Решение № 819 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 394/2015 г.

Решение № 819 от 26.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 394/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на Т. Д. Р. от гр. Смолян, с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение на Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, IХ-ти състав, № 2173 от 22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 2582/14 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 369 от 22.08.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. В искането се твърди, че са налице основания по чл. 239, т. 1 и 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение. За наличието на основание по чл. 239, т. 1 от АПК се излагат доводи, че административният съд не е взел предвид ново и съществено обстоятелство, изразяващо се в тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на Върховния административен съд по т. д. № 5/2013 г., в което е дадено тълкуване на чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, и се явява от съществено значение за правния спор. За наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК се навеждат доводи, за допуснато нарушение на чл. 29, ал. 6, 7 и 8 от ДОПК при връчването на разпореждане № 44540/2002,000004/13.11.2009 г. от страна на публичен изпълнител при Агенция за държавни вземания, Според молителя това нарушение е накърнило правото му на участие в административното производство и съставлява основание за отмяна по чл. 339, т. 5 от АПК. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на Административен съд - гр. Пловдив и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при даване на задължителни указания. Ответният по молбата директор на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител юрисконсулт З. Х. взема становище за неоснователност. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С Решение № 2173 от 22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 2582/14 г., Административен съд - гр. Пловдив, първо отделение, девети състав, е отхвърлил жалбата на Т. Д. Р. от гр. Смолян против Решение № 369 от 22.08.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № 44540/2002/000007 от 7.08.2014 г. на публичен съдебен изпълнител при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което е отказано отписване по давност на задължение на жалбоподателя по наказателно постановление № 134 от 31.01.2008 г. на РПУ Чепеларе и наказателно постановление № 139 от 7.06.2000 г. на МФ - Митница Кулата. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Следователно, искането е подадено в срок, от надлежна страна и като такова следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. Като първо основание на искането за отмяна е посочено това по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Като основание за отмяна по чл. 239 от АПК се сочи Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, издадено по прилагането на разпоредби от Закона за административните нарушения и наказания. Настоящата съдебна инстанция намира, че тълкувателното решение на Върховния административен съд не може да бъде разглеждано като ново писмени доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 124, ал. 1 Закона за съдебната власт, тълкувателно решение се издава при неправилно или противоречива съдебна практика. Според чл. 130, ал. 2 същия закон, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Въпросното Тълкувателното решение на ВАС има за предмет разпоредби, свързани с налагането на имуществена санкция по чл. 83 ЗАНН, каквито санкции се налагат на юридически лица и еднолични търговци, поради което не е относимо към предмета на спора, разгледан от Административен съд - гр. Пловдив, Дори да се приеме обратното, тълкувателното решение на Върховния административен съд е от 3.07.2014 г., а решението на административния съд, чиято отмяна се иска, е от 22.10.2014 г. Следователно, тълкувателното решение предхожда влязлото в сила решението, а не се явява нововъзникнало обстоятелство след неговото постановяване. Несъобразяването на тълкуването на закона, дадено в тълкувателно решение, би могло да се разглежда като касационно основание за неправилност на решение на първоинстанционен съд поради допуснато нарушение на закона - чл. 209, ал. 3 от АПК, но не е основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е окончателно - 197, ал. 4 от ДОПК и не подлежи на касационно оспорване, поради което искането за отмяна няма как да бъде разгледано като касационна жалба срещу първоинстанционното решение. По отношение на твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Въпросните пороци касаят съдебното производство, а в искането за отмяна се твърдят допуснати нарушения в хода на административното производство. Подобен род нарушения съставляват основание за оспорване на административния акт - чл. 146, т. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, но не са основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК и направеното искане за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,