Решение № 5273 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния представител Главен юрисконсулт А. Стоянова срещу Решение 4248 от 06.12.2024 г., постановено по административно дело 873/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ - Благоевград, с което е отменена негова Заповед 8121К-9050/29.05.2024 г. в частта и по т.2. Навеждат се доводи за неправилност на решението, като поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлено оспорването на заповедта в частта й по т. 2, алтернативно - в случай, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените парвила, делото да се върне за ново разглеждане. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар в случай, че размерът му е прекомерен. В открито съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от юриск. Стоянова, която поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания. В хода по същество юриск. Стоянова моли касационната инстанция да уважи жалбата и да присъди направените за настоящата инстанция разноски. В случай, че съдът отхвърли касационната жалба, моли да присъди на ответната страна възнаграждение за представителство от адвокат в минимален размер, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и е разгледано в сравнително малък брой съдебни заседания. Ответникът по касационната жалба Л. Х. Л., чрез процесуалния представител адв. П. Тренев в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. Тренев, който оспорва касационната жалба, поддържа депозирания писмен отговори заявява, че няма да сочи нови доказателства. В пледоарията си адв.Тренев излага съображения за неоснователност на касационната жалба. По отношение направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение посочва, че в действителност делото не е с фактическа и правна сложност, но предполага активно отношение, подготовка и участие в процесуалните действия, пътувал е за всяко съдебно заседание в АС - Благоевград, без да претендира отделни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящата инстанция съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдът при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него. Решението е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Благоевград е била Заповед 8121К-9050/29.05.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която е образувано дисциплинарно производство срещу Л. Х. Л. за извършено нарушение по чл. 203, ал.1, т.13 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, в частта й по т. 2, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност за срок от 2/два/месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Първоинстанционният съд при извършената проверка за законосъобразност е намерил, че оспореният пред него административен акт в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на предвидените в закона административно производствени правила. АС- Благоевград е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна поради необоснованост, в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК пороци по чл.146, т.2, т.4 и т.5 от АПК, като изложените от същия мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 - ро от АПК препраща към тях. От съдържанието на заповедта в обжалваната й част се установява, че макар последната да е постановена в писмена форма, в нея липсват изложени фактически и правни основания по отношение на т. 2, от които да се установи поради какви причини е прието, че служителят следва да бъде отстранен, още повече, че впоследствие дисциплинарното производство е прекратено поради недоказаност на дисциплинарното нарушение и Л. е възстановен на длъжност. Налице е нарушение на изискванията за формата на акта, като при липсата на конкретни изисквания за това в специалния закон ЗМВР, то същото е нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - немотивираност на акта. Доколкото в случая безспорно е установено, че отстраняването на служителя е по повод образуваното срещу него дисциплинарно производство, правилно АС-Благоевград е приел, че същото е по чл. 214, ал. 1 от ЗМВР, но в случая органът не е доказал наличието на необходимата по силата на тази разпоредба втора предпоставка служебното му положение да обуславя затрудняване на разкриването на обективната истина. Изложените фактически съображения, че заеманата от Л. длъжност/началник смяна на ГКПП -Кулата от ГПУ-Петрич при РДГП-Смолян/ му предоставя възможност за оказва въздействие върху свидетели-негови подчинени или граждански лица, от които в хода на производството ще бъдат снети писмени обяснения, както и че достъпът му до информационните системи на МВР и до деловодството на ГПУ му дава възможност да компрометира обработваната информация в тези системи и да попречи на дисциплинарно разследващия орган при събирането на годни доказателства, не намира опора в представените по делото писмени доказателства и по-конкретно - Заповед 8121К-12641/17.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на дисциплинарно производство и Заповед 8121К-12533/12.09.2024 г.на Министъра на вътрешните работи за възстановяване на длъжност на Л. Л.- държавен служител в РДГранична полиция- Смолян при Главна дирекция Гранична полиция-МВР. Със заповедта за образуване на дисциплинарно производство Л. е фактически отстранен от длъжност, считано от датата на връчването на процесния акт - 31.05.2024 г. Очевидно въпреки отстраняването му не са събрани годни доказателства за извършено дисциплинарно нарушение и последното впоследствие е прекратено. При липсата на изложени мотиви в акта, както и на доказателства за наличие на тези предпоставки правилно в обжалваното решение е прието, че същите на са налице. Възможността за отстраняване на служителя, предвидена в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изисква наличие на две предпоставки образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и възможност служебното положение на служителя да затрудни разкриването на обективната истина. Наличието на първата предпоставка се извежда от заповедта за образуването на такова, но по отношение на втората посочването на длъжността, която заема служителят, не е достатъчно, а наличието й следва да бъде обосновано в заповедта, с излагане на относими обстоятелства и подкрепено с доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна, които са своевременно заявени и доказани, поради което следва да бъдат присъдени в размер от 960 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение като бланково се преценява от настоящата касационна инстанция за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв. Тренев процесуални действия по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение