Решение № 7403 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2013 г.

ВАСIII отделение02.06.2014 г.докладчик т Николай Урумов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4332 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7736 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в отхвърлителната му част. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу решение № 4332 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7736 от 2011 г. на Административния съд - София-град, в частта му, с която искът на Кръстю Евстатиев Статев и Стефка Евстатиева Арсова срещу Областната администрация на област София за претърпени имуществени вреди за периода 22.06.2005 - 14.07.2008 г. е оставен без разглеждане. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 13999 от 2013 г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение, в тази му част. Решението в частта му, с която е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7403 от 2.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кръстю Евстатиев Статев и Стефка Евстатиева Арсова - и двамата от София, против решение № 4332 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7736 от 2011 г. на Административния съд - София-град. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като са развити доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Областната администрация на област София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт П. Стаменова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба в частта й, с която е бил отхвърлен предявеният иск, е подадена в срок от надлежни страни, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Касационната жалба в частта й, в която е оставен без разглеждане предявеният иск, е процесуално недопустима като просрочена. С посоченото по-горе решение съдът е отхвърлил предявения иск от Кръстю Евстатиев Статев и Стефка Евстатиева Арсова срещу Областната администрация на област София за сумата 348 861,70 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди като последица от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника през периода 04.11.1998 - 22.06.2005 г., изразяващо се в неиздаване на компенсаторни записи съгласно заповед № РД-21-799 от 13.07.1998 г. на областния управител на област София. Със същото решение е бил оставен без разглеждане предявеният иск от Кръстю Евстатиев Статев и Стефка Евстатиева Арсова срещу Областната администрация на област София за претърпени имуществени вреди за периода 22.06.2005 - 14.07.2008 г. като последица от отменена като незаконосъобразна заповед № РД-21-117 от 22.06.2005 г. на областния управител на област София. За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че са налице две основания за това: първото - че е налице изтекла погасителна давност съгласно разпоредбите на чл. 110 ЗЗД, и второто основание - че по делото не е било доказано наличие на бездействие на служители от областната управа. За да остави без разглеждане втория предявен иск, съдът е приел, че по него е налице влязло в законна сила решение, постановено по адм. дело № 14249 от 2011 г. на Върховния административен съд - трето отделение. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. От данните по делото се установява, че по искане на касаторите е била издадена заповедта на областния управител, посочена по-горе, с която им е било признато правото на обезщетяване на наследниците на Евстати Кръстев Статев, с чието движимо имущество, изоставено в Кралство Гърция, е погасен държавен дълг съгласно спогодбата Моллов-Кафандарис, като това имущество е било подробно описано в заповед № РД-21-799 от 13.07.1998 г., с която е приключила първата фаза на производството по обезщетяване и е признато правото на такова с компенсаторни записи - на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОСОИ. Съгласно постоянната практика на Върховния административен съд производството за обезщетяване на бивши собственици по реда на ЗОСОИ протича в две фази: В първата фаза се изследва единствено въпросът дали заявителите са правоимащи по реституционния закон и ако това е така - компетентният административен орган им признава право на обезщетяване, като посочва и начина на обезщетяването. Във втората фаза уважените искания се предават за оценка на лицензирани оценители, които изчисляват размера на обезщетенията и установяват квотите в съсобствеността. В изпълнение на задължението си по чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ компетентният орган издава заповед, в която определя както конкретната задача на вещото лице, така и срока за изпълнението й и размера на възнаграждението съобразно приетата тарифа. Не е спорно обстоятелството, че в конкретния случай първата фаза на производството по ЗОСОИ - за обезщетяване на наследниците на Евстати Кръстев Статев, чието движимо имущество, подробно описано в клетвена декларация от 27.11.1944 г., е останало в Кралство Гърция при изселването му, е приключило със заповед на компетентния административен орган - областния управител на област София - № РД-21-799 от 13.07.1998 г., с която е бил определен и начинът на обезщетяването - чрез компенсаторни записи, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОСОИ. Заповедта не е била оспорвана и е влязла в сила. За да се "даде старт" на втората фаза на производството, следва да се изпълнят две условия: 1. правоимащите лица да подадат до административния орган в 14-дневен срок от получаване на съобщението по чл. 6, ал. 3 от ЗОСОИ нотариално заверена клетвена декларация, в която да са посочили квотите на наследяване на всеки един от тях съобразно разпоредбите на Закона за наследството - по арг. от нормата на чл. 5 от Наредба № 9 от 1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от ЗОСОИ (обн., ДВ, бр. 98 от 1998 г.), и 2. след изпълнението на това изискване административният орган да издаде заповед, в която да определи вещото лице - лицензиран оценител, конкретната му задача, срока за изпълнението й и размера на възнаграждението съобразно приетата тарифа. Изискването за представяне на клетвена декларация е безусловно и представлява обективна предпоставка, въз основа на която органът по чл. 6 от ЗОСОИ може обективно и правилно да определи размера на обезщетението на всеки един от правоимащите (в този смисъл и решение № 5371 от 30.05.2003 г., постановено по адм. дело № 787 от 2003 г. на петчленен състав на Върховния административен съд). От приложените по делото доказателства е видно, че това условие не е било изпълнено от касаторите в указаните от ЗОСОИ и в Наредба № 9 срокове. Въпреки това неизпълнение, със заповед № РД-21-799 от 29.06.1999 г. на областния управител на област София е било възложено изготвянето на оценителна експертиза на в. л. Й. Колева, но тъй като същата не е била изготвена в срок, заповедта е отменена със заповед № РД-15-114 от 25.03.2003 г. на областния управител, като с нова заповед - № РД-21-799 от 25.03.2003 г., упълномощените по съответния ред двама заместник областни управители са разпоредили на основание чл. 6, ал. 4 от ЗОСОИ на в. л. М. Стоянова в едномесечен срок да изготви оценка на подлежащото на обезщетяване имущество и такава оценка е приложена по делото. След като тази оценка не е била възприета от административния орган, тъй като не отговаряла на условията на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ, със заповед № РД-21-799 от 27.04.2005 г. тя не е била утвърдена, а е възложена нова експертиза - на в. л. М. Велчев. На 30.05.2005 г. последният е депозирал заключението си, което също не е било възприето от административния орган, и с нова заповед - № РД-21-799 от 08.06.2005 г., е назначена четвъртата експертиза - на в. л. Цв. Терзиева, чиято оценка е била утвърдена със заповед № РД-23-117 от 23.06.2005 г. от заместник областни управители. При тази фактическа обстановка, явно, твърденията за незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Областната администрация на област София са неоснователни и недоказани. Само на това основание предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен, което е сторил и административният съд, още повече, че както се посочи по-горе, налице е било и неизпълнение на задължение от страна на правоимащите да представят нотариално заверена клетвена декларация, в която да са посочили квотите на наследяване на всеки един от тях съобразно разпоредбите на Закона за наследството - по арг. от нормата на чл. 5 от Наредба № 9 от 1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от ЗОСОИ. По тези съображения настоящият състав приема, че не следва да коментира наличието или не на изтекла погасителна давност, тъй като дори да се приеме, че такава не е налице, то, както се посочи по-горе, не е доказано и не е налице бездействие на служители от администрацията на ответника. По отношение на решението в частта му, с която е оставен без разглеждане предявеният иск от Кръстю Евстатиев Статев и Стефка Евстатиева Арсова - и двамата от София, жалбата е просрочена. Това е така, защото решението в тази му част има характера на определение, което съобразно разпоредбата на чл. 230 АПК подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В конкретния случай, видно от приложените по първоначалното дело съобщения, те са били връчени на Стефка Арсова на 30.06.2013 г. и на Кръстю Статев на 04.07.2013 г. Срокът за обжалването на решението в тази му част е изтекъл на 08.07.2013 г. (понеделник) за Стефка Арсова и на 11.07.2013 г. за Кръстю Статев, а жалбата е била подадена, видно от входящия номер в АССГ, на 18.07. с. г., т. е. след срока. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

5