Решение № 7023 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2011 г.

Решение № 7023 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Арбен Хавальов моли да бъде отменено решение № 1702/11.04.2011 г. по адм. д. № 4942/2010 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2000907243/19.01.2010 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Арбен Хавальов против РА № 2000907243/19.01.2010 г. на ТД на НАП - София, с който са определени данъчни задължения на търговеца по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - 5445,23 лв. с лихви, за 2004 г. - 6686,34 лв. с лихви, за 2005 г. - 19291,82 лв. с лихви и за 2006 г. - 212 138,45 лв. с лихви, като неоснователна. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му и при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че правилно органът по приходите е определил дължимите данъци след проведена по чл. 122 ДОПК ревизия, тъй като е установено превишение на разходите над приходите на лицето. С уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК ревизираното лице е уведомено, че са налице несъответствие между направените разходи и получените приходи в ревизираните периоди, поради което ревизията ще се проведе по чл. 122 - 124 ДОПК. По чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК органът по приходите може да определи по реда на ал. 2 облагаемата основа, когато декларираните и/или получени приходи и доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В РД е констатирано наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, макар че не е посочена квалификация, т. 7 е цитирана и е прието, че са налице описаните в нея обстоятелства. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на касатора за неправилно приложение на чл. 122 - 124 ДОПК Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в ревизирания период. Обсъдени са доводите и възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения при провеждане на ревизията и определяне на дължимия данък и лихви. Твърдението на касатора, че е разполагал с налични средства в началото на 2003 г. не е подкрепено с никакви доказателства, поради което органите по приходите и съдът обосновано са приели, че не е доказано. Доводът за погрешно отнасяне на сумата 34 264,28 лв. в прихода и разхода на паричния поток за 2003 г. е неоснователен. Сумата е внесена по депозитна сметка и на същата дата е върната на ревизираното лице. При внасянето й по сметката правилно е отразена като разход, а при изтеглянето - като приход в паричния поток. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства за наличие на средства в патримониума на купувачите на картини от ревизираното лице и е достигнал до правилен извод, че не е доказано купувачите да са разполагали със средства да заплатят значителните цени на картините, посочени в приложените договори за продажбата им. По обясненията на ревизираното лице от 10.03.2009 г. е закупил 24 бр. картини за 24 000 евро, които в обясненията поддържа, че е продал на цени десетки пъти надхвърлящи покупните цени. Договорите за продажба на картините са от годината на покупката или от следващата 2005 г., като изтеклото време не би могло да доведе до толкова значително покачване на цените. Правилно съдът е приел за недостоверни разписките за плащане на картините от купувачи, които не са разполагали със свободни средства в посочените размери, и които след като са платили картините, са ги оставили на отговорно пазене при продавача - ревизираното лице. Доводът на касатора, че неправилно не са признати получени заеми е неоснователен. За едни и същи вноски са представени приходни касови ордери за внесени суми от ревизираното лице като собственик и в същото време са представени други приходни касови ордери, според които сумите се внасят за погасяване на заем. Обосновано съдът е приел, че представените доказателства за направени вноски в собствените му дружества не са автентични, а са съставени за нуждите на процеса. Законосъобразен е изводът на съда, че без да е извършена проверка в счетоводствата на дружествата заемодател и заемател, заключението на вещото лице е необосновано предвид чл. 51 и чл. 54 ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че е допуснал грешки при съставяне на приходните касови ордери, които не следва да се вземат предвид при определяне на резултата за ревизираните периоди. По чл. 10 ЗСч погрешно съставените първични счетоводни документи се анулират и се съставят нови. След като приходните касови ордери са от еднакви дати не е възможно да се определи кой от тях е погрешно съставен и съдът обосновано е приел, че нямат доказателствена стойност. Съдът при разглеждане и решаване на делото не е допуснал процесуални нарушения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,