Решение № 6556 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2009 г.

Решение № 6556 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила жалба наречена "въззивна" от Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов, двамата чрез адв. Виолета Герова, САК, против решение № 41 от 10.08.2009 г. по адм. дело № 7255/2008 г. на Софийски административен съд, Второ отделение, 23 с-в. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, не е съобразено с материалния закон, както и със събраните по делото доказателства, включително и приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, и в този смисъл същото е и необосновано. По подробно развити съображения молят да бъде отменено и вместо това се постанови решение, с което да се определи свободната незастроена площ на имота и застроената площ съобразно експертното заключение по площ и граници. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез пълномощника си поддържат жалбата, така както е предявена като уточняват, че обжалват изцяло решението с всичките му диспозитиви и молят да бъде отменено, както и заповедта на кмета. Претендират разноски.

Ответникът Кмета на Столична община - Район "Банкя" чрез процесуалния си представител адв. Панайотова оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а решението потвърдено като правилно и законосъобразно.

Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно и жалбата следва да се отхвърли.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното:

С решение № 41 от 10.08.2009 г. по адм. дело № 7255/2008 г., в производство с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и по реда на чл. 145 и сл. от АПК, на основание чл. 159, т. 4, чл. 172, ал. 2, предл. първо и трето и чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд - София град, II-ро отделение, 23-ти състав:

1. Оставя без разглеждане жалбата на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов срещу Заповед № РД-50-89/16.07.2008 г., издадена от кмета на район "Банкя", СО, в частта, с която е определено, че частта от бивш имот пл. № 119, представляваща новообразуван имот № 484 /УПИ VII-1811, попадащ в кад. лист А-3-9-В по плана на гр. Банкя/, с площ от 834 кв. м е свободна от застрояване и прекратява производството по делото в тази част;

2. Обявява за нищожна Заповед № РД-50-89/16.07.2008 г., издадена от кмета на район "Банкя", СО, в частта, с която е определено, че за останалите 8659 кв. м от бивш имот пл. № 119, собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ;

3. Отменя по жалба на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов Заповед № РД-50-89/16.07.2008 г., издадена от кмета на район "Банкя", СО, в частта, с която е определено, че бивш имот пл. № 119 е съседен на ПИ № 479, вместо което постановява:

4. Определя, че част от бивш имот пл. № 119, с площ от 177 кв. м попада в ПИ № 479 и че тази част, оцветена в синьо в скицата към заключението от 15.05.2009 г. на вещото лице, неразделна част от настоящото решение и приподписана от съдебния състав, е свободна от застрояване;

5. Отхвърля като неоснователна жалбата в останалата й част;

6. Осъжда Столична община да заплати на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов сумата в размер на 4.00 /четири/ лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

Съдът е постановил, че решението в частта, с която жалбата на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов срещу Заповед № РД-50-89/16.07.2008 г. е оставена частично без разглеждане и производството прекратено, е с характера на определение и може да бъде обжалвано чрез Административен съд София - град пред Върховен административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата част решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд София - град пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването. Постановил е също решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 от АПК.

Срещу горното решение е постъпила въззивна жалба от Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов, двамата чрез адв. Виолета Герова, САК. На това място следва да се отбележи, че в административното производство няма въззивно производство, поради което жалбата по своя характер не може да бъде въззивна, а касационна. Освен това пълномощникът в откритото съдебно заседание пред ВАС изрично заявява, че обжалва решението във всичките му диспозитиви (които всъщност са 6 на брой номерирани за яснота в настоящото решение). Въпреки, че има части от съдебния акт, които са неблагоприятни за Район "Банкя", от тази участваща по делото страна не е постъпила касационна жалба.

Видно от приложеното по адм. дело № 7255/2008 г. съобщение, препис от решението е бил изпратен и получен от адв. Виолета Герова на датата 18.08.2009 г. Според правилото за броене сроковете на дни, регламентирано в разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ГПК, седемдневният срок за обжалване на решението с характер на определение започва да тече от следващия ден и изтича на 25.08.2009 г. - вторник, присъствен ден. Жалбата, която по своя правен характер е "частна", неправилно наименована "въззивна", е написана на 26.08.2009 г. и входирана в Административен съд София - град с вх. № 15220, поради което се явява просрочена като подадена след изтичане на законоустановения в чл. 230 от АПК и даден от съда 7-дневен срок. Срокът за подаване на жалба, независимо дали по своя характер тя е частна, първоинстанционна, въззивна или касационна, е преклузивен. Като такъв и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички и не може да се спира или прекъсва. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото и без да е направено възражение от другата страна. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждането й по същество и затова в случая частната жалба на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов срещу частта от решението, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу Заповед № РД-50-89/16.07.2008 г., издадена от кмета на район "Банкя", СО, в частта, с която е определено, че частта от бивш имот пл. № 119, представляваща новообразуван имот № 484 /УПИ VII-1811, попадащ в кад. лист А-3-9-В по плана на гр. Банкя/, с площ от 834 кв. м е свободна от застрояване и производството по делото в тази част е прекратено (първия диспозитив), ще трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство в тази си част да бъде прекратено.

Недопустима се явява и жалбата на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов, която по своя характер е "касационна", но неправилно наречена "въззивна" срещу тази част от съдебното решение, в която Административен съд София - град е обявил за нищожна Заповед № РД-50-89/16.07.2008 г., издадена от кмета на район "Банкя", СО, в частта, с която е определено, че за останалите 8659 кв. м от бивш имот пл. № 119, собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ, отменил е по жалбата на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов Заповед № РД-50-89/16.07.2008 г., издадена от кмета на район "Банкя", СО, в частта, с която е определено, че бивш имот пл. № 119 е съседен на ПИ № 479, вместо което е определил, че част от бивш имот пл. № 119, с площ от 177 кв. м попада в ПИ № 479 и че тази част, оцветена в синьо в скицата към заключението от 15.05.2009 г. на вещото лице, неразделна част от настоящото решение и приподписана от съдебния състав, е свободна от застрояване. В тези диспозитиви (втори, трети и четвърти) съдебното решение е изцяло в полза на жалбоподателите, то е благоприятно за тях, а съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК "право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно". По тяхната първоначална жалба обжалваната заповед на кмета на района е обявена за нищожна, респ. отменена като незаконосъобразна и е определена площ, свободна от застрояване, с което целта им е постигната в тази част. Затова касационна жалба в тази част ще трябва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея в тази част съдебно производство да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, като в тази си част решението е с характер на определение.

Касационната жалба (наименована "въззивна") на Боряна Димитрова Симеонова и Андрей Василев Траянов срещу съдебното решение по последните два диспозитива (пети и шести), а именно с които жалбата им е била отхвърлена и са осъдени да заплатят направените разноски, е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което в тази част е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта в частта по отношение на бивш имот пл. № 119, която попада в УПИ ХХ-2118, ХIХ-2118, ХVIII-2118, ХVII-2119,2118, I-1816, II-1815, III-1814, IV-119, V-1813, VI-1812 и VIII-1512 е материално законосъобразна и мотивирана. Тази част от имота следва да се определи като застроена, тъй като е реализирано мероприятието по отреждането в тези урегулирани за жилищно строителство поземлени имоти - построени са жилищни сгради, които представляват извършени строителни дейности от посочените в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и е недопустимо като свободни от застрояване да се определят тези части от УПИ за жилищно строителство, които вещото лице определя, като изключва жилищните сгради и прилежащите им площи.

Така постановеното съдебно решение в тази обжалвана част е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд София - град е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. в ДВ, бр. 3/2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми съгласно редакцията след изменението в ДВ, бр. 45 от 13.05.2008 г. В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 г., но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината, а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността.

Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция.

С тези общи принципни правила се е съобразил и първоинстанционният съд. Изложените от него съображения се споделят и от настоящия касационен състав.

Бившият земеделски имот пл. № 119 попада в границите на урбанизирана територия, определени със ЗРП на гр. Банкя, одобрен със заповед № 4200 от 26.07.1977 г. и обхваща УПИ или части от УПИ, в които има изградени масивни жилищни сгради - всички законно построени според справка в СО - Район "Банкя", извършена от вещото лице. В техническата експертиза е посочено, че собствениците не предоставят достъп до имотите, поради което не може да се направи заснемане на допълнителното строителство, а устно в съдебно заседание на 25.05.2009 г. вещото лице уточнява, че УПИ-тата са оградени и принадлежат на частни субекти и не го допускат да извърши оглед извън отразеното в плана строителство, но е констатирало, че има разширение на площадката, стабилна ограда, камери.

От тези обективни факти следват правните изводи, че образуваните по регулация парцели по ЗТСУ - УПИ по ЗУТ са собственост на частни лица. Тези трети лица по изложените по-горе съображения не участват в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и не могат да защитят правата си. Частната собственост е неприкосновена. Целта на ЗСПЗЗ е да се възстанови правото на собственост на бившите собственици (които всъщност според решението на Конституционния съд никога не са изгубвали своята собственост), но това не следва да става за сметка на собствеността на други трети добросъвестни лица. Волята на законодателя по чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е да се определи застроената площ на незастроени имоти или части от тях, а не да се определи застроената площ от застроените дворни места - парцели и УПИ. По принцип по аргумент от тази разпоредба имотите на трети лица са извън обсега на производството по определяне на застроена и незастроена част и не попадат в нито една от трите посочени хипотези. Вътре в оградения двор на хората - собственици на имотите в "Банкя" не може да се определи незастроена част. В съответствие с материалноправните разпоредби, тази част от имота е определена за застроена от административния орган и правилно съдът е отхвърлил жалбата в тази й част. С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни и обжалваното пред ВАС решение на Административен съд София - град в тази му част следва на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК да бъде оставено в сила включително и в частта му за присъдените разноски, които са законна последица от този изход на спора и изчислени съразмерно на уважената част от жалбата.

Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,