Решение № 60142 от 7.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3474/2020 г.

Решение № 60142 от 7.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3474/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решене № 152/03.07.20 г. на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Е. Ж. Д. срещу Народно читалище "Съединение 1943" с. Изворово за отмяна на уволнението поради незаконно съкращение в щата и за възстановяване на длъжност "Читалищен секретар". Допускането е на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса дали длъжността "Читалищен секретар" може да бъде съкратена. Настоящият състав на ВКС счита, че длъжността "Читалищен секретар" не може да бъде съкратена, поради следните съображения: Съгласно чл. 17 а от ЗНЧ Секретарят на читалището е негов законен представител, той е управителен орган с дейност и функции, които са регламентирани от закона, например- организира изпълнение на решенията на Настоятелството, представлява читалището заедно и поотделно с Председателя, отговаря за работата на щатния персонал. Правните норми, които уреждат статута на Секретаря на читалището, са императивни материалноправни норми, заради правната сигурност, с оглед отношенията с трети лица. Никъде в закона не е предвидено, че Секретарят е факултативен орган, за да се приеме, че тази функция е уредена с диспозитивни правни норми. Напротив, в публичен интерес и заради правната сигурност е необходимо да се уреди законната представителна власт, за да могат третите лица в отношенията с читалището да упражняват правата и да изпълняват задълженията си валидно. По тези съображения не може работодателят с едностранно гражданско волеизявление да отмени закона и да съкрати реално законен управителен орган на читалището, в случая законният му представител. Въпросът е релевантен за изхода на делото, защото правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че след като е избрана от Настоятелството, сключила е трудов договор и е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като "секретар", по-късно е уволнена от длъжността "читалищен секретар" поради съкращение в щата, а според нея тази длъжност не може да се съкращава. Поради това иска отмяна на уволнението и възстановяване на работа. В срока за отговор работодателят е възразил, че Секретарят на читалището е факултативен орган и може да се съкращава. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Ищцата е работила по трудов договор на длъжност "Читалищен секретар". Читалищното настоятелство е взело решение за съкращаване на единствената щатна бройка "Читалищен секретар" и след това ищцата е уволнена с писмена заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е направил извод, че процесната длъжност е щатна, а Секретарят на читалището не е задължителен орган въпреки представителните функции. Съкращението е реално тъй като трудовата функция е престанала да съществува и е извършено от компетентен орган- Настоятелството. Това е бил решаващият извод за отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. В жалбата са изложени доводи, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ (съкращение в щата) е незаконно тъй като "Читалищният секретар" е законен представител на читалището и длъжността му не може да се съкращава. Тъй като въззивният съд е приел обратното, а именно, че читалищният секретар е факултативен орган, касаторът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване на чл. 16, чл. 17, чл. 17а, чл. 18, чл. 19 и чл. 19а от Глава ІІІ "Управление" от ЗНЧ. В отговора на касационната жалба Народно читалище "Съединение 1943" [населено място] отново възразява, че се касае за факултативен орган и липсват пречки за реално съкращение на щата. Настоящият състав на ВКС счита, че решението на въззивния съд е неправилно с оглед на отговора, даден на поставения правен въпрос. Неправилно е прието от въззивния съд, че длъжността "Секретар на читалището" е реално съкратена, респективно, че ищцата е уволнена законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Напротив както се посочи по-горе работодателят не може реално да съкрати законен представителен орган на читалището, защото не може да отмени императивна норма. Поради това решението за съкращение на щата е нищожно като противоречащо на императивна материалноправна норма, откъдето следва, че не е извършено реално съкращение. При това положение заповедта за уволнение е незаконна и следва да се отмени, като ищцата се възстанови на длъжността, заемана преди уволнението. С оглед изхода на спора е основателно искането на адв. Ц. В. Г. от АК- Добрич да му бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция, заради осъществена безплатна правна помощ, както следва 300 лв. за въззивна инстанция и 600 лв. за касационна инстанция на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО