Решение № 8815 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2013 г.

Решение № 8815 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], чрез пълномощника си адв. М., срещу решение № 1165/21.05..2013г., постановено по адм. д. № 3297 по описа за 2012 г. на Административен съд [населено място] /АС/. В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. по подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" – [населено място] не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил Ревизионен акт /PA/ №161202507 от 16.07.2012г., издаден от Ф. Г. Карапиперов- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), [населено място], изнесено работно място (И.) С., на НАП, потвърден с Решение №1252 от 26.09.2012г. на директора на Дирекция "О.”, [населено място], а понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП"), при ЦУ на НАП, с който на [фирма] е определен допълнително данък по ЗДДС в общ размер от 33 522,26 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 10 501,23 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че ЕТ е регистриран по ЗДДС считано от 01.04.1993г.; считано от 01.04.1993г. За ревизирания период е установено, че собственика на ЕТ е получавал доходи от наем на недвижими имоти представляващи СИО. За получените доходи за всяка от процесните години в периода 2006г. - 2011 г. лицето е подавало декларации по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ. При така установеното съдът е възприел изводите на органа по приходите, че едноличният търговец е регистриран за целите на ДДС, като отдаването под наем на недвижимите имоти на [фирма] и [фирма], не е за жилищни нужди на физическо лице, поради което отдаването под наем на недвижимите имоти, макар и в режим на СИО, от страна на Р. Г. не са освободени доставки по смисъла на ЗДДС /отм./, нито пък по смисъла на ЗДДС. За Г. според съдът е налице задължение да начислява ДДС по доставките съгласно разпоредбите на чл. 56, ал. 2 от ЗДДС, отм. и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, според които норми, когато при договаряне на облагаемата доставка не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е получените доходи от отдадени под наем недвижими имоти в режим на СИО от съпруга на Р. Г. като физическо лице, следва ли да се облагат с ДДС, предвид обстоятелството че ЕТ собственост на Р. Г. е регистрирано по ЗДДС лице. Настоящият състав намира, че неправилно съдът е приел наличие на предпоставките на ЗДДС и по конкретно на чл. 3, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус; независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. На първо място от заключението на ССчЕ и от останалите доказателства по делото е установено, че сумите по уговорените наемни възнаграждения са получавани от съпруга на касаторката, като последната е подавала декларации по ЗДДФЛ за 1/2 от получените доходи. На следващо място е безспорно установено, че процесните недвижими имоти не са заведени като актив към баланса на ЕТ, а са СИО. Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба. Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Аргумент за обособеността на включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато той е в брак, спрямо съпружеската имуществена общност е разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието става единствено по волята на търговеца. Търговският закон не изисква съгласието на другия съпруг, както е според чл. 22, ал. 2 СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи и права върху тях - съпружеска имуществена общност. Тези доводи /част от ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС/ налагат на извода, че доходите от наем на личен имот или е в режим на СИО, който не е включен в предприятието на търговеца, не са предмет на облагаеми доставки, тъй като не са част от дейността на ЕТ. Ако приходният орган и съдът са имали предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, то така както е посочено в касационната жалба, дохода от наема за всяка от процесните години е по-нисък от нормативно определения праг за регистрация по ЗДДС- 50 000 лева. С оглед на изложеното не следва да бъдат обсъждани останалите доводи на съда и на касатора досежно приложени на разпоредбата на чл. 35 ал.1 от ЗДДС/отм./ и чл. 45, ал. 4 от ЗДДС. Решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. С оглед крайния изход на спора и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на разноски за две инстанции, ответника по касация следва да заплати сумата от 2225 лева, представляваща държавни такси, възнаграждания на вещи лица и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, О. отделение,