Решение № 5481 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2015 г.

ВАСIV отделение14.05.2015 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 30 от 20.01.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1193/1251/2014 г., в обжалваната част за разноските и вместо него постановява: ОСЪЖДА Община Челопеч да заплати на "Евиданс инженеринг" ЕООД и "Протико Ил" ЕООД, в качеството им на съдружници в "ЕВИПРО" ДЗЗД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Захари Зограф" № 57, ет. 2, ап. 12 направените в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 9600 (девет хиляди и шестотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5481 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производство по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Челопеч против решение № 30 от 20.01.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1193/1251/2014 г., в частта му, с която е възложено на кмета на община Челопеч да заплати направените от "Евиданс инженеринг" ЕООД и "Протико Ил" ЕООД, в качеството им на съдружници в "ЕВИПРО" ДЗЗД разноски в размер на 9600 лв., от които държавна такса в размер на 5 600 лв. и адвокатски хонорар в размер на 4000 лв. Касационният жалбоподател излага доводи, относно определената от КЗК държавна такса. Счита че тя неправилно е определена, тъй като и двете обжалвани решения са взети от възложителя по една и съща обществена поръчка и е следвало да бъде събрана само една такса в размер на 2800 лева. Касаторът прави и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството пред КЗК. Счита също, че разноски не е следвало да се присъждат в производството пред КЗК, тъй като не са надлежно доказани и не е представен списък за тях. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в частта за разноските. С писмена молба от 22.04.2015 е направено и възражение за прекомерност на разноските в касационното производство. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "ЕВИПРО" ДЗЗД, представлявано от управителя Стела Стоянова, с писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че по делото са представени надлежни доказателства относно направените разноски и техния размер. Излага също, че държавната такса е била правилно определена, тъй като пред КЗК са образувани две отделни преписки по две жалби срещу два отделни административни акта, като впоследствие в хода на производството тези преписки са били обединени. Заинтересованата страна - "Протико Ил" ООД, оспорва жалбата чрез упълномощен адв. Йочколовски, който в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира и направените разноски в настоящото производство. Заинтересованите страни - "Евиданс инженеринг" ЕООД, "Технолоджи 2001" ЕООД, "Контрол-инвест" ЕООД и "ВМЛ - консулт" ЕООД не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, тъй като съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Счита, че в настоящия случай разноските е следвало да бъдат възложени на община Челопеч, защото тя е юридическото лице, а не кмета, тъй като той не разполага със самостоятелен бюджет. Посочва също, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е направено пред съда с жалбата, а КЗК като независим специализиран държавен орган не е компетентен да се произнася в тази насока, тъй като не е предоставено такова правомощие от законодателя. Счита, че в случая присъдената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 не е съобразена с фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде намалена на 1000 лв. по аргумент на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. /изм. ДВ, бр. 28/28.03.2014/, определящ размера за дела по Глава 11 от и § 2 от ДР на Наредбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна, която е адресат на оспореното решение и жалбата е предявена в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 122е, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 30 от 20.01.2015 г. е отменено като незаконосъобразно решение № 31 от 19.11.2014 г. на кмета на община Челопеч за изменение и допълнение на решение № 27 от 31.10.2014 г. за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Консултантски инженерни услуги в строителството в община Челопеч". Със същото решение преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане, оценка и класиране на предложенията на участниците, съдържащи се е плик № 1, съобразно мотивите, изложени в това решение и на кмета на община Челопеч са възложени направените от направените от "Евиданс инженеринг" ЕООД и "Протико Ил" ЕООД, в качеството им на съдружници в "ЕВИПРО" ДЗЗД разноски в производството пред КЗК в размер на 9600 лв. Решението е обжалвано само в частта за разноските, а в останалата част е влязло в сила. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл. 122г, ал. 1, т. 2 от ЗОП и чл. 122г, ал. 9 от ЗОП и е приела, че при издаване на атакувания акт на възложителя са допуснати нарушения, опорочаващи класирането на участниците и определянето на изпълнител на процесната обществена поръчка. Относно заявеното от жалбоподателя "ЕВИПРО" ДЗЗД искане за възлагане на направените разноски, включващи платени държавни такси и адвокатско възнаграждение, възлизащи на 9600 лева, КЗК е преценила, че предвид основателността на жалбите, то следва да бъде уважено. Настоящият съдебен състав констатира, че с жалбите си до КЗК "ЕВИПРО" ДЗЗД е поискало Комисията да възложи в отговорност на възложителя направените по делото разноски. Следователно претенцията за възлагане на разноски е своевременно заявена, като съдът счита, че в случая размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е надлежно установен с приложения към преписката на стр. 386 договор за правна защита и съдействие № 446560 от 20.01.2015 г. с вписана в нея сума за плащане 4000 лв., с посочено основание - за процесуално представителство и защита, изготвяне на становища и писмени бележки в производството пред КЗК по преписка 1193/1251/2014 г., като изрично е посочено че сумата е платена в брой при подписване на договора. Приложен е списък с разноските (стр. 398 от преписката), както и пълномощно, с което "ЕВИПРО" ДЗЗД е упълномощило адв. Соня Клисурска да завежда и води делото до приключването му пред КЗК. Описаните доказателства за извършеното плащане не са оспорени от страна на кмета на община Кърджали, поради което правилно са кредитирани от органа по преразглеждането при възлагане на разноските. При тези данни решаващият съдебен състав намира, че реално направените от участниците в "ЕВИПРО" ДЗЗД разноски за адвокатско възнаграждение са доказани по основание и размер. Във връзка с релевираното възражение в касационната жалба до Върховния административен съд за прекомерност на възложеното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че същото е преклудирано, тъй като е следвало да се направи при провеждане на заседанието пред КЗК на 20.01.2014 г., което обаче не е сторено от страна на възложителя. Съдът намира, че органът по преразглеждането разполага с правомощие да намали претендираното адвокатско възнаграждение при прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 122з от ЗОП, но само ако е надлежно сезиран с възражение в този смисъл, заявено в заседанието пред КЗК. В конкретния случай е безспорно установено, че такова възражение не е направено от страна на представител на община Челопеч. По отношение на възражението на относно неправилно определения размер от Комисията на държавната такса настоящият състав счита за неоснователно. В настоящия случай пред КЗК са депозирани две отделни жалби срещу два отделни административни акта, респективно са образувани две преписки: № КЗК-1193/2014 г. и № КЗК-1251/2014 г. Следователно Комисията правилно е определила държавна такса в размер на 2800 лв. за всяка преписка, като за същите са представени доказателства от жалбоподателя с надлежно приложени платежни документи. КЗК неправилно обаче е възложила на кмета на община Челопеч разноските по делото, с което е осъществила нарушение на чл. 143, ал. 1 от АПК, която разпоредба е субсидиарно приложима чрез препращащата разпоредба на чл. 122г, ал. 9 от ЗОП. Съгласно първата норма, разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Административният орган /в случая - кметът/ няма собствен бюджет. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган, поради което разноските е следвало да бъдат възложени на община Челопеч, а не на кмета на същата. С оглед на изложеното, оспорваната част от решението на КЗК следва да бъде отменена и вместо него да бъде постановено друго, с което на община Челопеч бъдат възложени всички разноски, направени от участниците в "ЕВИПРО" ДЗЗД в производството пред КЗК - общо 9600 лв., от които 5600 лв. държавна такса и 4000 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора претенцията на "ЕВИПРО" ДЗЗД и "Протико Ил" ООД за присъждане на разноски в настоящото производство се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 122е от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

3