Решение № 1274 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4384/2007 г.

Решение № 1274 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4384/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Н. /Мехмед З. Н. /, с. С., Разградска област, подадена от пълномощника му адвокат М, срещу въззивно решение от 18.05.2007 г. по гр. д. № 58/2007 г. на Шуменския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК /отм./. Касационните основания се свеждат до това, че свидетелските показания, които са кредитирани от въззивния съд са крайно противоречиви относно размера, границите, местонахождението и собствеността на имотите. Не е доказана идентичност на претендираните от ищеца имоти с неговите собствени. По тези причини неправилно е прието, че искът е основателен. Ответникът по касационната жалба З. Ф. З. с. К., община К., област Шумен, не е заявил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Шуменският окръжен съд е оставил в сила решение № 318 от 17.11.2006 г. по гр. д. № 212/2006 г. на Новопазарския районен съд, с което е уважен предявеният от З. Ф. З. срещу Д. Н. Н. /Мехмед З. Н. / иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследниците на З. Н. И., починал на 1.09.1947 г., към момента на образуване на ТКЗС в с. К., община К., област Шумен са били собственици на 57 300 дка земеделски земи, находящи се в землището на с К. Въззивният съд е приел, че общият наследодател З е бил собственик на процесните имоти до смъртта си през 1947 г. След това тези земи са останали на наследниците му. Те са били собственици към момента на образуване на ТКЗС, тъй като по делото нито има твърдения, нито доказателства за извършването на делба. Правилно въззивният съд е приел, че искът е основателен. Предявен е установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за право на собственост върху земеделска земя към момента на включването и в ТКЗС. Съобразно ТР № 1 от 1997 г. по гр. д. № 1, ОСГК на ВКС предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. Обосновано е направен извод, че внасянето на наследствените имоти в ТКЗС от касатора като единствен пълнолетен син на наследодателя не е основание за признаване собственически права върху тези имоти, респ. основание за владение и начален момент за придобивна давност, започнала да тече в полза на владелеца по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ. Процесните имоти са запазили наследствения си характер от общия наследодател З. Н. И., тъй като нито се твърди, нито е установено придобиване правото на собственост от касатора ч. правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е направил съответстващи изводи относно релевантните за спора факти. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на III г.о.