Решение № 8038 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2010 г.

Решение № 8038 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба Хушяр Суар Али, гражданин на Ирак против решение № 2714 от 01.03.2010 г., постановено по адм. д. № 11328 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се позовава на противоречието му с нормата на чл. 9 от ЗУБ и решение от 17 02.2009 г. по дело С- 465 на СЕС. Желае отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - председател на Държавна агенция за бежанците оспорва нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение на неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С подложеното на касационно обжалване решение Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Хушяр Суар Али, гражданин на Ирак против решение № 285 от 20.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което по молба за предоставяне на закрила № Б-6891 от 19.11.2008 г. е постановен отказ по чл. 75 от ЗУБ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В мотивите към решението на тричленния състав на Върховния административен съд е прието, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че решението на административния орган, в което е счетено, че липсват материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е материално законосъобразно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събраните в административната преписка доказателства, съдържащи данни за личната бежанска история на кандидата, доказателствата относно обстановката в страната по произход и е достигнал до правилен извод относно липсата на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба не се навеждат оплаквания против решението, с което се отхвърля жалбата на кандидата против отказа да предоставяне на бежански статут, а се акцентира на наличието на предпоставки за хуманитарен статут, които първоинстанционният съд не е отчел. Чужденецът се позовава и на решение С-465/07 по тълкуване на разпоредбата на чл. 15/С от Директива 2004/83/ЕО. Решението на СЕС и направения в него начин на тълкуване на чл. 15/с от Директива 2004/83/ЕО имат отношение към прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 за предоставяне на хуманитарен статут поради наличие на реална опасност от тежко посегателство като тежка и лична заплаха срещу живота и личността на гражданските лица в случаите на международен или вътрешен въоръжен конфликт. По отношение на преценката за такъв и прилагане на критериите за закрила на бежанците по Конвенцията от 1951 г., възприети и в Закона за убежището и бежанците, следва да се имат предвид освен представените в преписката справки за обстановката в страната по произход и дадените насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила. От представеното по делото становище на Министерството на външните работи, както и представения от процесуалния представител на жалбоподателя Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. В конкретния случай кандидатът, който е роден и живее постоянно в района на гр. Мосул, северната част на страната, която понастоящем, а също така и преди 2007 г., се отличава от централните и южните провинции, в които са били водени военни действия, по стабилността на обстановката, установена там. В тази част на страна липсват данни за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, което обстоятелство изключва преценката на нуждите на чужденеца в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По отношение на северните провинции, населени с компактно кюрдско население ВКБООН препоръчва прилагане на индивидуален принцип при оценката на нуждата от международна закрила при прилагане на критериите за бежанец. Ситуацията в северните провинции се характеризира от ВКБООН като относително стабилна, макар и непредсказуема, а нуждата от закрила се обуславя от единствено състоянието на човешките права спрямо кюрдското население, а не от военните действия и обстановката на вътрешен въоръжен конфликт, характерни до 2007 г. за централните и южните провинции. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б."в" от директива 2004/83 ЕО., които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 и хуманитарен статут съобразно условията по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното и съдебното производство релевантни за спора факти. Наведените твърдения в личната бежанска история сочат по-скоро на извършване на акт с криминален характер по отношение на кандидата, отколкото на посегателство което да влече нужда от международна закрила. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод относно неприложимостта на критериите за хуманитарна закрила по чл. 9 от ЗУБ, както и критериите за предоставяне на статут на бежанец по отношение на кандидата, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. водим от изложеното, Върховният административен съд,