Решение № 295 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2013 г.

Решение № 295 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3265/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фардин Рахими, гражданин на Афганистан, срещу решение № 494 от 23.01.2013 г. по адм. д. № 13783/2012 г. по описа на Административен съд - София - град с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 723 от 01.11.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу решение № 723 от 01.11.2012 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, първоинстнционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че жалбоподателя е афганистански гражданин. Административното производство е започнало по последваща молба с рег. № 8366 от 07.11.2011 г. за закрила до ДАБ. Aдминистративният орган е приел, че чужденецът не излага мотиви за закрила, които са различни от посочените при предходното производство. Административният орган е изследвал в цялост наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение. От данните по делото не се установяват чужденецът да е бил подложен на преследване в страната си по произход по визираните в чл. 8 ЗУБ причини, което да се състои в нарушаване на неговите основни права. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. За да достигне до този извод съдът е използвал информация, съдържаща се в бележките на Службата на Върховния комисар на обединените нации за бежанците (ВКБООН). Преценена спрямо бежанската история, конктретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът обосновано е направил извод, че обстановката в страната не дава основание да се приме, че представлява тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания и данните по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че решението на Административен съд - София - град е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Административният съд - София - град правилно е приел, че бежанската история на касационния жалбоподател не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Единствената причина която сочи касационния жалбоподател за напускане на страната си на произход е свързана с личен конфликт с чичо му, който в спор за земя убил баща му и брат му. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Фардин Рахими. Причините сочени от него в проведените интервюта са от личен характер и не представляват основание по смисъла на закона за искания статут. Лицето няма причини да не живее в Афганистан защото спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Не са установени проблеми на чужденеца с официалните власти, не е бил чл. на политическа партия или организация и не е преследван поради това по политически или религиозни причини. Не са налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут на афганистанския гражданин по чл. 9 ЗУБ. Няма доказателства, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Първоинстанционният съд задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател, която следва да бъде отбелязано, е поредна по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето място - преценката на тяхната основателност. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. В случая чужденецът сочи като причина за напускането на страната си личен конфликт с чичо му, който искал да заграби всички наследствени имоти. Събраните доказателства не налагат извод за основателност на претенцията. Обосновано съдът е приел, че напускането на Афганистан от чужденеца не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице по смисъла на ЗУБ. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че Афганистан създава опасност за живота и здравето му. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Афганистан, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне и на хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,