Решение № 9720 от 16.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса, действащ чрез пълномощника си Х. Тодоров гл. юрисконсулт в Дирекция Контрол, анализи и прогнози на дейността по задължителното здравно осигуряване в ЦУ на НЗОК, против Решение 6890/17.11.2020 г., постановено по адм. дело 11990/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С цитираното решение е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-2530-440/18.11.2021 г., с която, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, чл. 412, ал. 1, т. 1, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 2 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. на Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология (УСБАЛО) ЕАД- гр. София е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 1 000 лева за нарушения, подробно описани в т. 1 до т. 5 от заповедта и НЗОК е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не е изяснил фактите по делото като не е формирал мотиви съобразно релевантните твърдения на страните. Молбата е за отмяна на решението и потвърждаване изцяло на издадената от управителя на НЗОК заповед. Претендира присъждане на направените разноски за обжалване на решението. Ответникът - Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология / УСБАЛО/ ЕАД, чрез адв. Б. Вътев, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед за налагане на санкции РД-2530-440/18.11.2021 г. на управителя на НЗОК, с която са констатирани нарушения на чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. Нарушенията са идентични и се свеждат до посочване на неверен код НЗОК LH 127 за отчитане на лекарствен продукт Carboplatin Aktavis в представения от лечебното заведение отчет (спецификация) за вложените лекарствени продукти по КП и АПр през месеците януари, февруари, март, април и май на 2022 г. По делото безспорно е установено, че между УСБАЛО ЕАД и Националната здравноосигурителна каса е сключен Договор 22-2484/27.02.2020 г., с който лечебното заведение се е задължило да оказва болнична медицинска помощ по клинични пътеки, посочени в Приложение 17 към НРД 2020 2022 за медицински дейности, да извършва клинични процедури, посочени в Приложение 19 към НРД 2020 2022 за медицински дейности и да извършва амбулаторни процедури по Приложение 18 от НРД 2020 2022 за медицински дейности. Със Заповед РД-25-628/01.10.2021 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 6 от ЗЗО, управителят на НЗОК е разпоредил извършване на планова и тематична проверка на УСБАЛО ЕАД, със задача Контрол по изпълнението на договора на лечебното заведение за оказване на БМП в съответствие с НРД за МД 2020-2022 г., със срок за извършване от 04.10.2021 г. до 08.10.2021 г. В изпълнение на заповедта, определените експерти са извършили тематичната проверка, като резултатите от нея са изложени в Констативен протокол РД-25-628-1/14.20.2021 г. , връчен на изпълнителния директор на лечебното заведение на 15.10.2021 г. При проверката са констатирани нарушения, а именно: с подаването на неверен код НЗОК LH 127, съответстващ на Carboplatin aktavis, лечебното заведение е нарушило разпоредбите на чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. Проверяващите констатирали, че лекарствен продукт Carboplatin aktavis е бил доставян до 01.03.2019 г., а от 09.04.2019 г. е доставян Carboplatin Ebewe, с код НЗОК LH 113, от доставчик Софарма трейдинг АД. Въпреки това, в процесния период, лечебното заведение, в отчетите за приложени лекарствени продукти по КП/АПр, е отразявало лекарствен продукт Carboplatin aktavis с код НЗОК LH 127. При тези факти и в хипотезата на чл. 74, ал. 5 ЗЗО, управителят на НЗОК е издал оспорената заповед, с която е приел за доказани нарушенията, визирани в Протокол РД-25-628-1/14.01.2021 г. и на основание чл. 412, ал. 1, т. 1, ал. 2, ч. 413 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 г. е наложил санкция финансова неустойка в размер на 200 (двеста) лева за всяко констатирано нарушение, които за 5 броя нарушения възлизат на общо 1 000 (хиляда) лева. Първоинстанционният административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт и е възложил в тежест на НЗОК разноските по делото. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед на управителя на НЗОК е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на доводите на административния съд обаче, настоящата касационна инстанция приема, че е спазен материалният закон. Съгласно чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г. за неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договор, изпълнителите на БМП носят отговорност. Видът и размерът на санкцията се определя от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. В чл. 416, ал. 3 е предвидено, че управителят на НЗОК или директорът на РЗОК, налага санкция финансова неустойка в размер на 200 до 500 лева, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация. В конкретния случай е налице нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация по смисъла на чл. 416, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 година. От представената пред първоинстанционния съд преписка безспорно е установено, а и не се спори от страните, че в отчетите на лечебното заведение - УСБАЛО ЕАД, за процесния период ( 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. ) е било отчитано прилагането единствено на Carboplatin aktavis с код НЗОК LH 127. Видно от писмо с вх. 18-00-1345/14.07.2021 г. на НЗОК, подаден от Тева Фарма ЕАД, описаният продукт е спрян от производство, считано от 25.04.2019 г., като последната партида е била със срок на годност до 30.11.2019 г. От 25.04.2019 г. фармацевтичнит лекарствен продукт Carboplatin aktavis не се внася и не може да бъде използван и влаган от лечебните заведения след 30.11.2019 г. От този момент нататък единственият продукт Carboplatin на пазара е Carboplatin Ebewe concentrate for solution for infusion 10mg/ml-15ml,mg, с код НЗОК LH 113. Въпреки гореизложеното, в отчетите (спецификации) за приложени лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, извън цената на КП/АПр по Договор 222484/27.02.2020 г., лечебното заведение е посочвало лекарствен продукт с код НЗОК LH 127. Тези отчети (спецификации) се различават от визираните в чл. 366 от НРД за МД 2020-2022 г. електронни отчети, които се подават ежедневно от лечебните заведения в съответното РЗОК, в утвърден от НЗОК формат, за оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора. В този смисъл правилен е доводът на касационния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 366 от НРД за МД 2020-2022 г. е неприложима в конкретния случай. Не се споделя и изводът на първоинстанционния съд, че по административната преписка не е ангажирано пряко доказателство, че за периода 01.01.2021 г. 31.05.2021 г. УСБАЛО ЕАД е влагало именно Carboplatin Ebewe по КП и АПр, от което да се направи извод, че неправилно е било документирано прилагането му. В този смисъл следва да се отбележи, че от страна на директора на лечебното заведение до проверяващия екип от НЗОК е депозирано становище, според което е допусната техническа грешка, дължаща се на пропуск в комуникацията между клиника по Медицинска онкология и болничната аптека, от една страна, и Информационен отдел в болницата, от друга. Последното представлява признание, че от страна на лечебното заведение е отчитан лекарствен продукт Carboplatin aktavis с код в НЗОК LH 127, вместо Carboplatin Ebewe с код НЗОК LH 113. Освен това, от представения Договор Д4-49/09.05.2019 г., Договор Д4-61/06.08.2020 г. и Договор Д4-9/25.02.2021 г. за възлагане на обществени поръчки за периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на УСБАЛО ЕАД, сключени с Софарма Трейдинг АД за доставка на Carboplatin Ebewe, безспорно се доказва че за процесния период лечебното заведение е влагало именно Carboplatin Ebewe, тъй като това е бил единственият доставян от Софарма Трейдинг ЕАД лекарствен продукт Carboplatin, а и срокът на годност на Carboplatin aktavis е изтекъл на 30.11.2019 г. В подкрепа на горния извод е и представената от болничната аптека справка за движението на лекарствения продукт. Гореописаните факти успешно се подвеждат под хипотезата на чл. 378 от НРД за МД 2020-2022 г., тъй като по безспорен начин е доказано, че от 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. УСБАЛО ЕАД е прилагало на пациентите лекарствен продукт Carboplatin Ebewe, а вместо него е отчитало в НЗОК Carboplatin aktavis, който е бил спрян от производство, считано от 25.04.2019 г. и същият не е могъл да бъде използван и влаган от лечебните заведения след 30.11.2019 г. Предвид констатираното безспорно, лечебното заведение е следвало да отчита лекарствен продукт Carboplatin Ebewe с код НЗОК LH 113, а не Carboplatin aktavis с НЗОК код LH 127. С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки заповедта на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а жалбата отхвърлена. При установената основателност на основното искане в касационната жалба, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касатора за присъждане на направените деловодни разноски в размер на 200 лева, представляваща платена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, пр.1 и пр.2 АПК, във вр. с чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение