Решение № 6389 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12859/2016 г.

Решение № 6389 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12859/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община - район "Овча купел", чрез юрк. Спасова, срещу Решение № 5926/19.09.2016 г. по адм. д. № 9780/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, 29-ти състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че при подаване на декларациите лицето не е действало добросъвестно, както и че не са налице доказателства, за невъзможността да се ползват имотите от страна на П. Д.. Моли да се отмени решението на АССГ, като се отхвърли жалбата. Ответникът - П. Д., лично и чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила решението на АССГ. Поддържа доводите изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С оспореното в настоящото производство Решение № 5926/19.09.2016 г. по адм. д. № 9780/2015 г. по описа на АССГ, е отменено Решение, с рег. индекс ЖД-Ж-2/15/04.09.2015 г. по описа на район "Овча купел", Столична община, взето по т. 1 от Протокол № 4 от 04.09.2015 г. на Комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, с което е изключена от картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Овча купел", П. Т. Д.. Като правно основание за изключването на Димитрова от картотеката, е посочена нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 5 от горепосочената Наредба, а като фактическо - лицето не е декларирало притежавани в съсобственост идеални части от апартамент и незастроен вилен имот. В хода на съдебното производство, административният съд е приел за установено, че с протоколно решение от 05.02.2013 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Овча купел" - СО, на П. Д. е била определена IV група по чл. 8 от същата Наредба. С протоколно решение от 13.12.2013 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО при район "Овча купел" - СО, на П. Д. е отказано да бъде включена в картотеката на нуждаещи се от жилище на район "Овча купел", потвърдено с протоколно решение от 17.01.2014 г. на кмета на района. С Решение № 3300/19.05.2014 г. по адм. д. № 2227/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, е прието, че жалбата на П. Д. срещу протоколно решение от 13.12.2013 г. на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО, е основателна, макар и не по изложените в нея мотиви. Въпреки това, с диспозитива на съдебното решение, жалбата е отхвърлена. С Решение № 6815/09.06.2015 г. по адм. д. № 9659/2014 г. по описа на ВАС, е прието, че правилно е установена фактическата обстановка и са правилни мотивите относно незаконосъобразността на оспорения акт, но е налице противоречие между мотиви и диспозитив, поради което е отменено съдебното решение, както и оспореното протоколно решение на комисията, като преписката е върната за ново произнасяне. С Решение, с рег. индекс ЖД-Ж-2/15/04.09.2015 г. по описа на район "Овча купел" - СО, взето по т. 1 от Протокол № 4 от 04.09.2015 г. на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖТСО, е изключена от картотеката на нуждаещите се от жилище на район "Овча купел", П. Т. Д. Комисията е установила, на базата на удостоверение по декларирани данни, че от страна на П. Д. с декларация вх. ...98/24.08.1998 г., е деклариран недвижим имот в гр. С., кв. Ботунец, бл. ..., вх. ..., 1/2 идеална част от апартамент № 71. От страна на комисията, също така е установено, че П. Д. е в съсобственост на 750 кв. м. в местност вилна зона "Л.". Посочено е, че в декларациите подадени от П. Д. до 2013 г. тези данни не са декларирани, а едва с декларация вх. № 018-027-19/20.07.2015 г., е декларирана промяна в обстоятелствата. При тези данни, комисията е приела, че Димитрова не отговаря на всички условия по чл. 5 от Наредбата, както и че е посочила неверни данни в подаваните от нея декларации. От страна на административния съд е прието, че след като жалбоподателката притежава само идеални части от апартамент, същата няма собствено жилище, поради което не е налице основание за нейното изключване от картотеката. Посочено е също така, че по преписката не се съдържат документите, въз основа на които е прието, че са декларирани неверни данни. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби. С подадената касационна жалба са приложени допълнителни документи, от които е видно, че жалбоподателката е декларирала, че не притежава жилище или вилен имот на територията на Столична община. От друга страна, административният съд, позовавайки се само на твърденията в жалбата, е приел, че е налице спор за собственост по отношение на притежавания вилен парцел, както и липсата на възможност за ползване на апартамента. В тази връзка, от страна на жалбоподателката не са представени никакви доказателства, както за наличието на съдебен спор, така и по отношение на факта от кого се обитава жилището, находящо се в гр. С., кв. Ботунец, бл. ..., вх. ..., апартамент № 71, евентуално налице ли е делба на този имот. Касационната инстанция намира за незаконосъобразни изложените от първоинстанционния съд мотиви за липсата на жилище от страна на жалбоподателката, послужили за отмяна на оспорения административен акт. В осем точки на чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖТСО са изброени изискванията към кандидатите за настаняване под наем в общинско жилище, като същите следва да отговарят едновременно на всички условия посочени в закона. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖТСО, кандидатите по ал. 1 трябва да отговарят едновременно на следните условия: не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно- териториалните и териториалните единици в Р. Б. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3 от същата наредба, кандидатите не трябва да притежават незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на територията на Столична община, в районите на населени места от 0 до 3 категория включително; в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до 10 км от морската брегова ивица. На основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата, изключват се от картотеката, неотговарящите на някое от условията по чл. 5, а основание за изключване по т. 5 от същия чл. е, ако лицата са декларирали неверни данни относно обстоятелствата по чл. 6, ал. 2, т. т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 - за срок от 5 години. Видно е, че изискванията към кандидатите са изключително строги, като неспазването на което и да е от тези условия, е основание за изключване от картотеката. В конкретния случай е безспорно, видно от представеното удостоверение за декларирани данни, че П. Д. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент в гр. С., кв. Ботунец. Също така е безспорно, видно от декларацията към заявлението от 2013 г., че жалбоподателката притежава незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно строителство, като същия се намира в землището на гр. С., в. з. "Л.". От страна на жалбоподателката не се оспорват тези факти, а само се твърди, че не може да ползва имотите, както и че има спор за собственост. Съдът намира тези доводи за неоснователни. В случая е ирелевантно дали имотите се ползват и дали се оспорва правото на собственост. Видно е, че законовата норма е свързана единствено с липсата на притежавано жилище или идеална част от него, като другата отрицателна предпоставка е липсата на притежаван незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство и идеални части от такъв имот. Наличието на която и да е от тези две хипотези, е самостоятелно основание за изключването от картотеката на нуждаещите се. В конкретния случай, жалбоподателката притежава както идеални части от жилище, така и поземлен вилен имот, поради което е без правно значение, дали фактически ги ползва или има спор за собственост, тъй като законът не поставя такова изискване. Доколкото е безспорно, че не могат да бъдат настанени под наем в общинско жилище всички желаещи, в закона е поставено изискване кандидати да не притежават собствени имоти или части от тях, които евентуално може да продаде, тъй като се предполага, че същите могат сами да уредят жилищните си проблеми. Наличието на собственост върху недвижим имот е достатъчно основание за изключването от картотеката. Освен това, в случая безспорно е установено, че жалбоподателката е декларирала неверни данни, тъй като в предходните си декларации, не са посочени притежаваните имоти, което е друго самостоятелно основание за изключването /чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредбата/ от картотеката. В тази връзка, касационната инстанция намира, че неправилно се сочи от страна на първоинстанционния съд, като порок на акта, липсата на посочен срок за изключване от картотеката в този случай, което става за 5 години, тъй като жалбоподателката е изключена на повече от едно основание, а наличието на собственост върху имоти не може да се обвърже със срок. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, а жалбата на П. Д. срещу атакувания административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,