Решение № 16310 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2011 г.
ВАСIV отделение12.12.2011 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Райчо Костадинов Райчев и Иван Стоянов Ангелов, и двамата от гр. Пловдив, против решение № РТ-26 от 05.08.2011 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението от страните.
Мотиви
Решение № 16310 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13134/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 55, ал. 3 от ППЗДС. Образувано е по жалба на Райчо Костадинов Райчев и Иван Стоянов Ангелов, и двамата от гр. Пловдив, против решение № РТ-26 от 05.08.2011 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) за откриване на процедура за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ дворно място с площ 450,00 кв. м., ведно с построена в него промишлена сграда със застроена площ от 66,00 кв. м., находящ се в гр. Асеновград, обл. Пловдив. Доводите са за незаконосъобразност на решението поради съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Наведени са твърдения, че в актовете за държавна собственост неправилно са отразени вещните права върху имота, което е довело до заблуждение на участниците в търга. Жалбоподателите излагат, че тръжната процедура ограничава правата им, предоставени с чл. 44, ал. 3 от ЗДС вр. чл. 84 от ППЗДС. Ответникът - Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмена защита. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежни страни в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. По отношение на нейната основателност Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното: Жалбоподателите са собственици на недвижим имот - сграда с идентификатор 00702.510.150.1 със застроена площ 43 кв. м., с предназначение хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор 00702.510.150 по КК и КР на гр. Асеновград. Поземленият имот е частна държавна собственост, съгласно Акт за държавна собственост (АДС) № 7052/11.06.2009 г. за поправка на АДС № 7045/19.05.2009 г., на основание чл. 72, ал. 1 от ЗДС, издаден от област Пловдив. Със заявление вх. № ЖИ-3151/25.02.2011 г. жалбоподателите са заявили желанието си за закупуване по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗДС на прилежащата към имота им земя. С писмо от 14.03.2011 г., Директорът на ДП "НКЖИ" е уведомил жалбоподателите, че продажбата на земя частна държавна собственост на лица притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея се извършва на основание чл. 43, ал. 2 и 4 от ЗДС по ред определен с ППЗДС. Със същото писмо им е указано, че на основание чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС следва да представят удостоверение от общинската администрация по местонахождение на имотите, че сградата е законно построена, придружено със съответните строителни книжа. В отговор, на 31.05.2011 г. жалбоподателите са представили Удостоверение по § 16 от ЗУТ, издадено от община Асеновград. С писмо изх. № 8597/13.05.2011 г. Директорът на ДП "НКЖИ" е уведомил жалбоподателите, че съгласно становище на община Асеновград, процесният имот е неподеляем и предвид факта, че в имота се намира и сграда с площ 66 кв. м., предоставена за управление на ДП "НКЖИ", същият не може да бъде продаден по реда на чл. 84 от ППЗДС, а продажбата следва да бъде извършена чрез търг по реда определен със ЗДС и ППЗДС. С оспореното решение е обявен търг с тайно наддаване за ПИ № 00702.510.150, ведно с построена на него сграда със застроена площ 66 кв. м. - също частна държавна собственост. С писмо изх. № ЖИ-15124/16.08.2011 г. жалбоподателите са уведомени за процесното решение, като им е изпратена обявата за търга. При тази фактическа обстановка, съдът счита жалбата за неоснователна по следните съображения: На първо място, по отношение на възраженията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се липсата на означение на кадастралния номер на поземления имот - предмет на търга в обявлението за провеждането му, същите са неоснователни. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице. Решението е издадено от компетентния, съгласно чл. 59, ал. 2 от ППЗДС орган, в писмена форма и съдържа изискуемите съгласно чл. 43 ППЗДС реквизити. Изпълнени са условията на чл. 44 от ППЗДС - условията са обявени 30дни преди крайния срок за подаване на заявления за участие. Соченото от жалбоподателите нарушение изразяващо се в непосочването на кадастралния номер на ПИ в обявлението не представлява нарушение, тъй като в настоящото производство предмет на проверка е решението за откриване на търга. Същото съдържа точно описание на имота, съгласно изискванията на закона, включително и посочване на кадастралния номер на ПИ. Видно от материалите по преписката, тази информация е посочена и в тръжната документация. Фактът, че в обявлението не е посочен този номер по никакъв начин не променя съдържанието на оспорения акт, нито целения с него резултат, поради което и не съставлява нарушение на административно-производствените правила. Неоснователни са и твърденията за нарушение на чл. 44, ал. 3 от ЗДС вр. с чл. 84 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 44, ал. 3 ЗДС, извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43, ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота без търг по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 84, ал. 1 физически и юридически лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху земя - частна държавна собственост, могат да придобият право на собственост върху земята без търг, като подадат молба до областния управител по местонахождението й. Съгласно ал. 3, т. 3 и т. 6 към молбата по ал. 1 заинтересуваните лица по ал. 2 прилагат удостоверение от съответната общинска администрация, че сградата е законно изградена и удостоверение от съответната общинска администрация относно поделяемостта на имота, върху който е изградена сградата. Видно от приложеното по преписката Удостоверение № 94-Р-66/24.03.2011 г. на община Асеновград, издадено на основание § 16 от ЗУТ недвижимият имот собственост на жалбоподателите има статут на търпим строеж. Съгласно цитираната разпоредба, това са строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Това удостоверение не може да се приеме за удостоверение за законност на строежа по смисъла на чл. 84, ал. 3, т. 3 от ППЗДС, тъй като регламентираната с посочения текст процедура е изключение от общия ред съгласно който държавните имоти се продават след провеждане на търг, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване. По отношение на изискването на т. 6 от посочената разпоредба, същото не е било налице, видно от приложеното към преписката становище по чл. 201, ал. 1 от ЗУТ, изх. № 14-00-1475/21.04.2011 г. на община Асеновград /л. 71/, според което процесният имот е неподеляем. Гореизложеното води до извода, че не са били налице условията за извършване на продажба по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗДС. Що се касае до твърденията, че актовете за държавна собственост върху имота предмет на производството са неправилно съставени, същите не следва да се обсъждат в настоящото производство. Актът за държавна собственост представлява декларативен административен акт, който нито създава, нито отнема права, а регистрира собственост със записването на имот за държавна собственост. При положение, че жалбоподателите твърдят, че са собственици на част от имота, актуван за държавна собственост, то спорът не може да се реши по реда на административното производство, а по пътя на общия исков ред. Още повече, че посочените твърдения по отношение на режима на съсобственост не намират опора в данните по делото, тъй като жалбоподателите не притежават право на собственост върху имота предмет на търга, а напротив, те сезират съда във връзка с желанието си да придобият това право. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма с посочване на правните и фактическите основания за издаване. Издадено е при спазване на материалноправните разпоредби и административно-производствените правила, съобразена е с целта на закона. При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка не се установиха основания по чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 59, ал. 1