Решение № 12225 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2010 г.

Решение № 12225 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адв. Стоян Златинов Стоянов - ВАК, пълномощник на Иванка Янева Стоянова, Марийка Янева Тодорова, Янко Янев Апостолов, Андрей Вангелов Андреев, Донка Вангелова Дичева, Фотина Стоянова Панайотова, Стефан Маринов Димитров и Радка Маринова Душева, против решението по адм. дело № 740/2006 г. по описа на ВОС (Окръжен съд - Варна). Жалбоподателите считат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, което е основание за разглеждането му от ВАС на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съдът е достигнал до извода, че не е доказана идентичност между претендирания имот и новообразувания имот, както и че няма възможност да бъде образуван нов имот, без да е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, поради което решението се явява необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила. По подробно развити съображения молят да бъде отменено, тъй като атакуваната заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областния управител на Област Варна е незаконосъобразна и плана на СО местност "Траката" върнат за преработване, като им бъде определен терен за възстановяване правото на собственост, признато с Решение № 1047/19.01.2004 г. на ОСЗГ - Варна. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Варна, чрез процесуалния му представител е постъпил Писмен отговор, в който се оспорва касационната жалба и се изразява становище, че същата е неоснователна, тъй като постановеното решение не страда от нито един от посочените в нея пороци, поради което и следва да бъде оставено в сила. От заинтересованата страна Искра Крумова Савова, чрез пълномощника й адв. Дойнова е постъпило писмено Възражение, в което по подробно изложени доводи се моли решението да бъде потвърдено и оставено в сила. Останалите заинтересовани страни - Димитричка Петкова Тодорова, Марин Димитров Георгиев, Марияна Димитрова Василева, Валентин Цветанов Василев, Донка Драганова Ташева, Йорданка Димитрова Колева Василева, Петър Димитров Петров и Ирена Димитрова Кошова, не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок, а по същество е неоснователна. Решението на ОСЗГ - гр. Варна не е съпътствувано със скица и съдържа уговорката, че имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. При заснемане на съществуващите имоти и изработването на помощния план не са съществували данни за претендираните от касаторите имоти. Такива не са и заснети, поради което и не са подавани възражения пред комисията по чл. 48, ал. 1 от ЗКИР. Назначеното по делото вещо лице не намира идентичност в имотите на касаторите, предмет на делото и тези на конституираните заинтересовани страни. Поради това решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед датата на пощенското клеймо - 14.12.09., касационната жалба се явява подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 626/20 ноември 2009 г. по адм. дело № 740/2006 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. с чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, Варненският окръжен съд, Административно отделение, Втори състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иванка Янева Стоянова, Марийка Янева Тодорова, Янко Янев Апостолов, Андрей Вангелов Андреев, Донка Вангелова Дичева, Фотина Стоянова Панайотова, Стефан Маринов Димитров и Радка Маринова Душева, срещу Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областен управител на област с административен център Варна за одобряване плана на новообразувани имоти на с. о. по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Траката", землище Виница, област Варненска, в ЧАСТТА касаеща имоти № 1822, № 1823 и № 1826 по ПНИ "Траката"; ОСЪЖДА жалбоподателите Иванка Янева Стоянова, Марийка Янева Тодорова, Янко Янев Апостолов, Андрей Вангелов Андреев, Донка Вангелова Дичева, Фотина Стоянова Панайотова, Стефан Маринов Димитров и Радка Маринова Душева, да заплатят на ответника - Областен управител на област с административен център Варна сума в размер на 150.00 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 64, ал. 5 вр. ал. 2 от ГПК (отм.) и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА горните жалбоподатели да заплатят на заинтересованата страна Искра Крумова Савова сума в размер на 200.00 лева разноски по делото за СТЕ, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.). Първоинстанционният съд е приел, че за да се претендира присъединяване на разликите от новообразуваните имоти или за отделянето им и образуване на нов имот за бившите собственици (каквито са жалбоподателите като наследници на Димитра Андреева Карагеоргиева), следва да е налице идентичност на имота, възстановен с решение № 1047/19.01.2004 г. на ОСЗГ - Варна и на тези, които са били предоставени за ползване по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а в случая от заключението на вещото лице не се установява такава идентичност, тъй като имот № 3753 по КП от 1956 г. не се намира в м. "Фатрико", а такъв е имот с пл. № 10909, т. е. липсата на идентичност на възстановения имот с тези по ПНИ води до неоснователност на жалбата, тъй като възстановеният имот не засяга новообразуваните имоти, които са били преотстъпени за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това съдът е посочил поотделно за трите претендирани имота следното: имот № 1823 е с площ от 600 кв. м, т. е. от него при спазване изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ не може да се отдели площ, тъй като имота ще остане с площ под минимално определената. По отношение на имот № 1826 съдът е констатирал, че същият е придобит от заинтересованата страна, но само от 600 кв. м ид. ч от целия с площ от 1085 кв. ч, като тези идеални части не могат да бъдат реално и графично отразени поради липсата на определени граници. Вещото лице дава заключение, че има възможност 115 кв. м от този имот да се присъединят към имот № 6121 (който в ПНИ е отреден за жалбоподателите с площ 385 кв. м), а 370 кв. м да се отделят от същия този имот № 1826, за да се новообразува нов такъв, който да остане за бившите собственици, но това ще стане в разрез с нормите на чл. 19 от ЗУТ - 16 м. лице и 500 кв. м площ. А по отношение на имот № 1822 съдът е посочил, че с оглед извършеното застрояване и достъпът до път, няма възможност за обособяване на нов имот над разликата, защото от приложената от вещото лице скица е видно, че в частта от имота, която е с достъп до път има изградена сграда, а в долната част на имота няма достъп до път, т. е. следва да се прокара такъв, а части от имота не могат да се придадат към имот № 6121, тъй като той не е граничещ с него. Съдебното решение е постановено при неизяснена докрай фактическа обстановка. Пред Варненския окръжен съд е обжалвана Заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областен управител на Област Варна, с която е одобрен плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "ТРАКАТА", землище кв. Виница, община Варна, област Варненска. В жалбата срещу тази заповед се правят възражения срещу три имота по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) - № 1822, № 1823 и № 1826. В регистъра към ПНИ тези имоти са записани така: имот № 1822 с площ 1214 кв. метра със собственик Кера и Димитър Димитрови; имот № 1823 с площ 600 кв. метра със собственик Димитър Колев Ташев и имот № 1826 с площ 1085 кв. метра със собственик Крум Атанасов Лазаров, на когото името е задраскано и написано на ръка като собственик Искра Крумова Савова. Относно имот № 1822 по ПНИ: от приложените по адм. дело № 740/2006 г. доказателства се установява, че с нотариален акт № 40, том ХХХIХ, дело № 9511/1993 г. Кера Паскалева Димитрова и Димитър Петров Димитров са дарили на сина си Петър Димитров Петров лозе, цялото от 1 декар, находящо се в землището на гр. Варна, в местността "Дълга поляна" /Узун Алан/, заедно с построената в него сграда, при които данни съдът правилно е конституирал като заинтересована страна по делото новия собственик - приобретателя на този имот. Относно имот № 1823 по ПНИ: установява се от нотариален акт № 165, том Х, дело № 5250/1994 г., че Димитър Колев Ташев е признат за собственик на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху място от 600 кв. метра ид. части, цялото от 920 кв. м, находящо се в гр. Варна, в местността "Изгрев" /Узун Алан/, което с нотариален акт № 118, том ХХIII, дело № 8418/1994 г. е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Мариана Димитрова Василева и зет си Валентин Цветанов Василев - също правилно конституирани в процеса като заинтересовани страни. Относно имот № 1826 по ПНИ: видно от нотариален акт № 185, том ХIII, дело № 65/1994 г. Искра Крумова Савова е призната за собственик на имот, закупен по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: място с пространство от 600 кв. метра идеални части от място цялото с пространство от 1000 кв. метра, находящо се в гр. Варна, местност "Изгрев", ведно с построена в него постройка. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя и посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт. Освен това следва да се отбележи, че в плана на новообразуваните имоти, за имотите, придобити чрез правна сделка местоположението не трябва да се изменя, тоест те запазват своята площ и граници без изменение. Съгласно т. 2.5 от съвместната заповед на Министъра на земеделието и горите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството (№ РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ), "границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им". В конкретния случай собствениците на имот № 1822 и имот № 1823 попадат в третата посочена по-горе категория лица, а собственика на имот № 1826 попада в първата категория. Жалбоподателите попадат във втората категория лица, защото от събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че с решение № 1047 от 19.01.2004 г., Общинска служба по земеделие и гори гр. Варна, ПРИЗНАВА правото на собственост на наследниците на Димитра Андреева Карагеоргиева в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху лозе от 2.500 дка, находящо се в терен по § 4 на ВИНИЦА в местността ФАТРИКО, имот № 3753 от кадастрален план изработен 1956 г. В решението изрично е отбелязано, че ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. По делото са приети три писмени заключения на вещо лице със съответно направени две устни уточнения в съдебните заседания на 17.09.2009 г. и на 05.11.2009 г. Според първата съдебно-техническа експертиза няма техническа възможност за обособяване на нов имот за възстановяване на бившите собственици, както и за увеличаване на площта на отредения им с ПНИ имот № 6121 с части от съседни имоти. Според втората съдебно-техническа експертиза (допълнителна задача) има техническа възможност за образуване на нов имот за възстановяване на бившите собственици в границите на ПИ № 1826. В третата съдебно-техническа експертиза (допълнителна задача) вещото лице прави съпоставка между имота на бившите собственици, който е с обща площ 3269 кв. м, тоест по-голяма от признатата с решение № 1047/19.01.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори - гр. Варна в размер на 2.500 дка и имот № 1826 по ПНИ със собственик - бивш ползвател Искра Крумова Славова и като краен резултат посочва, че в регистъра към ПКП не е отразен стар имот с площ от 2500 кв. м, поради което не може да се установи как се разпределя остатъка до пълния размер (разликата от 769 кв. м) върху всички имоти на бивши ползватели, попадащи в границите на стария имот на наследодателя по КП от 1956 г. Димитра Андреева Карагеоргиева. Според устните уточнения, имот № 3753 по КП от 1956 г. не се намира в землището на кв. Виница, а се намира в землището на кв. Владиславово, поради което ПК е допуснала грешка, като е индивидуализирала имота по кадастралния план от 1956 г., а идентификатора е от помощния кадастрален план за землището. В землището на Виница няма номера на имоти с № 3753, а в КП от 1956 г. на местността "Фатрико", имот № 3753 по ПКП отговаря на имот № 10909, който не е посочен в решението на Поземлената комисия. В този смисъл вещото лице посочва, че имот № 1826 не попада в имот № 3753, но дали попада във възстановения имот на жалбоподателите не може да се отговори предвид невъзможността да бъдат определени признатите 2500 кв. метра, още повече, че в регистъра към ПКП по ПНИ целият имот № 3753 е записан с по-голяма площ, а именно от 3269 кв. метра. При това положение не е ясно къде попада разликата от 769 кв. метра, както и къде попадат 600 кв. метра идеални части от имота на Искра Крумова Савова - ползвател с напълно завършена процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Всички експертизи са изготвени от едно и също вещо лице, но си противоречат. Всяко следващо заключение съдържа различни факти и изводи. При този вид на заключенията (писмени и устни) и съдът не е посочил кое кредитира и защо не възприема останалите. Имотът на бившите собственици (жалбоподателите и пред двете инстанции) следва да бъде задължително ситуиран на терена. Фактът, че в решение № 1047 от 19.01.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Варна не са посочени граници, не прави невъзможна идентификацията, още повече, че за доказване на подобни факти са допустими всички доказателствени средства. Нормално е в този вид решения на колективния орган по поземлената собственост да няма установени граници, защото тези граници ще се определят впоследствие именно въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Следва да се отчете и безспорния факт, че въпреки грешката на Поземлена комисия - Варна, в ПНИ имот № 6121 с площ от 385 кв. метра е отреден за бившите собственици - наследниците на Димитра Андреева Карагеоргиева. Съдът не се е съобразил, а е следвало, с разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като има предвид, че изискванията на ал. 9 са относими само към ползвателските имоти, а за бившите собственици е приложима разпоредбата на ал. 7, която е специална спрямо ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от имотите на ползвателите. Обжалваното пред ВАС съдебно решение ще трябва да бъде отменено изцяло, включително и в частите му за присъдените разноски, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да изясни спора откъм фактическа страна с оглед изложените по-горе съображения и едва тогава да направи правни изводи за законосъобразност или незаконосъобразност на обжалваната Заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на Областния управител на Област Варна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,