Решение № 4439 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2008 г.

Решение № 4439 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11356/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Районна потребителна кооперация (РПК) "Ново време" - гр. Върбица срещу решение № 1059/18.07.2008 г., постановено по адм. дело № 540/2008 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията против решение № Д (47-Р-1/8.02.2008 г., издадено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. Варна, като с последното е отхвърлена жалбата срещу решение № А-8/4.01.2008 г. на началника на Митница - Варна за отказано възстановяване на акциз. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че са налице предпоставките за възстановяване на акциз върху използваното дизелово гориво за 2007 г., но не било доказано, че кооперацията в качеството си на регистриран земеделски производител е заплатила акциза. Твърдението на касатора е, че от приложените по делото фактури се установява, че доставчикът на кооперацията е начислил акциз, то е очевидно, че същият е платила такъв. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. В съдебно заседание тя се поддържа от процесуалния представител - адв. Дончев, който, която се иска отмяна на решението на съда и отмяна на решението на горестоящия административния орган, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията с решение на началника на Митница - Варна. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Регионална митническа дирекция - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като, както към първоначалната, така и към настоящата жалба не са приложени акцизни данъчни документи издадени от лицензиран складодържател или регистрирано по ЗДДС лице. Според прокурора касае се за изискване на закона - чл. 84, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 85, ал. 2, т. 3 - 5 от ЗАДС, като е безспорно установено, че прекият доставчик "Верегава" ЕООД не е в кръга на лицата посочени по-горе. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна последните съображения: За да отхвърли жалбата Варненският административен съд е приел, че е установено, че действително процесното гориво е закупено от "Верегава" ЕООД, но акциза е заплатен от "Лукойл Нефтохим" АД. Изводът на съда е, че дори да се приеме, че евентуално "Верегава" ЕООД - доставчик на жалбоподателя е заплатило акциз при закупуване на дизеловото гориво от "Лукойл Нефтохим" АД не създава никакви права за жалбоподателя, тъй като акцизът се заплаща еднократно и при препродажба на гориво, за което вече е начислен акциз, нов акциз не се начислява, респективно последващият купувач не плаща такъв. Според съда дори да се приеме, че лицето, което е закупило горивото е платило акциза за него, да включи стойността на платения акциз в цената при последващата препродажба, която последващият купувач да заплати, но това е само предположение, а и такова плащане не е в полза на държавата и не представлява плащане на акциз. Обжалваното решение е правилно. Акцизът като косвен данък за разлика от ДДС е еднофазен, тъй като се начислява еднократно, а не на всеки етап от препродажбата на една стока. Наистина разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗАДС позволява възстановяване на акциз за моторно гориво, използвано при обработка на земеделски земи, като в процесния случай в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че РПК "Ново време" е регистриран като такъв. В този случай първата предпоставка на ЗАДС е налице, тъй като тази преференция по чл. 32, ал. 2 и 3 ЗАДС се признава само на земеделски производители, които обработват земеделска земя. Като се има предвид правната природа на акциза и установеното по делото правилно е прието, че "Лукойл Нефтохим" АД е начислил акциза, което начисляване е еднократно и впоследствие препродажбата на горивото от "Селект ойл" ООД на "Верегава" ЕООД и последният от своя страна го е препродал на РПК "Ново време", не създава права на кооперацията да иска възстановяване на акциз. Наистина по делото са представени фактури от "Селект ойл" ООД на "Верегава", в които акциза е включен в тях, но това не води до други изводи, тъй акцизът не са начислява неколкократно, а еднократно. Включването в процесните фактури на акциз правилно е преценено от първоинстанционния съд, че не представлява основание за възстановяването му на кооперацията, тъй като тя е получила акциза не от лицензиран складодържател и съответните фактури не представляват акцизни данъчни документи по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 85 ЗАДС. Освен това правилно съдът е обсъдил декларацията на "Верегава" ЕООД, че тя не удостоверява обстоятелства за възстановяване на акциз на кооперацията, тъй като в тази декларация се твърди, че в цената на продаденото гориво е калкулиран и дължимия акциз. Това е така, защото наистина акциза като данък върху потреблението се включва в цената на стоката и се заплаща от последващите купувачи. Това обаче не означава, че на всеки етап на продажбата акцизът ще се възстановява на последващите купувачи, тъй като акцизът участва в цената на стоката, защото възстановяването на акциз се извършва от държавата само при еднократното му начисляване. Ако в процесния случай, както е установено по делото горивото е закупено от "Лукойл Нефтохим" АД и той е начислил акциз, то за РПК "Ново време" ще е налице правото на възстановяване на акциз, но не и след неговата препродажба, какъвто е процесния случай. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния данъчен закон - ЗАДС, на съдопроизводствените правила и при правилна фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, което сочи и на обоснованост на неговото решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,