Решение № 16825 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2010 г.

Решение № 16825 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград, подадена чрез управителя и представляващ дружеството инж. Божидар Спасов, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 3/1.07.2010 г., издаден от министъра на околната среда и водите на основание чл. 195б, ал. 1 и 2, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за водите във вр. с § 9 ПЗР на ЗВ, чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4 и чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. С обжалвания акт на дружеството-жалбоподател са установени задължения в размер на 41 060,00 лв., като дължима сума за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2006 г., за правото на водоползване от събирателни деривации на язовир Доспат. В жалбата се правят оплаквания, че издаденият акт е неправилен поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Систематизирани, оплакванията на жалбоподателя се изразяват в следното: 1. актът е постановен при съществено процесуално нарушение - неизпълнение на задължението по чл. 35, ал. 1 АПК, тъй като при издаването му не са обсъдени възраженията на страната, обективирани в писмо № 10-2701-1/17.05.2010 г., в което са изложени твърдения за погасяване на част от задълженията по давност; 2. в акта не е посочено каква е дължимата сума за водовземане за всяка една година поотделно от визирания общ период; не е ясно каква методика е използвана от административния орган при определяне размера на задължението, при каква категория на водата и за какви водни количества е определена дължимата такса, което прави акта немотивиран и представлява нарушение по чл. 59, ал. 1 АПК; за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. таксата за водоползване трябва да се изчисли за категория на водата - втора, а не първа, и за реално използвани водни количества в размер на 854 000 куб. метра/годишно, тъй като в този период дружеството ползва вода без разрешително, защото разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г. е с изтекъл на 31.12.2003 г. срок на действие, т. е. за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. "ВиК" - Благоевград, няма действащо разрешително, респ. няма разрешени водни количества и на водоизточника в този период няма монтиран разходомер; 3. дължимите от дружеството суми, представляващи такси за водоползване за 2001 г., 2002 г. и 2003 г., са били погасени по давност към момента на издаване на обжалвания АУПДВ и като не ги е отписал, административният орган е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби - чл. 171, ал. 1 ДОПК. Жалбоподателят моли Върховния административен съд поради допуснатите нарушения да отмени издадения от министъра на околната среда и водите акт за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез двама свои процесуални представители, иска отхвърляне на оспорването, като излага доводи в писмена защита за законосъобразност на АУПДВ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд - състав на I отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК приема за установена следната фактическа обстановка: Дружеството-жалбоподател "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград, е титуляр на разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с разрешително за водоползване № 0334/6.11.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с разрешително за водоползване № 334-1/1.08.2003 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, за право на водовземане от повърхностни водни обекти с цел питейно-битово водоснабдяване на населени места в общините Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Гоце Делчев, Доспат, Якоруда и Гърмен. Водовземането по посочените разрешителни се осъществява посредством 23 бр. речни водохващания (съгласно приложението към разрешителното), водовземни съоръжения от събирателни деривации на яз. Доспат и водовземно съоръжение от Баненско езеро, при град Якоруда. С АУПДВ № 25/22.02.2008 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, са установени задължения за правото на водоползване по посоченото разрешително общо в размер на 104 902,10 лева за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2006 г.. Актът е обжалван по съдебен ред от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград. С решение № 4928/14.04.2009 г. по адм. дело № 2505/2009 г. на Върховния административен съд, като касационна инстанция, е прието, че обжалваният АУПДВ е издаден от материално некомпетентен орган в ЧАСТТА му относно определените такси за водоползване от язовир Доспат и делото е върнато на АС - Благоевград, със задължителни указания. При спазването на задължителните указания административният съд е обявил за нищожен АУПДВ № 25/22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, в частта му, с която са установени по основание и размер задължения на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Благоевград, по посоченото по-горе разрешително и неговите изменения за водовземане от събирателни деривации на язовир Доспат в размер на 41 060,00 лева, като административната преписка е изпратена в тази й част за разглеждане от министъра на околната среда и водите. С писмо изх. № 11-00-29/03.05.2010 г., придружено от покана за доброволно изпълнение на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 ЗВ, издадени от министъра на околната среда и водите, "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Благоевград, е поканено да заплати доброволно задълженията си за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2006 г., за правото на водоползване от събирателни деривации на язовир Доспат по разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с разрешително за водоползване № 0334/6.11.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с разрешително за водоползване № 334-1/1.08.2003 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, в размер на главница 41 060,00 лева. След отправената покана дружеството-длъжник не е превеждало по посочената в поканата банкова сметка суми за погасяване на задължението. С посоченото по-горе писмо "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Благоевград, е уведомено за започване на производство по установяване на публично държавно вземане. Дружеството е изпратило до министъра на околната среда и водите възражение, обективирано в писмо изх. № 10-2701-1 от 17.03.2010 г., в което са изложени съображения за погасени по давност задължения за периода 2001 - 2003 г., за правото на водоползване от събирателни деривации на язовир Доспат по посочените разрешителни. С АУПДВ № 3/1.07.2010 г. министърът на околната среда и водите на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 ЗВ вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВ, вр. § 9 от ПЗР на ЗВ, вр. чл. 166 ДОПК и чл. 2, ал. 1 и 2 вр. чл. 4 и 6 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект е установил по основание и размер задължение за "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Благоевград, като дължима сума за водовземане за периода 1.01.2001 г. - 31.12.2006 г., за правото на водоползване от събирателни деривации на язовир Доспат по разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с разрешително за водоползване № 0334/6.11.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, изменено с разрешително за водоползване № 334-1/1.08.2003 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград, общо в размер на главница 41 060,00 лева. Разрешителното за водоползване № 0334/6.06.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, е с начален срок на действие 6.06.2001 г. и краен срок - срока за преоформяне на разрешителното за всяко конкретно водовземно съоръжение съгласно приложението. В разрешителното е посочено задължението на дружеството за заплащане на такса за водоползването, считано от 1.01.2001 г., в размер, определен по реда на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за ползваното водно количество за питейно-битови цели, за първа категория повърхностни води, като таксата се заплаща за ползваните водни количества - за водовземните съоръжения, на които има монтирани работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства, и за разрешените водни количества - за останалите водовземни съоръжения. Сумарният разрешен лимит на водоползване съгласно разрешителното е 12,7 млн. куб. метра/годишно, разпределен по водовземни съоръжения, съгласно приложението. Видно от приложение № 1, за деривация Доспат водното количество по разрешително № 0334/6.06.2001 г., е 1 135 000 куб. м/годишно. С изменение на разрешително за водоползване № 0334/6.11.2002 г. е променен крайният срок за водоползване, като от събирателни деривации към яз. Доспат той е м. 09.2003 г. Добавени са нови точки 8 и 9, съгласно които за определяне на действителната категория на водата при пунктовете на водохващанията дружеството да извършва ежегодно химически анализ на водата във водоизточниците, като информацията да се изпраща на РИОСВ - Благоевград. За извършения контрол за всяко водовземно съоръжение или система РИОСВ - Благоевград, да съставя протоколи, които да се приложат към документацията за преоформяне на разрешителното за водоползване. Посочено е задължение на дружеството да заплаща такса за водоползване съгласно Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за ползваното водно количество за питейно-битови цели, за действителната категория на водата във водоизточниците. Сумарното разрешено водно количество и всички останали клаузи на разрешителното не се променят. С изменение на разрешително за водоползване № 0334-1/1.08.2003 г. на основание чл. 72 ЗВ е изменен срокът за действие на разрешителното, като за водоползването от събирателни деривации към яз. Доспат крайният срок става м. 12.2003 г.. Отново се сочи, че таксата се дължи за ползваното водно количество за питейно-битови цели за първа категория води, като сумарното разрешено водно количество и всички останали клаузи на разрешителното не се променят. Оспореният в настоящото производство АУПДВ № 3/1.07.2010 г., издаден от министъра на околната среда и водите, е връчен на страната на 5.07.2010 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 19.07.2010 г.. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 52 ЗВ, в рамките на неговата власт и в предвидената от закона писмена форма. При издаването му са съобразени мотивите на решенията на Благоевградския административен съд и на Върховния административен съд относно компетентния орган, в които е прието, че когато с оглед вида на обекта (в случая комплексен и значим язовир) разрешителните за водовземане и водоползване са издадени от министъра на околната среда и водите, то при условията на чл. 195, ал. 1 ЗВ вземанията за неплатените такси се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от министъра на околната среда и водите. Ето защо актът се явява валиден и поражда целените правни последици. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради необсъждане на възраженията на страната, обективирани в писмо № 10-2701-1/17.05.2010 г., за погасяване по давност на част от задълженията, установени с АУПДВ, а именно задълженията за водоползване за 2001 г., 2002 г. и 2003 г.. Тези възражения на дружеството-жалбоподател действително не са били обсъдени в обжалвания акт, но това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като макар и погасени по давност, тези задължения са вече изплатени от дружеството, което е видно от представената от МОСВ справка за дължими и платени суми по разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г., издадено от МОСВ за водоизточници - събирателни деривации на язовир Доспат, за периода 1.01.2001 - 31.12.2006 г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, и не се оспорва от жалбоподателя. Обсъждането на възраженията за погасени по давност задължения не би променило крайния извод на административния орган за наличие на задължения на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград, в размер на 41 060,00 лева, следователно необсъждането им в обжалвания административен акт не е съществено нарушение и не води до отмяна на акта. По същата причина неоснователно е и другото оплакване в жалбата, а именно за нарушение на материалния закон поради неотписване от страна на административния орган на погасените по давност задължения на дружеството за 2001 г., 2002 г. и 2003 г.. Задълженията на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград, за посочените години са били вече платени към момента на издаване на обжалвания АУПДВ, поради което за административния орган не възниква задължение да ги отпише по реда на чл. 173 ДОПК. Основното оплакване на жалбоподателя е, че в АУПДВ не е посочено каква е дължимата сума за водовземане за всяка една година поотделно от визирания общ период и че не е ясно каква методика е използвана от административния орган при определяне размера на задължението, при каква категория на водата и за какви водни количества е определена дължимата такса. Жалбоподателят излага твърдения, че за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., таксата за водоползване трябва да се изчисли за категория на водата - втора, а не първа, и за реално използвани водни количества в размер на 854 000 куб. метра/годишно, а не 1 135 000 куб. метра/годишно, както е според разрешителните за водоползване, тъй като в този период дружеството ползва вода без основание, защото разрешителното за водоползване № 0334/6.06.2001 г., е с изтекъл на 31.12.2003 г. срок на действие, т. е. за посочените години "ВиК" ЕООД - гр. Благоевград, няма действащо разрешително, респ. няма разрешени водни количества, а и на водоизточника в този период няма монтиран разходомер. За установяване на твърденията си относно дължимата такса за водоползване за посочените по-горе години жалбоподателят е поискал извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която е допусната от съда. Оплакването е неоснователно. По делото няма спор, че по силата на издадените на основание чл. 44, ал. 1 ЗВ разрешителни за водоползване и на основание § 9 от ПЗР на ЗВ дружеството дължи заплащане на годишна такса за водоползване в размер, определен в съответствие с Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Спорният въпрос между страните е относно категорията на използваните води и обема на водното количество за годините 2004, 2005 и 2006, когато дружеството е ползвало водите без основание, тъй като срокът на издадените му разрешителни е изтекъл. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗВ (в редакцията към процесния период) предвижда, че за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект за рекреация, риборазвъждане, за добив и възпроизводство на аквакултури и други биологични ресурси за добив на пясък и баластра, за заустване на отпадъчни води, се заплаща такса. Според ал. 3 на чл. 194 ЗВ, таксите се определят с тарифа от Министерския съвет. В чл. 2, ал. 1 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., в сила от 01.01.2001 г., е посочена формула, по която се определя таксата за водоползване за питейно-битови нужди, напояване, животновъдство, охлаждане, отдих, за промишлени и др. цели, като основните компоненти на формулата са размерът на ползвания годишен воден обем в куб. метри и корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект. Видно от приложение № 1 към разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г., за деривация Доспат разрешеното водното количество е 1 135 000 куб. метра/годишно, а съгласно посоченото разрешително и измененията му, действителната категория на разрешените за ползване води е първа. Изчислена по формулата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, годишната такса за водоползване за питейно-битови нужди е 22 700 лева. Предвид законово установения начин на изчисляване на дължимите такси не следва да бъде обсъждано заключението на вещото лице относно размера на дължимите такси, тъй като това е правен въпрос, на който отговор следва да даде съдът. Видно от Справка за дължими и платени суми по разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г., издадено от МОСВ за водоизточници - събирателни деривации на язовир Доспат, за периода 01.01.2001 - 31.12.2006 г. (л. 301 от делото), дружеството-жалбоподател дължи за такси за водоползване за периода 2001 - 2006 г., общо 136 200 лева (шест годишни такси по 22 700 лева), като от тях реално са платени от дружеството 95 140 лв., както следва: за 2001 г. - 22 700 лв., за 2002 г. - 22 700 лв., за 2003 г. - 22 700 лв., за 2004 г. - 9 960 лв., за 2005 г. - 8 540 лв., за 2006 г. - 8 540 лв. Идентични са сумите по години, посочени от вещото лице в изпълнение на задача 2 на допуснатата ССЕ, а именно: "Извършвало ли е "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград, плащания на суми, представляващи такса за правото на водоползване от събирателни деривации на яз. Доспат в периода 2001 - 2006 г., и ако е извършвало, какъв е техният размер по години?". Въз основа на така установените дължими и платени суми от дружеството-жалбоподател следва, че "ВиК" ЕООД - гр. Благоевград, дължи сумата 41 060 лева, представляваща дължима такса за водовземане за периода 01.01.2001 г. - 31.12.2006 г./като в тази сума както се уточни по-горе не влизат платените вече суми по 22 700 лв. годишно за периода 2001- 2003 г./ за правото на водоползване от събирателни деривации на язовир Доспат. Същата сума е посочена в обжалвания АУПДВ. Настоящият състав намира за неоснователно възражението относно категорията на ползваните води за годините 2004, 2005 и 2006 г.. В разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г. (л. 25 от делото), е посочено, че същото е издадено за питейно-битови нужди при първа категория повърхностни води. В изменение на разрешително за водоползване № 0334/6.11.2002 г. няма посочване на категорията на водата, а се сочи, че за определяне на действителната категория на водата при пунктовете на водохващанията дружеството следва да извършва ежегодно химически анализ на водата във водоизточниците, като информацията да се изпраща на РИОСВ - Благоевград. Посочено е, че за извършения контрол за всяко водовземно съоръжение или система РИОСВ - Благоевград, следва да съставя протоколи, които да се приложат към документацията за преоформяне на разрешителното за водоползване, но доколкото в последващото изменение на разрешително за водоползване № 0334-1/1.08.2003 г., е посочено, че таксата се дължи за ползваното водно количество за питейно-битови цели за първа категория води, то следва да се приеме, че в резултат на извършения контрол на водите, действителната им категория е първа. Жалбоподателят не сочи доказателства в друг смисъл - не е установил по надлежния ред промяна в категорията на ползваните води и не е поискал изменение на разрешителните по отношение на категорията на водите. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно ползваното от дружеството водно количество за годините 2004, 2005 и 2006. По силата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени в този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства, таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Жалбоподателят не спори, че на водоизточника в този период няма монтирано измерващо устройство (разходомер). Следователно таксата се изчислява на базата на разрешения с разрешително за водоползване № 0334/6.06.2001 г. годишен воден обем, който е 1 135 000 куб. метра/годишно. Според чл. 2, ал. 2 от цитираната по-горе тарифа, единичният размер на таксата за водоползване за питейно-битови нужди е 0,02 лв. за куб. м и корекционен коефициент 1 за първа категория на водите, а размерът на ползвания годишен воден обем е 1 135 000 куб. м, при които условия са определени и задълженията в акта. Настоящата инстанция намира, че начинът на определяне на таксата, използван от административния орган, е в съответствие със закона, докато тезата на жалбоподателя не намира опора в закона и в доказателствата по делото. Въз основа на гореизложеното следва да бъде прието, че атакуваният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което направеното оспорване от страна на "ВиК" ЕООД - гр. Благоевград, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Върховният административен съд - състав на първо I отделение,