Решение № 6377 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2014 г.

Решение № 6377 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14133/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от "Б. г." ООД, с ЕИК ***, представлявано от адв. Б. З. с правно основание чл. 251 ГПК за тълкуване на Решение № 12781 от 27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 14133 по описа на Върховния административен съд, трето отделение за 2014 г. С него е обезсилено Решение № 5464 от 14.08.2014 г., постановено по адм. д. № 6288 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В молбата се твърди, че с оглед изпълнение на дадените указания по чл. 224 АПК, е необходимо постановяване на решение за тълкуване на Решение № 12781 от 27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 14133 по описа на Върховния административен съд, трето отделение за 2014 г. Твърди се неяснота на последното изречение от първи абзац на страница четвърта от съдебното решение. Иска се определяне спрямо кой ответник - Областна администрация или Държавата, представлявана от министъра на финансите са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, че е надлежен ответник в процеса. Насрещната страна не представя отговор на молбата за тълкуване в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК. Върховната административна прокуратура не дава заключение по молбата за тълкуване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото намира следното: Молбата за тълкуване е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и доколкото касае влязло в сила решение, което не е изпълнено. Разгледана по същество молбата е неоснователна. По реда на чл. 251 ГПК, приложим във вр. с чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В случая в Решение № 12781 от 27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 14133 по описа на Върховния административен съд, трето отделение за 2014 г. постановилият го тричленен състав на ВАС ясно и недвусмислено е изразил волята си. Не се констатира неяснота на решението, която да бъде отстранена в нарочното производство по чл. 251 ГПК. В мотивите на решението (стр. 4, първи абзац) ясно е посочено, че "...като ответник по делото е следвало да бъде конституирана Държавата, представлявана от министъра на финансите като неин представител, а не областния управител на област София". Постановеният в тази връзка диспозитив на съдебното решение еднозначно отразява волята на съда по разрешения с него правен спор. Предвид изложеното, молбата за тълкуване на съдебното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. От изложеното в неговите мотиви и диспозитив недвусмислено се установява действителната воля на съда, който го е постановил. Тя е ясно формулирана, изразена е точно, както в мотивите, така и в съответстващия им диспозитив и не се нуждае от допълнително тълкуване. По реда на тълкуването на влязло в сила съдебно решение не може да се дават указания по приложението на съдебния акт, както и да се правят разяснения относно неговото изпълнение. Ето защо и на основание чл. 251 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,