПКТП (отм.), за да бъде категоризиран трудът му на посочената длъжност, като такъв от втора категория. За изясняване на спорните правоотношения са изслушани трима свидетели. Според показанията на свидетелката М. Р., работила във ВТК "Г. Г." гр. Г. от 1969 г. до 2000 г., дейността на жалбоподателя, като "докер" в предприятието се изразявала в пренасянето на преждата за обработка в различните цехове. С. Ц. Б., която е работила пред периода от 1989 г. до 1996 г. в ДФ "Лъв", Г. е заявила в съдебно заседание, че през целия период М. В. е работил, като "електротехник", и работата му се е състояла в поправяне на електрически аварии в цех № 5, където са работили и двамата. Според показанията на свидетеля Дянков, който е бил началник на цех № 5 в ДФ "Лъв", Г., през времето, в което е работил и В., жалбоподателят е извършвал ремонтни дейности във всички цехове, в които е имало аварии, независимо дали са мокри или сухи. Заявено е, че работното място на ел. монтьорите е в отделна сграда, към самия цех. Постановеното от Габровския административен съд решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Жалбоподателят е възразил срещу разпореждане № 4903172220/10.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Г., с което е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради непризнаване на трудов стаж от втора категория труд за периодите от 08.10.1973 г. до 01.08.1974 г., като работник по товаро-разтоварване в цех 1 на тъкачница във "Финтекс" АД, гр. Г., за периода от 26.10.1977 г. до 30.10.1978 г., като старши майстор специалист към ТЕЦ - Г., и за периода от 09.10.1989 г. до 21.09.1999 г., като ел. монтьор в кожарски цех 5 на ДФ "Лъв", гр. Г.. Директорът на ТП на НОИ - Г. е отхвърлил жалбата му, като неоснователна по отношение на периодите от 08.10.1973 г. до 01.08.1974 г. и от 09.10.1989 г. до 01.09.1996 г., а по отношение на останалите спорни периоди е отбелязал, че са зачетени от втора категория от пенсионния орган. Изложил е съображения, че в обхвата на нормата на чл. 31 от ПКТП (отм.) не са включени длъжностите на обслужващи работници, а само на заетите в първичната обработка, производството и преработката на посочените в нормата суровини и тъкани. По отношение на втория спорен период в ДФ "Лъв", гр. Г. по-горестоящият административен орган е приел, че въз основа на събраните в преписката доказателства, не се установява жалбоподателят да е сред работниците, заети при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до това дали положеният от В. труд в периода от 08.10.1973 г. до 01.08.1974 г. и в периода от 09.10.1989 г. до 01.09.1996 г. е бил такъв от втора категория. Обосновано въз основа на доказателствения материал съдът е приел, че не са налице условията за признаване на стажът, положен в процесните периоди за такъв от втора категория. Според ясния по съдържание запис на т. 31 от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът, полаган от работници и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци. Макар и настоящият касационен жалбоподател да е работил, като докер, той е полагал труд не в изчерпателно изброените хипотези на т. 31 от ПКТП (отм.), а в непроизводствено звено, и дейността, която е извършвал не е била свързана с първичната обработка, производството и преработката на изброените суровини. Предвид горното законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не намира приложение разпоредбата на т. 31 от ПКТП (отм.) и по тази причина липсва законово основание положеният от В. труд да се категоризира, като такъв от по-благоприятната II категория труд. За втора категория на основание т. 31б от ПКТП (отм.), се зачита трудът, положен от работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници- финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. По делото е представено поименно разписание на длъжностите и основните заплати за периода от 01.01.1993 г. до 31.12.1993 г., от които е видно, че Видинлиев е работил в цех № 5, в който е имало отдел "Администрация", отдел "Варен участък", отдел "Дъбилен участък", два отдела "Апретурен участък" и отдел "Други", т. е. не са налице данни той е да полагал труд при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи. В посоченото разписание е отразено, че М. В. е заемал длъжността "ел. монтьор". От свидетелските показания и от писмените доказателства, приложени по делото, не се установява жалбоподателят да е работил в друг цех, освен в посочения цех № 5 в предприятието. На основание т. 67 от ПКТП трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В цех № 5 е имало отдели, в които работниците са извършвали именно обработка, боядисване и апретиране на кожи. Както е установено от данните по делото и от свидетелските показания на Бонева и Дянков, касаторът е осигурявал поддръжка на електрическите машини, без да е имал пряк контакт с обработката, боядисването или апретирането на кожи. При това обективно положение не може да се приеме, че при изпълнение на работата като "ел. монтьор", той е бил подложен на въздействие на производствената среда, съответстващо по вредност и тежест на това, на което са били подложени пряко заетите в другите отдели на цех № 5, чийто основни трудови функции са включвали обработка, боядисване и апретиране на кожи. Работниците, които не са били подложени на вредности на трудовата среда, в случая състоящи се в постоянно и непосредствено вдишване на вредни изпарения, на които са били подложени работещите в обработката, боядисването и апретирането на кожи, не са субекти на правото по т. 31б от ПКТП (отм.). По изложените по-горе съображения, в конкретния случай не е приложима разпоредбата на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), с която е регламентирана възможността лицето да докаже, че макар трудът да не е положен на съответната длъжност, посочена в правилника, то той е бил със същата вредност и тежест като на конкретно визираните длъжности. В процесният случай не се установява положеният от Видинлиев труд като "докер" и "ел. монтьор" във ВТК "Г. Г." гр. Г. и в ДФ "Лъв", Г. да е бил със същата вредност и тежест като на работниците, визирани в т. 31 и т. 31б от ПКТП (отм.). Атакуваният административен акт, с който е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата, Административен съд Г. е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,