Решение № 6778 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13205/2017 г.

Решение № 6778 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13205/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. Т. при ЦУ на НАП, и "Г." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., чрез пълномощника си адв. Н. Р., срещу Решение № 243/21.08.2017 г., постановено по адм. д. № 711/16 г. по описа на Административен съд гр. В. Т..

Образувано е и по частна жалба на "Г." ЕООД, срещу Определение № 372/10.10.2017 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

В касационната жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Т., при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението обжалваната част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в тази част и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата на "Г." ЕООД. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на "Г." ЕООД се излагат също доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в тази част и по същество постановено ново, с което се отмени РА в обжалваната част. Претендира присъждането на разноски за две инстанции.

Идентични доводи се излагат и досежно определението на съда постановено в производство, по искане за изменение на решението в частта на разноските.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП.

Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт/РА/ № Р-04000415002781-091-001/26.07.2016 г. на ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 324/14.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на "Г." ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС и лихви върху тях, в общ размер на 625 320,65 лв., вследствие непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ за данъчни периоди от 01.01.2014 г. -31.03.2015 г.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че оспореният РА е постановен от компетентни по материя, време и място органи по приходите, в предвидената от ДОПК писмена форма - условие за действителност. Създаден е като електронен документ и е подписан с квалифицирани електронни подписи от двамата органи по приходите, чийто сертификат е бил валиден към датата на обективиране на РА.

По жалбата на Г." ЕООД:

На първо място е несонователен повторно наведения довод за нищожност на РА, поради липса на доказателства за наличие на валиден квалифициращ подпис на органа по приходите, тъй като не е представено удостоверение по чл. 24 от ЗЕДЕП към момента на издаване. на РА. видно от представените разпечатки от публичния регистър, поддържан от доставчика на удостоверителните услуги, http:/www.b-trust.org/ издателя на акта, Б. Б. е притежавал квалифициран електронен подпис от 09.03.2015 г. - 09.02.2016 г. и от 09.02.2015 г. - до 09.02.2017 г., в който период от време е издаден и процесиня РА.

По същество на спора след подробен анализ поотделно и в съвкупност на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства съдът е приел, че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на фактите, досежно с транспорта на стоките до друга страна членка на ЕС и предаването им на получателя, досежно доставките по отношение на:

1."M. M. I. K. E." Гърция, за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2014 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 482 951,95 лв . по 49 фактури и КИ/л. 25 от РД/;

2. с купувач "C. V. N." Гърция, за данъчни периоди от м. 01, м. 02, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2014 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 3 754,50 лв. по 37 бр. фактури/л. 49 от РД/;

3. с купувач "K. D." S. R. L. Румъния, за данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 04.2014 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 680,58 лв. по 5 броя фактури/л. 56 от РД/;

4. с купувач "B. L. D." Германия, за данъчен период м. 02 2014 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 717,25 лв. по 1 брой фактура/л. 75 от РД/;

5. с купувач "S. EN A. TRAKIA" Холандия, за данъчни периоди 01.01.2014 до 30.11.2014 г. и м. 01, м. 02 и м. 03 на 2015 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 2 298,14 лв. по 31 броя фактури/л. 77 от РД/;

6. с купувач "T. M." Холандия, за данъчни периоди м. 05, м. 06 и м. 07 на 2014 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 1 745,76 лв . по 3 броя фактури/л. 92 от РД/;

7. с купувач "Z. G." Испания, за данъчни периоди м. 01 и м. 02 на 2014 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 1 089,07 лв. по 3 броя фактури/л. 95 от РД/;

Относно доставките към "M. M. I. K. E. " Гърция, съдът е обсъдил представените фактурите и КИ с приложени инвойс и проформа фактури към тях, стокови разписки, заверени преводни нареждания за получени плащания по доставките, международни товарителници и писмени потвърждения за получаване на стоките.

Прието е, че в някои от ЧМР не са посочени дати на натоварване на стоките, липсват и попълнени данни в клетка 21 относно място и дата на изготвяне на товарителницата. Не е посочен видът на стоките, количеството и вида на опаковката, а е попълнено "Sugar productes / или Sugar productes & Coffee/ или Sugar productes & Confectienary as per producte list № ....). От приложените банкови извлечения е видно, че сумите са нареждани от банкови клонове на територията на Р. Б..

От извършен обмен на информация с гръцката данъчна администрация, за установено съдът е приел, че гръцкото дружество е липсващ търговец и е дерегистрирано на 06.11.2014 г. по служебна инициатива. Установени са VIES декларации само за м. юни 2014 г., но в тях не фигурират ВОП от жалбоподателя.

От едноличния собственик и управител на "M. M. I. K. E. ", са представени 40 фактури за транспортни услуги, издадени от превозвача "С. т." ЕООД, 66 ЧМР с изпращач жалбоподателя и получател гръцкият контрагент и инвойс фактури, приложени към тях.

При извършената насрещна проверка на превозвача "С. т." ЕООД, са представени допълнително пътни листи, заповеди за командировка, лиценз за международен превоз, свидетелства за регистрация на МПС (4 броя) и трудов договор, като е приобщен и договор за превоз № 5/05.01.2014 г., сключен с"M. М. I. К. Е." с предмет извършване транспортна услуга на товари в страната и извън нея.

Обсъден е приетия по делото Акт за установяване на задължение № П-0300815029020-135-001/04.03.2015 г., издаден на "С. т." ЕООД, с който на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК е начислен ДДС върху стойността на декларираните транспортни услуги, поради дерегистрацията на получателя на услугата "M. М. I. К. Е. ".

Обсъдени са показанията на разпитаните свидетели: И. И.-едноличен собственик и управител на "С. т." ЕООД, Д. Д. шофьор при "С. т." ЕООД към процесния момент и складови работници/приемчици на стока при "Г." ЕООД, както и събрани свидетелства за регистрация на МПС на превозвача.

Относно ВОД към "C. V. N." Гърция, съдът е обсъдил приетите по делото фактурите за ВОД, счетоводен регистър - Дневник на сметка 411/1 за контрагент "C. V. N.", съгласно който фактурите са заплатени в брой, но не са приложени първични документи за получените плащания, ЧМР и потвърждения за получени стоки. Приел е, че в кл. 24 на товарителниците има поставен печат и подпис на получател, но не са попълнени място и дата на получаване на стоките /само в едно ЧМР е вписана дата/. В една част от представените ЧМР като превозвач е посочено "С. К." ЕООД, в друга - "В." ЕООД, а в трета част от ЧМР по посочени фактури няма подпис и печат за лице, извършило транспорта по доставките.

Превозвача "С. К." ЕООД в писмени обяснения е посочил, че са извършвани извънредни транспортни услуги за доставка на стоки между "Г." ЕООД и "C. V. N.", като преки търговски взаимоотношения превозвача има с "K. S. T.", а разходите за транспорта по доставките били включени във фактурите, издадени между "С. К." ЕООД и "K. S. T.". При насрещната проверка на превозвача "В." ЕООД не са представени документи и писмени обяснения.

ОТ представляващата "C. V. N.", Гърция не са представени документи и писмени обяснения.

Обсъдени са показанията на свидетелката С. К., от които се установява, че "C. V. N." не е ползвала транспортните услуги през процесните 2014 г. и 2015 г.

Относно доставките към "K. D." S. R. L. Румъния съдът е обсъдил процесните фактури, извадка от счетоводен регистър - Дневник на сметка 411/1 за клиент "K. D." S. R. L., от който е видно плащане в брой, без обаче да са представени съответните ПКО, въз основа на които са взети счетоводните операции. Не са представени международни товарителници с твърдение, че превозът е извършен от получателя на стоките. Приложени са потвърждения за получаване, в които липсват означения за дата и място на получаване /вписано е единствено "Romanija", само в една "Romanija, Bucuresti"/, вид и количество на стоката /вписани са само номера на фактури/, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, имена на лицето, предало и лицето, приело стоките, както и длъжностните им качества.

За удостоверяване на доставката към "B. L. D." Германия, съдът е обсъдил представените извадки от счетоводни регистри, ЧМР и потвърждение за получени стоки, като процесната фактура е осчетоводена от издателя й по кредита на сметка 702 с предмет "покупка на строителни материали". Не са приложени документи за разплащането, въпреки осчетоводяването й като заплатена по банков път. В ЧМР не е посочено място на получаване на стоките. В кл. 16 "превозвач" и в кл. 24 "стоките получени" е поставен печат на S. M. D. L. D.. Данни за МПС, с което е извършен превоза на стоките не се установяват и от приложеното потвърждение, в което за място на издаване е посочен гр. Ш., за което се твърди, че е техническа грешка.

Извършена е насрещна проверка на представляващия "B. L.", в хода на която не са представени никакви документи и обяснения.

Относно доставката към " S. EN A. T." Холандия, са обсъдени от съда фактурите и счетоводни регистри без ПКО, въпреки осчетоводеното плащане в брой. Не са представени международни товарителници към фактурите. Представени са потвърждения за получаване на стоките без данни за МПС /с изключение на едно/, вида и количеството на стоките, име на лицето, предало стоките, както и длъжностното му качество, длъжностното качество на лицето, подписало се за получило стоките.

Относно доставките към "T. M.", Холандия са обсъдени представените фактури., като липсват документи, удостоверяващи транспорт на стоките /ЧМР или потвърждение от получателя/. Към фактура № 530130799/14.06.2014 г. е представено ЧМР, в което не са посочени данни за превозвач, а само peг. № на МПС и в клетка 24 не е посочено място на получаване на стоките, а е поставен само подпис и печат на дружеството. В представените два броя потвърждения също не са попълнени всички изискуеми реквизити.

Относно доставката към "Z. G." Испания съдът е обсъдил приетите фактури, към които не са представени документи относно заплащането им, /с изкл. на фактура с № 0550000146/20.01.2014 г., за която е представен банков документ "нотификация/. Представените ЧМР са в екземпляр 1 с поставен подпис и печат на получател, което според съдът е индиция, че документите са попълнени на територията на България, а печатът поставен на ЧМР и потвърждение към фактура № 05500055956/27.06.2014 г. е на друго дружество - "D. K.".. В потвържденията не фигурират изискуемите по закон данни за вид и количество на стоките, данни за МПС, не е конкретизирано мястото на получаването им - посочено е само Испания, име и длъжност на лице, предало стоките, длъжност на лицето, което ги е получило.

Обсъдена е и съдебно-графологическата експертиза, приета без оспорване от страните по делото, от която за установено съдът е приел, че оспорените от ответника ЧМР и потвърждения, са подписани от лицата, посочени в тях за получател.

При тези факти съдът е приел за безспорно, че превозът е за сметка на получателя, поради което приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в относимата редакция, която изисква доказването на изпращането или получаването на стоките от получателя да става с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. За повечето от процесните ВОД са съставяни както международни товарителници, така и потвърждения за получаване на стоките /с изключение на "S. T." и "K. D." - комплектовани само с потвърждения; както и една от фактурите на "T. M.", към която няма доказателства за получаване/.

Позовавайки се на разпоредбите на чл. 4 и чл. 9, т. 1, изр. първо от Конвенцията за международен превоз на товари съдът е приел, че товарителницата удостоверява само и то с оборима презумпция получаването на стоката от превозвача

Ответникът е оспорил съдържанието на представените международни товарителници, като независимо от установената автентичност на положените подписи в тях, съдът е приел, че съдържанието е опровергано. Не е установено предаването на стоките на превозвача, на физическото напускане на стоките на територията на страната и получаването им от получателя, в това число и определяне кога и къде е разтоварена стоката.

Относно "M. M. I. K. E. " Гърция, съдът е приел, че липсват заявки и други търговски документи по повод организацията и изпълнението на доставките. Липсват документи, установяващи експедицията на фактурираните стоки от склад на "Г." ЕООД, вкл. определяне по вид и количество на стоките, което не може да бъде компенсирано с представените стокови разписки, тъй като са едностранно съставени от ревизираното лице и липсват данни от кого са съставени.

На следващо място съдът е приел, че от банковите извлечения се установява, че парите от гръцкия контрагент са нареждани от банкови клонове в България, което обстоятелство кореспондира с факта, че в Гърция липсва деклариран ВОП. Този извод съдът е приел, че се потвърждава и от задълбоченото изследване и съпоставката в РД и решението на Дирекция "ОДОП" на документите по повод извършения от "С. т." ЕООД превоз /пътни листи, заповеди за командировка, фактури за транспорт, инвойси, ЧМР, липса на доказателства за заплатени винетни и пътни такси, тахографски шайби, От свидетелските показания не се установява конкретна информация за получаване на стоката от "M. M. I. K. E. " Гърция, а факта на подпечатване на ЧМР. В същото време съдът е констатирал, че ЧМР са били подписвани и подпечатвани с печат на "M. M. I. K. E. " Гърция, но от служител на логистичния център, на гише, обслужващо много дружество, въпреки, че графическата експертиза установява подписа на представляващия "M. M. I. K. E. " Гърция.

От показанията на свидетелите-служители на "Г." ЕООД се установява факти само относно ВОД към "M. M. I. K. E. " Гърция.

Аналогични са изводите на съда относно "C. V. N.", тъй като липсва означение за място и дата на получаване на стоките, липсват документи за разплащане в брой, не се установява кой е извършил транспорта

Относно получателите "B. L. D." Германия, "T. M.", Холандия и "Z. G." Испания не са ангажирани доказателства, липсат определени реквизити в ЧМР /място на получаване; данни за МПС, с което е извършен превоза; превозвач и прочие/, които са от съществена важност за доказване на процесните ВОД.

За доставките към "K. D." S. R. L. Румъния и "S. EN A. T." Холандия международни товарителници не са представени.

Относно алтернативно представените писмени потвърждения за доказване на ВОД, съдът е приел, че същите не съдържат всички реквизити визирани в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС за 2011 г. /в сила от 01.02.2011 г./:

В потвържденията от "M. M. I. K. E." Гърция не са посочени вид и количество на стоката, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, длъжност на лицето, подписало документа. За място на получаване на стоките е посочено само "Солун - Гърция" без конкретен адрес на разтоварване на стоките, какъвто фактически липсва и в ЧМР.

Потвържденията на "C. V. N." не се съдържат реквизитите относно вида на стоките, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество /тук следва да се припомни, че част от ЧМР също не дават информация относно превозвач/.

При съставянето на потвържденията от "K. D." S. R. L. не са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, имена на лицето, предало и лицето, приело стоките, както и длъжностните им качества.

В потвърждението не се установяват данни за МПС, с което е извършен транспортът до "B. L. D." Германия, както и такива за лицето, предало стоките и длъжностното му качество, нито длъжността на Б. М. - подписал се за получател.

По отношение на "S. EN A. T." Холандия и "T. M.", Холандия, липсват данни за МПС, вида и количеството на стоките, име на лицето, предало стоките, както и длъжностното му качество, длъжностното качество на лицето, подписало се за получило стоките.

Относно "Z. G." Испания не фигурират данни за вид и количество на стоките, данни за МПС, не е конкретизирано мястото на получаването им - посочено е само Испания, име и длъжност на лице, предало стоките, длъжност на лицето, което ги е получило.

Дори да се възприемат така представените потвърждения за годни доказателства /което не е така/, от съдържанието им съдът е приел, че не се установява предметът на ВОД, липсва индивидуализиране на родово определените стоки - захарни изделия, по вид, количество, опаковка, брой. Не се установява как и от кого е осъществен транспортът, от къде и до къде, като съдът се е позовал на практика на СЕС, съгласно която следва да бъде установено правото на разпореждане на прехвърлителя и стоката да е прехвърлена на приобретателя, чрез изпратени или транспортиране в друга държава членка, като стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката (решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos - т. 42 и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K.), което в случая е недоказано.

Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С-273/11, M.-G.). Според СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ е да определят условията, при които се освобождават тези доставки от облагане с ДДС (т. 36 от решението по дело С-273/11). В националния закон документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, са определени в чл. 45 от ППЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и са разделени в две групи - документи за доставката /чл. 45, т. 1 ППЗДДС/ и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка /чл. 45, т. 2 ППЗДДС/.

Настоящият състав намира, че спорно от фактическа страна е индивидуализирането на процесните стоки, като последица от което и транспортирането на същите от територията на РБ до територията на получателите регистрирани по ЗДДС на територията на общността.

Производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК се открива в зависимост от обвързващата съда доказателствена сила на документа. Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда материална доказателствена сила. При оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК.

С оглед събраните при извършените насрещни проверки данни и въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства съдът е изложил подробни доводи досежно правно релеватния факт, установено ли е о индивидуализирането и транспортирането на стоките до териториите на други държави-членки. Независимо, че доставчикът не е длъжен да контролира целият процес на превозване на стоката при превоз за сметка на получателя, определящо е доказването на предаването на стоките на превозвачите и получаването им от получателите. В хипотезите, при които не е установена конкретизация на стоките от доставчика не би могло да се приеме, че на последния това обстоятелство не му е известно и поведението му да се квалифицира като добросъвестно. След като доставчикът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътрешнообщностна доставка не го довежда до участие в измама, то е допустимо компетентните органи на държава - членка да задължат даден доставчик да заплати впоследствие ДДС върху стоки, предмет на фиктивни ВОД - т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 27.07.2007 г. по дело С-409/2004 г.

В случая съдът подробно е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до правилен извод, че доказателствената стойност на приетите по делото ЧМР е опровергана. Този извод се налага от факта, че липсват безспорни доказателства за вида и количеството на доставената стока, поради което не може да се установи идентичност между стоките, предмет на фактурите, издадени на получателите и превозените стоки по ЧМР и писмени потвърждения.

В процесните ЧМР не е посочен видът на стоките, количеството и вида на опаковката, а е попълнено "Sugar productes / или Sugar productes & Coffee/ или Sugar productes & Confectienary as per producte list № ....). По идентичен начин стоката е индивидуализирана и в процесните фактури: захарни изделия съгласно спецификация, която е съответната инвойс фактура, в която отново са посочени захарни изделия и проформа фактура по заявка и стокова разписка, като само последния документ е подписан от неизвестно по делото лице /подпис без име/..

Подписи на получателя не се съдържат върху посочените документи, за да бъде възприет довода на касатора, че стоките са индивидуализирани от съпътстващите ЧМР доказателства..

С оглед липсата на конкретизация на стоката и допълнително установените разминавания в пътните листи и товарителници, противоречията относно начина на получаване: според свидетеля Д. Д. шофьор при "С. т." ЕООД, стоките са получени от служител на логистичния център, на гише, обслужващо много дружество, а според ЧМР и заключение на графологическа експертиза са получени от представляващия дружеството "M. M. I. K. E. " Гърция се налага извода, че липсват безспорни доказателства за индивидуализиране на стоката и напускане територията на страна, респективно нейното получаване от лице регистрирано в друга държава членка.

Правилно съдът е приел, че макар и по косвен начин, изводът за липса на ВОД се подкрепя и доказва и от резултатите от проверките на получателите, както и от начина на плащане по спорните фактури - в лева, в брой, или внесени в брой по сметката на получател, но от банка на територията на България, както и данните получени при извършени обмен на информация с гръцката данъчна администрация, поради което е неоснователен довода не касатора в тази насока.

Правилно съдът е приел, че представените потвърждения не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС /актуална редакция за ревизирания период/, който изисква в писменото потвърждение да се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките; В случая липсват данни за името на лицето, предало стоките, поради което правилно съдът е приел, че потвържденията не установяват получаване на стоките, поради липса на изискуемите реквизити.

Аналогични са мотивите и относно останалите получатели по доставките, като за част от тях не са налични и транспортни документи.

По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., при ЦУ на НАП:

Относно ВОД към "K. S. T.", Гърция и "B. F. I. L." Ирландия, подробно съдът е изложил доводи, защо прима за установен факта на реалното напускане територията на страна и получаване на конкретизирани стоките от получателите..

Относно "K. S. T." са обсъдени: ЧМР, писмени потвърждения, извадка от счетоводен регистър - Дневник на сметка 411/1 за контрагент "K. S.", за осчетоводени като заплатени в брой доставки и спецификация на артикулите по вид, количество и стойност, към всяка доставка.

От извършена насрещна проверка на превозвача "С. К.. " ЕООД, съдът е обсъдил представените писмени обяснения, Договор на гръцки език от 08.01.2013 г., Рамков договор от 08.01.2013 г. между "K. S. T." и "С. К." ЕООД с предмет - извършване на транспортни дейности, Свидетелство за регистрация на товарен автомобил М. С. с рег. № ЕВ 9698 АТ, удостоверение за регистрация на транспортно средство, свидетелство за управление на МПС, четири броя трудови договори и разпечатка от инвентарна книга на дружеството. В писмените обяснения е потвърдено, че търговските документи за стоките се подписват и предоставят на гръцката фирма и след това на доставчика "Г." ЕООД".

Обсъдени са и показанията на С. К., от които съдът е приел за установени трайни търговски отношения между ревизираното лице и получателя "K. S. T.", включително и досежно механизма на извършване на доставките, а именно окомплектоване с инвойс, фактура и потвърждение за получаване, което съответно се връща при доставчика. Дружеството "С. К." ЕООД разполагало с лиценз за транспортна дейност, а буса - с удостоверение от БАБХ.

Относно получателя "B. F. I. L." Ирландия съдът е обсъдил процесните фактури, инвойс фактури и описи към тях /products list/ на стоките по вид, количество и стойност, счетоводен регистър на сметка 410, подсметка 1 за контрагента, ЧМР и потвърждения за получаване на стоките. Видно от счетоводната разпечатка, фактурите са осчетоводени като платени по банков път, като за удостоверяване на същото е приложена разпечатка от банкова сметка.

Превозвачът "Х. - 3" ЕООД е декларирал, че не е извършвал международни транспортни услуги за периода 01.01.2014 г. - 31.03.2015 г. с изпращач "Г." ЕООД и получател "B. F. I. LTD", а е извършен вътрешен транспорт на дата 03.04.2014 г. с маршрут Л. - С., като дружеството извършва само вътрешен транспорт в България. Превозвачът "В. 64" ЕООД е декларирал, че дружеството няма лиценз за международен транспорт и не извършва такъв, а само транспорт в България, никога не е извършвало транспортни услуги с изпращач "Г." ЕООД и тази фирма не е позната. Превозвачът "Р. 44" ЕООД е декларирал, че дружеството никога не е извършвало транспортни услуги на фирма "Г." ЕООД. Превозвачът "М." ЕООД е представил фактура за извършена транспортна услуга, транспорт с дестинация от България до Англия, както и Доклад за извършена работа от шофьор, в което са посочени обходени места България - Англия/Англия - България, а в представеното ЧМР е посочен разтоварен пункт Лонгфорд, Ирландия. Обсъден е и представена и първа част на пътен лист № 027191, ведно с показанията на разпитания свидетел В. Д.. като представляващ "B. F. I. L." Ирландия. От показанията съдът е установил наличие на трайни търговски отношения между страните, включително и след проведената ревизия. Транспорта е собствен или с групажни пратки, като стоката е придружена с ЧМР и фактура. За собствен транспорт използва собствени микробус Форд транзит под 10 тона, с ирландска регистрация, за което са обсъдени представените писмени доказателства. В показанията си потвърждава, че всяка стока е заявена и заплатена.

При тези доказателства, съдът е приел, че са оборени доводите на органа по приходите, че поради пропуски и несъответствия в съдържанието на ЧМР, подробно описани в РД и потвърдителното решение, не е установен реален ВОД към друга държава членка.

До този извод съдът е достигнал като е приел, че международните товарителници са валидни документи с доказано авторство на положените подписи, като съдържанието им се потвърждава от съвкупната преценка на останалите събрани доказателства. Позовал се е на алтернативността на доказателствата за установяване на ВОД международна товарителница или потвърждение и е приел, че дори да бъдат изключени представените ЧМР, жалбоподателят е приложил писмени потвърждения от получателите на доставките, от съдържанието на които може да се направи извод за идентичността на доставките, за които се отнасят фактурираните и отчетени от доставчика ВОД. В този смисъл, за доставките към "K.A S. T." Гърция, се открива пълна кореспонденция между датите на потвържденията и датите на получаване в ЧМР, на следващо място - както потвържденията, така и товарителниците и описите са обвързани с инвойсите и фактурите, като във всички документи е вписан съответният номер на инвойса. Същевременно, инвойсът съдържа информация за номера на спецификацията, като описите детайлно индивидуализират предмета на доставките по вид, количество, единична и обща цена. В тази насока съдът се е позовал и на показанията на разпитаните по делото като свидетели лица, представляващи двете дружества получатели.

При така установеното съдът е приел, че доставчика е да доказал своята добросъвестност, като е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама /т. 65 - 66 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 48 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./.

Решението е правилно.

Подробно за всеки получател съдът е изложил мотиви досежно установени факти и доказателствата, въз основа които същите са установени, поради което не следва да бъдат повтаряни от настоящия състав.

Правилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява изпълнение на изискванията на чл. 45 от ППЗДДС, като за разлика от предходните получатели в конкретния случай стоките са индивидуализирани чрез подписани от получателите описи към фактурите /products list/ респективно спецификация, по вид, количество и стойност.

Неоснователен е довода на касатора досежно установеното в хода на ревизията, че представените ЧМР са екземпляр 1 за изпращача, с положен подпис на получател, което установявало факта, че документите са съставени на територията на Р. България, тъй като се опровергават от останалите доказателства по делото, включително събраните в хода на съдебното производство, така както подробно са обсъдени в съвкупност от съда. Кога и къде са разтоварени стоките също се установява от показанията на свидетелите и е посочено в процесните ЧМР, като точен адрес както приема в практиката си ВАС не е задължителен реквизит на клетка 24 от товарителницата. Подписаните двустранно документи: описи към фактурите /products list/ респективно спецификации, настоящият състав намира за достатъчни досежно индивидуализацията и предаването на стоката, поради което е неоснователен довода на касатора за липса на допълнителни придружаващи доставката документи: складови разписки, експедиционни бележки и др.

По частната жалба на "Г." ЕООД:

С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на дружеството за изменение на решението в частта на разноските, като е приел, че разходите за пътни и дневни пари при командировка на пълномощник на страна по делото са въпрос на вътрешни отношение на адвоката с адвокатското дружество и не е предвидено в процесуалния закон да бъдат възстановявани. Отказал е да измени решението си в частта на присъдените на дружеството разноски при условията на прекомерност на уговореното възнаграждение.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд.

Относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, правилно съдът е приел, че въпреки проведените 5 открити съдебни заседания и обема на материалите по делото, не се установява изключителна сложност на спора от правна страна.

Второ искане относно начисления ДДС върху сумата от 33 680, 32 лева е алтернативно и съдът се е произнесъл, като е допълнил решението в тази част. Досежно претендирата сума от 33 680, 32 лева, правилно съдът е приел, че не се установява какъв е размера за изготвяне на възражение срещу РД и каква част за обжалване на РА, поради което правилно е изчислил размера съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК само относно обжалването на РА, а довода на частния жалбоподател в тази насока е неоснователен.

Разходите за пътни и дневни пари при командировка на пълномощник на страна по делото са въпрос на вътрешни отношение на адвоката с адвокатското дружество и не са част от уговореното и дължащото се на страната, адвокатско възнаграждение.

С оглед крайният съдебен акт разноски не се дължат

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,