Решение № 4300 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5925/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, вх. 13057/02.04.2024 г. и 14750/15.04.2024 г. на М. Х., гражданин на Афганистан, против Решение 1797 от 19.03.2024 г., постановено по адм. д. 12095 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Х. против Решение 20678 от 11.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че решаващият състав на Административния съд София-град не е анализирал информацията в предоставените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки спрямо приложимостта на хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и относно общата обстановка в Афганистан. Посочва, че, в хода на първоинстанционното производство, е установил, че е лице, което се страхува за живота си, тъй като принадлежи към определена социална група и има определени политически убеждения. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Председател на ДАБ със седалище в София, [улица], не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен представител, който оспорва касационната жалба, а по същество иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура / дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, адресат на обжалваното решение, за която то е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният резултат е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗУБ, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от с.з. по жалба на М. Х., гражданин на Афганистан, с която чужденецът е оспорил законосъобразността на Решение 20678 от 11.12.2023 г., с което Председателят на ДАБ му е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е роден в провинция Баглан, Афганистан, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], [вероизповедание], женен / регистрационен лист на л. 67 от първоинстанционното дело/. Личните му данни са установени от административния орган въз основа на подписана декларация с правно основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. След пристигането си в Република България Х. подал молба за международна закрила, вх. 2943 от 13.09.2022 г. по описа на Транзитен център [населено място] при ДАБ, рег. УП-11603 от 13.09.2022 г. по описа на ДАБ л. 71, пак там. Регистриран е на същата дата и е настанен в транзитния център при ДАБ / решение за настаняване на л. 58, пак там/. Напуснал е центъра на 23.09.2022 г., видно от докладна записка, вх. 3155/26.09.2022 г. по описа на ДАБ (л. 55, пак там). С Решение 17091/22.11.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ (л. 52, пак там) производството за предоставяне на международна закрила на М. Х. е прекратено. Впоследствие, след връщането му съгласно Регламент Дъблин от територията на Германия, чуждият гражданин подава молба (л. 42, пак там) за възобновяване на производството за предоставянето му на международна закрила в Република България. След повторното влизане на българска територия Х. напуска самоволно ПМЗ [жк] в София, както се установява от докладна записка, вх. ВР-269/23.06.2023 година. Впоследствие кандидатът отново е настанен в Регистрационно-приемателния център в [жк], видно от Решение за настаняване 153/11.08.2023 г. (л. 29-30, пак там). В отговор на писмо до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), рег. УП-11603 от 14.09.2022 г. (л. 57, пак там) за предоставяне на становище с правно основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, компетентната дирекция в ДАНС уведомява (писмо, изх. рег. М-20573/21.10.2022 г. л. 51, пак там), че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на М. Х., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. На 25.08.2023 г. с чужденеца е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. УП-11603/25.08.2023 г. от л. 37 до л. 39 от първоинстанционното дело. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд София-град е приел, от правна страна, че оспореното Решение 20678 от 11.12.2023 г. на Председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма, съответства на материалния закон и при постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че посочените от лицето причини за напускане на държавата му по произход не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Установил е, че лицето не е преследвано в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение. Аргументирал се е, че жалбоподателят не сочи за настъпили събития след напускането на държавата му по произход, които да пораждат основателни опасения от преследване при завръщане, респективно да сочат на нужда от международна закрила. Формирал е решаващия извод, че спрямо чужденеца не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 9 ЗУБ. Като се позовал на доказателствата по делото, бежанската история на Х. и актуалната справка за обществено-политическата обстановка и ситуация на сигурност в Афганистан, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ е преценил, че спрямо чуждия гражданин не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Приел е, че за лицето не съществува реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Подчертал е, че в родината на Х. няма вътрешен въоръжен конфликт и страната не участва във военни действия с международен характер, респ. липсва тежка заплаха срещу живота или личността на цивилните лица, както и ескалация на насилие във връзка с такъв конфликт. Посочил е, че една година след вземане на властта от талибаните, същите са обявили всеобща амнистия на всички, които са били свързани по някакъв начин с предишната власт. Счел е, че дори да се приемат аргументите на молителя във връзка с твърдението му, че е бил военен в предишното правителство, то той попада в групата на амнистираните. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Първоинстанционният съд е направил анализ на бежанската история на М. Х. и основателно е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая, не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на касационния жалбоподател. От бежанската история на търсещия закрила, не следва, че по отношение на него съществуват основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В проведеното интервю чужденецът заявява, че е бил в затвора за 40 дни, след като властта е преминала в ръцете на талибаните и че е напуснал Афганистан поради страх от тях, тъй като е бил военен в предишното правителство. Твърди, че след излизането си от затвора, често е спиран на улицата от талибаните и че му е казвано, че е следен. Сочи, че не е осъждан в държавата си по произход. Както обосновано се е мотивирал административния орган, ако талибаните действително са искали да навредят на афганистанския гражданин, то те биха сторили това още докато е задържан, а не да го освобождават, за да може да напусне след това родината си. Въпреки че по делото липсват данни, от които да може да се направи обоснован извод за достоверност на твърденията на чуждия гражданин, че е бил в затвора след смяната на политическия режим в Афганистан, дори да се кредитира бежанската история на лицето в тази й част, отново не може да се заключи, че опасенията на чужденеца, че ще бъде преследван на база политически убеждения при връщане в държавата му по произход, са основателни. Това е така, тъй като, както съгласно изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното производство по издаване на спорния акт справки за обществено-политическата обстановка и ситуацията на сигурност в Афганистан, така и съгласно актуалната такава, предоставена в хода на касационното производство (л. 22-35 от касационното дело), се установява, че талибаните са обявили на първата си пресконференция след превземането на властта, че са помилвали всички, които са воювали срещу тях, като са призовали бившите правителствени служители да възобновят работата си. Въпреки докладваните от Мисията на Организацията на Обединените нации за оказване на помощ в Афганистан (UNAMA) 178 произволни ареста на бивши ANDSF (Афганистански национални сили за отбрана и сигурност) и правителствени служители в периода 15.08.2021 г. 15.06.2022 г. (в които категории лица Х. не доказва, че е), през пролетта на 2022 г. талибаните са създали комисия за връщане за политически и военни личности в изгнание, като повечето държавни институции към момента запазват своите служители и продължават да предоставят разумно ниво на услуги. Тези данни свидетелстват, че след горепосочените случаи на незаконно задържане на ANDSF и правителствени служители в началото на управлението на талибаните, е налице промяна в отношението на управляващите към лица, свързани с предишното правителство. Крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец на Х. по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и на още едно фактическо основание цялостното му поведение в хода на административното производство по издаване на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт и наличието на противоречия в бежанската му история. След нелегалното влизане на българска територия, подаване на молбата за международна закрила през септември 2022 г. и регистрацията му в Република България, Х. напуска самоволно още същия месец транзитния център при ДАБ, в който е настанен. Отива в Германия, където пребивава известно време и където също подава молба за международна закрила. Върнат е у нас по силата на Регламент Дъблин (Регламент (ЕС) 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство). След връщането му, през юни 2023 г. чуждият гражданин подава молба производството за предоставяне на международна закрила в Република България да бъде възобновено. Веднага след това отново самоволно напуска общежитието в [жк] в София, където е настанен. Фактът, че само 10 дни след подаване на молбата за международна закрила в Република България Х. напуска транзитния център при ДАБ, в който е настанен и заминава за Германия, както и констатираното от административния орган (докладна записка от 23.06.2023 г. л. 34-36 от първоинстанционното дело; докладна записка от 31.07.2023 г. л. 31-33, пак там), че два пъти след подаване на молбата за възобновяване на производството по предоставяне на международна закрила лицето е в неизвестност, обосновава извод, че афганистанският гражданин само формално е заявил интерес от започване на административно производство за предоставяне на статут на бежанец в Република България, но в действителност не се нуждае от закрилата, която търси у нас, а е мигрант, напуснал държавата си по произход по икономически причини, в търсене на по добри условия за живот и реализация, което обаче не е основание за предоставяне на убежище. Ако не бе върнат от властите в Германия обратно, нямаше да подаде и молбата за възобновяване на производството по предоставяне на международна закрила, т.е. касае се за явна незаинтересованост на чужденеца да получи такава в Република България. По отношение несъответствията в бежанската история на Х., следва да се отбележи, че лицето, при първоначалната регистрация, е установило личните си данни с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е посочило, че е родено на [дата на раждане]. Почти една година по-късно в интервюто пред административния орган уточнява, че е на [възраст], а, съгласно копието на личната му карта на л. 97 от първоинстанционното дело е роден на [дата]. Налице е и противоречие между декларираното от Х. и посоченото от него в интервюто за професията му. В регистрационния лист (данните от който са въз основа на подписана от лицето декларация с правно основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ) е отразено, че в Афганистан е бил местен полицай . В интервюто лицето е заявило, че е бил военен в предишното правителство Бях в паравоенните образувания (л. 2 (отговор на въпрос 16) от протокола, отразяващ проведеното интервю). Явно е нежеланието на Х. да съдейства на българските власти за изясняване на действителния му личен и соцеален статус . Правилни са изложените от административния съд съображения относно неоснователността на искането на М. Х. за получаване на хуманитарен статут. В хода на административното производство не са разкрити обстоятелства, от които да следва, че чужденецът е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), както и от тежки заплахи срещу живота или личността му, поради безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 от с.з.). Неоснователни са възраженията на Х., че административният съд е анализирал неправилно ситуацията на сигурност в родината му. Личната бежанска история на Х. е обсъдена от първоинстанционния съд при съпоставката й с актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Афганистан. От съдържащите се по делото и изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ справки относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че, макар на територията на определени провинции да възникват бунтове срещу управлението на талибаните, организирани от т.нар. неорганизирано въстание, известно като Национален съпротивителен фронт (NRF), да са налице въоръжени конфликти между талибаните и действащата в Афганистан терористична организация IS-Khorasan (IS-K) и да има напрежение на границата с Пакистан, не може да се приеме, че съществува състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 и в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 относно тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата Директива. След като данните от справките за общата ситуация в родината на Х. не установяват ситуация на безогледно насилие, не може да се приеме, че цивилно лице, само поради факта на пребиваването си там, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Индиция в тази насока е и фактът, че членовете на семейството на жалбоподателя са останали в Афганистан, без данни същите да изпитват безпокойство относно личната си сигурност. Поради това липсва основание на кандидата да бъде предоставена хуманитарна закрила на база на общата ситуация в държавата му по произход. В допълнение към изложените съображения следва да се посочи, че Х. се самоопределя като принадлежащ към етническата общност на [заличен текст], които имат мнозинство в талибанското правителство (Справка относно Афганистан, вх. ЦУ-1525/24.06.2024 г. по описа на ДАБ от л. 23 до л. 35 от касационното дело), а това оборва тезата му, че би бил преследван и убит, ако се завърне в родината си. По делото не са събрани данни и обстоятелства, които да сочат на основание за прилагане на забраната за връщане. Бежанската история на Х., разгледана в светлината на актуалната информация за държавата му по произход, не дава основание да се заключи, че при връщането му в Афганистан неговите основни и неотменими права по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) биха били нарушени. Тази преценка е актуална към настоящия момент и не освобождава държавата от отговорността да прецени наличието на предпоставки за връщане и към момента на извеждане на лицето. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 20678/11.12.2023 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпросът за разноските не се обсъжда, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия