Решение № 7433 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по реда на чл. 246 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. А. А. от гр. Пловдив чрез адв. Черничерска за отмяна на влезли в сила съдебни решения 3014/01.04.2024 година по адм.д. 648/2023 година по описа на Административен съд гр. Пловдив и 11927/06.11.2024 година по адм.д. 6659/2024 година по описа на Върховния административен съд с правно основание чл. 239, т.1 АПК и по искане на Г. Д. А. от гр. Пловдив чрез адв. Черничерска за отмяна на влезли в сила съдебни решения 3014/01.04.2024 година по адм.д. 648/2023 година по описа на Административен съд гр. Пловдив и 11927/06.11.2024 година по адм.д. 6659/2024 година по описа на Върховния административен съд с правно основание чл. 246, ал.1 АПК. Г. А. А. от гр. Пловдив представя писмени доказателства, Анекс от 20.03.2018 година към договор за наем и 7 броя удостоверения за постоянен адрес. Твърди, че те имат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК за установяване на обстоятелствата, че разпоредената да бъде премахната като незаконен строеж сграда представлява единствено жилище на общо 10 човека, които не разполагат с друг жилищен имот, за да бъдат настанени. Като цитира практика на ВАС твърди, че административният орган в случая не е извършил преценка за баланс между лични и обществени интереси. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон от НС на Република България, в сила от 07.09.1992 година поставяла изисквания за пропорционалност, в случая на взетата мярка за премахване на незаконен строеж спрямо защита правата на малолетни и непълнолетни на единствено жилище на родителите им, което всички обитават. Не бил изяснен въпроса за границите на намеса в правото на собственост и неприкосновеността на жилището и личния живот. Като цитира практика на ЕСПЧ твърди, че в случая не е изяснен въпроса за оправдаността на намесата. Г. Д. А. от гр. Пловдив представя писмени доказателства, Удостоверение за наследници, Удостоверение за отказ от наследство, Удостоверение за съпруг и родствени връзки, като твърди, че въпреки, че се явява съсобственик на процесната сграда, не е конституиран като страна по делата, заповедта за премахване на незаконен строеж не му е връчена. Правото му да иска отмяна на влезлите в сила съдебни решения се базирало на разпоредбата на чл.246, ал.1 АПК. Било засегнато основно негово право на собственост и на неприкосновеност на жилището. Като се позовава на писмените доказателства, приложени и от Г. А. А. от гр. Пловдив, излага идентични възражения за липса на преценка за баланс между лични и обществени интереси, граници на намеса в правото на собственост и неприкосновеността на жилището и личния живот. Ответникът по исканията, кметът на район Централен при община Пловдив, не изразява становище. При извършена служебна проверка, съдът констатира, че искането с правно основание чл. 239, т.1 АПК е подадено в срока по чл.240, т.1 АПК. Искането с правно основание чл.246, ал.1 АПК е подадено в срока по чл.240, ал.3 АПК. По основателността на искането на Г. А. А. от гр. Пловдив с правно основание чл. 239, т.1 АПК: Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, на която разпоредба се позовава искателят, актът на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това са такива обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. В настоящия случай, искателят Г. А. А. сочи, че в хода на съдебното производство е твърдяла, че сградата, която трябва да се премахне като незаконен строеж е жилищна. Съдът позовавайки се на доказателства по делото отхвърлил това твърдение, като приел, че сградата се ползва от дружество за извършване на туристическа дейност. След влизане на съдебното решение в сила обаче Г. провела разговор с Г., съсобственик на сградата, който й предоставил Анекс от 20.03.2018 година към договор за наем на недвижим имот, от който било видно, че първият етаж от сградата се обитавал като жилищен от Г. (самата молителка), Д. и Ш.. Последното се потвърждавало и от приложените Удостоверения за постоянен адрес. Към датата на издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж, посочените седем физически лица имали регистриран постоянен адрес в сградата, предмет на премахване. При извършена анализ на представените доказателства, петчленният състав на ВАС приема, че те не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната. Обстоятелствата около вписаните в Национална база данни Население данни за постоянен/настоящ адрес на посочените физически лица са били известни на Г., както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното такова. Осъщественият след влизане на решението на ВАС в сила разговор за анекс към договор за наем от 2018 година между Г. и Г. не представлява обстоятелство, което е от значение за определянето на сочените Удостоверения като нови доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. Доктрината е категорична, че непълнотата на доказателствения материал не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната (виж: Българско гражданско процесуално право, проф. д-р Ж. С..). Непредставянето на доказателствата трябва да се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая искането се позовава на разговор със съсобственик, който няма как да се цени като ново обстоятелство, след който се ангажират като доказателства Удостоверения за постоянен адрес на 7 лица, за които в хода на съдебното производство се е твърдяло, че живеят на този адрес, а с молбата за отмяна се уточнява, че това обстоятелство е съществувало и към датата на издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж. Предвид датата на Удостоверенията, те са новосъздадени след влизане на съдебното решение в сила, като установяват обстоятелства, които са съществували към периода на провеждане на делото и които страната твърди, че е знаела. По никакъв начин, не се установяват обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на спора. По отношение на Анекса към договора за наем, дори и да се приеме, че Г. А. А. се е снабдила с него след разговора с Г., петчленният състав констатира, че Г. е страна по Анекса и е подписала същия, поради което няма основание да твърди, че фактите удостоверени в Анекса не са й били известни. Напротив, в хода на съдебното производство пред ВАС тя е твърдяла именно обитаване на сградата като жилищна. Основание за отмяна са само новооткрити юридически или доказателствени факти. Силата на пресъдено нещо е пречка да се пререши делото само защото страната не е съгласна с решението на съда или не е проявила активност да докаже факти, които е знаела и твърдяла в хода на съдебното производство, но за които не е представила доказателствата, които представя с искането за отмяна. Те се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Единствено новооткритите факти/доказателства дават възможност за ново разглеждане на делото. Поради това и искането с правно основание чл. 239, т.1 АПК е неоснователно. По основателността на искането на Г. Д. А. от гр. Пловдив чрез адв. Черничерска за отмяна на влезли в сила съдебни решения 3014/01.04.2024 година по адм.д. 648/2023 година по описа на Административен съд гр. Пловдив и 11927/06.11.2024 година по адм.д. 6659/2024 година по описа на Върховния административен съд с правно основание чл. 246, ал.1 АПК: По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК, отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки - решението да има сила спрямо него, т. е. правните му последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие да важат и за него; то да е неблагоприятно за него и да е имало качеството на заинтересовано лице. В конкретната хипотеза, адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж е Г. А. А. от гр. Пловдив. Молителят представя доказателства, чрез които цели да докаже, че е съсобственик на сградата, предмет на премахване. Право на участие в съдебното производство по оспорване на административни актове от вида на процесния обаче имат единствено адресатите, а този спор пред съда няма вещноправен характер. Надлежна страна в производството по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж е единствено адресата на заповедта. Трети лица, вкл. съсобствениците на сградата, спрямо която е постановено премахване, нямат право на оспорване, респективно на участие в съдебноадминистративно производство, образувано по оспорване на надлежна страна, тъй като за тях конкретния административен акт не създава задължения, нито засяга техни законни права и интереси. Защита на евентуално засегнати имуществени права тези лица могат да реализират по исков ред. Не е налице твърдяното отменително основание по чл.246, ал.1 от АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 във връзка с чл. 249 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия