Решение № 4175 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2015 г.

Решение № 4175 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 5 от 13.01.2015 г., постановено по адм. дело № 789/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. изх. № 02-130-2600/2908 от 12.08.2014 г. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания пред съд административен акт и се присъдят разноски по делото. Ответникът - "БЕСИ 2012" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Чавдар Чавдаров, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от търговското дружество, с управител Стефан Стоянов, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-130-2600/2908 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано оторизиране на исканите суми по подадено заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и са наложени санкции за бъдещ период, на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. За да откаже финансово подпомагане по СЕПП административният орган се е основал на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). От една страна кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и която пада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., одобрен със заповед № РД-09-114 на министъра на земеделието и храните от 27.02.2014 г., от 135.96 ха и процент на наддеклариране 100у, с оглед на което (установения процент на наддеклариране) са наложени и санкции за бъдещ период. От друга страна при административните проверки на неговото заявление е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски производител и след проведена процедура за отстраняване на застъпването са останали неизяснени 0.12 ха. За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и е прието заключение на назначена по делото експертиза. След изясняване на фактическата обстановка по делото, с обжалваното решение, административният съд е уважил жалбата като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. За да бъде отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) следва да са налице едно или няколко от условията на чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая по отношение на заявлението за подпомагане по СЕПП на "БЕСИ 2012" ЕООД е прието от административния орган, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. и такива, за които е подадено заявление от повече от един земеделски производител, поради което, и след провеждане на законовите процедури е приел, че не подлежат на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП. Недопустимостта за подпомагане е установена при извършената задължителна проверка на подаденото общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК), съгласно чл. 37 от ЗПЗП. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Ето защо неправилно е прието в обжалваното решение, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспореното пред съда уведомително писмо са изложени фактическите основания на които се основава, а именно, че при извършените административни проверки е установено, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., които недопустими площи са конкретизирани по размер в табличен вид, като към така установените, като недопустими за подпомагане площи са приложени относимите норми, предпоставящи отказ за подпомагане и налагане на санкция за бъдещ период. Неправилно е прието също в обжалваното решение, че административният орган не е събрал необходимите доказателства за относимите факти. Както бе посочено, административният орган основава недопустимостта за подпомагане на утвърдения със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Въз основа на заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г., с която той одобрява окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", съгласно разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. в действащата към процесния период редакция Разплащателна агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът не е включен в заповедта по чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. Изрично в този смисъл е и разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, на която се основава административният акт. Заповедта на министъра на земеделието и храните не е обжалвана от Стоянов в законоустановения срок, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти е влязла в сила. Неоснователно е твърдяното от ответника по касационната жалба, че не е надлежно уведомен за заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г., издадена на основание чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105/2006 г. и е препятствано правото му на защита. Установено е по делото, че Стоянов е участвал в административното производство по приемане на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", като е упражнил правото си на възражение срещу обхвата на слоя за 2013 г. (л. 253), за резултатите от извършената проверка по подаденото възражение е уведомен с писмо, в което изрично е посочено, че може да обжалва крайния акт (заповед № РД 09-114 от 27.02.2013 г.), с който се одобрява окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (л. 255-256). Не е налице възприетото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г., тъй като тази разпоредба визира възможност, а не задължение за извършване на допълнителни проверки на заявлението за подпомагане. В случая размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип, само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка ответника по касационната жалба не е попаднал. Неправилно е изведено, от критериите за допустимост по чл. 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянните пасища, задължение за последваща проверка на място. Видно от приетата по делото експертиза, всички описани, като недопустими за подпомагане, в процесното уведомително писмо части от парцели, попадат извън одобрения със заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние". Следователно е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 5/2010 г., а не тези на чл. 16 от нея. Правилно административният орган е приел за недопустими тези площи по схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Правилно административният орган е изчислил и процента на наддеклариране спрямо установената площ, възлизащ на 100 %, като правна последица от така констатирания процент е недопустимост за подпомагане и санкциониране за бъдещ период съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г., в определения от административния орган размер. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено е неправилно, като постановено в нарушение на приложимия материален закон, и е необосновано и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на "БЕСИ 2012" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-130-2600/2908 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". При този изход на спора, на касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски, но страната не е представила на съда изискуемия, по реда на чл. 80, предл. първо ГПК, списък на разноските, поради което претенцията му не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение