Решение № 14409 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2010 г.

Решение № 14409 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кинтекс" ЕАД срещу решение № 1304 от 17.12.2009 г., постановено от Административен съд Бургас по адм. д. 576/2008 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прав искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - кмета на община Бургас, с представено по делото писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Стефан Киряков Стефанов излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителя на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване с искане за прогласяване на нищожност на решение № ЦД-94-С-57 от 06.08.1999 г., с което кмета на община Бургас е отменил отчуждаване на недвижим имот находящ се в гр. Бургас, представляващ 1/16 ид. ч. от 2/3 ид. ч. от бивш парел I, в бивш кв. 6 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, ведно с 1816 ид. ч. от първия жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда. Съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, действащ по заместване. Съдът е приел, че акта е издаден в предписаната писмена форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, които да обуславят нищожност на акта. При тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правил, изразяващо се в необсъждане на доводите му за нищожност на оспорения административен акт. Обосновано съдът е приел, като се е позовал на правната теория и практика, че по искането за обявяване на нищожност следва да се произнесе само относно пороци, които водят до недействителност на административния акт. Такива пороци са липсата на компетентност, неспазване на предписана от закона форма или в случаите при които акта е засегнат от особено съществен порок. Законосъобразни с правните изводи на решаващия съд, че акта е издаден от компетентен орган, действал при условията на заместване. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая не става реч за делегиране на правомощия, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя относно компетентността на органа издал оспорената заповед. Доводите на жалбоподателя, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправна разпоредба не могат да бъдат основание за обявяване на нищожност. В случая тези доводи са и неоснователни. Оспорения акт е издаден на основание чл. 4 във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По отношение на този ред не е приложимо ограничението на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.). В тази законова норма изрично и изчерпателно за изброени реституционните закони, за които се прилага и правното основание, на което е постановена заповедта не е включено в това ограничение. В случая не може да се изведе вложения от касационния жалбоподател разум и при тълкуване на тази разпоредба. Разпоредителното действие на акта по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е за отмяна на отчуждаването, а възстановяването на имота е последица от това разпореждане. В този смисъл Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС има съвсем различно действие от реституционните закони, включени в ограничението на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.), поради което не може да се допусне равностойно обезщетяване, вместо възстановяване. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение