Решение № 2163 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5396/2012 г.

Решение № 2163 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5396/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Подадена е касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Красимира Темелкова, против решение № 1014/27.02.2012 г. по адм. дело № 4233/2011 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в административното производство. Разплащателна агенция е извършвала необходимите проверки и с помощта на системата за идентификация на земеделските парцели, поддържана от Министерство на земеделието и храните. Резултатите от проверките от м. 11.2009 г. и от м. 12.2010 г. са отразени в таблици, предхождащи издадения акт. Назначената по делото експертиза е установила недопустими за подпомагане площи, което означава, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с материалния закон. На земеделския производител е било известно, че част от заявените площи не се стопанисват. С оглед на изложените доводи прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспореният акт е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", а по делото е бил призоваван и е взел участие изпълнителният директор на фонда. Налице е нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. На основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК иска решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ съдът е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/23999 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Красимира Георгиева Динева е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 36 804,64 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 20/260609/40003. Съдът е отменил обжалвания АУПДВ като незаконосъобразен. Приел е в решението си, че актът е издаден при липса на мотиви. Представените към него допълнителни писмени доказателства не са били цитирани в самия АУПДВ, поради което не са част от мотивите. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, критериите, въз основа на които е намален размера на сумата, площите, които се считат за недопустими за подпомагане. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане, с което са нарушени разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК. Съдът е приел, че при издаване на акта е допуснато нарушение на нормата по чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, уреждаща реда за извършване на контролни проверки, констатирането на нередности при тези проверки и тяхното документиране, както и от необходимостта от извършване на допълнителни проверки при установени нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По възражението на представителя на Върховна административна прокуратура, съдът излага следните съображения: Съгласно чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението и следи служебно за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. Следователно нарушението на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на решението, може да бъде констатирано от касационната инстанция само при изрично изложен в касационна жалба довод в тази насока. След като такова касационно оплакване не е наведено в жалбата, то не може да бъде обсъждано от настоящата инстанция. След преценка на оспореното решение, настоящият състав намира, че то е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК при издаването на акта. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" административният орган е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. Допустимо е те да се съдържат и в съпътстващи акта документи. Но по делото не е установено, че представените таблици са били връчени на земеделския производител и той е имал възможност да се запознае с тях. Още повече, самите касационни жалбоподатели твърдят, че данните от таблиците са налични в електронен вид в ДФ "Земеделие" и те по никакъв начин не са достояние на земеделските производители. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателна агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител, следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение