Решение № 12173 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2011 г.

Решение № 12173 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас против решение № 55 от 17.01.2011 г., постановено по административно дело № 1997 по описа за 2010 г. на Административния съд - Бургас. Със същото е: 1) отменено решение № 88 от 28.07.2010 г., издадено от касатора, с което е оставен в сила отказ изх. № 94А-00-27 от 15.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за заверка на осигурителен доход (анулиране на заверен осигурителен стаж) в осигурителната книжка на Атанас Маринов Георгиев от гр. Бургас за периода от септември 2004 г. до декември 2006 г. като земеделски производител; 2) обявен е за нищожен отказ изх. № 94А-00-27 от 15.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за заверка на осигурителен доход (анулиране на заверен осигурителен стаж) в осигурителната книжка на Атанас Маринов Георгиев от гр. Бургас за периода от септември 2004 г. до декември 2006 г., като земеделски производител. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - Атанас Маринов Георгиев от гр. Бургас, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Бургаския административен съд. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Бургас, е оспореното от Атанас Маринов Георгиев от гр. Бургас решение № 88 от 28.07.2010 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е оставен в сила отказа, обективиран в писмо изх. № 94А-00-27 от 15.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с който е отказана заверка на осигурителен доход на Атанас Маринов Георгиев от гр. Бургас, в качеството му на земеделски производител за периода от септември 2004 г. до декември 2006 г. като извършената заверка на неправилно заверения осигурителен доход е анулирана. Мотивите на административния орган са били, че когато регистрираните земеделски производители упражняват и други видове дейност като самоосигуряващи се лица, те следвало да внасят авансовите си осигурителни вноски за една от тези дейности по избор, а не едновременно за лице, упражняващо свободна професия, и за лице, регистрирано като земеделски производител. Директорът на РУСО - Бургас е оставил в сила отказа, обективиран в писмо изх. № 94А-00-27 от 15.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като е възприел изцяло аргументите на административния орган. В мотивите на решението се излагат доводи, че съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) в редакцията й към съответния момент нямало нормативно основание самоосигуряващите се лица да внасят авансовите си вноски за всяко едно от основанията, на които извършват дейност като такива по отделно. Прието е, че след като лицето е внасяло вноски върху минималния осигурителен доход като упражняващо свободна професия, то нямало нормативно основание за внасяне на авансови вноски като земеделски производител. За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 6, ал. 10 КСО в редакцията към ДВ, бр. 112 от 2004 г., действащ към момента на извършване на вноските, лицата, осъществяващи дейност като земеделски производители, са освободени от задължението да определят окончателен размер на осигурителния доход единствено за тази дейност. Извел е извод, че първоначално извършената заверка на осигурителния стаж за периода от септември 2004 г. до декември 2006 г. е била съобразена с изискванията на закона и не са били налице предпоставки за последващо изменение на така постановения административен акт. Решението на Административния съд - Бургас, е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. По делото е установено, че процесният административен акт решение № 88 от 28.07.2010 г. е трето поред, постановено при мотиви, абсолютно идентични с тези на отменените предходни решение № 26 от 5.06.2008 г. и решение № 04 от 14.01.2010 г. - издадени от директора на РУСО - Бургас, въпреки изрично дадените указания на Върховния административен съд с решение № 13916 от 19.11.2009 г. по адм. дело № 5271 от 2009 г. по описа на същия съд. С писмо изх. № 94А-00-27/15.04.2008 г. на началник отдел "КПК" е отказана заверка на осигурителния доход на Атанас Георгиев в качеството му на земеделски производител за периода 09.2004 г. - 12.2006 г., като неправилно завереният осигурителен доход е анулиран. Отказът е обжалван по административен ред и потвърден с решение № 26 от 5.06.2008 г. на директора на РУСО - Бургас. Последното е обжалвано пред Бургаския административен съд, който с решение № 175 от 18.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1421 от 2008 г. е отменил решение № 26 от 5.06.2008 г., издадено от директора на РУСО - Бургас и го е изпратил на административния орган за решаване на съответния въпрос по същество. С решение № 13916 от 19.11.2009 г., постановено по адм. дело № 5271 от 2009 г. Върховният административен съд е оставил в сила съдебния акт на Административния съд - Бургас с допълващи мотиви и указания. В изпълнение на цитираното решение на Върховния административен съд е издадено следващото решение № 04 от 14.01.2010 г. на директора на РУСО - Бургас, мотивирано със същите доводи, напълно идентични с тези на отмененото вече предходно административно решение. Второто поред решение № 04 от 14.01.2010 г. отново е отменено от Бургаския административен съд с влязло в сила решение № 811 от 06.2010 г. по адм. дело № 434 от 2010 г. по описа на същия съд. Процесното решение № 88 от 28.07.2010 г. на РУСО - Бургас, предмет на настоящия спор, е издадено след повторната отмяна от съда и се явява трети административен акт на същия административен орган, по същия казус и с идентични мотиви на предходните две отменени административни решения. По делото е установено и прието от първоинстанционния съд, че през периода м. 09.2004 г. - 12.2006 г. Атанас Георгиев е внасял авансови осигурителни вноски, чийто размер е бил определен от сбора на доходите, получаван от две трудови дейности - свободна професия (застрахователен агент) и регистриран земеделски производител. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 и т. 4 от КСО (в редакция изм. и доп. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата регистрирани, като упражняващи свободна професия и регистрираните земеделски производители, като в ал. 4 е посочено, че тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Предвид цитираните разпоредби и след като настоящият ответник по касация през процесния период е упражнявал едновременно свободна професия и е бил регистриран земеделски производител, той е задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт, а на основание подадените от него декларации, по свой избор той се осигурява и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Според нормативната уредба доходът върху който се дължат осигурителните вноски, съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО (редакция изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г.), включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност, като ал. 7 определя, че осигурителните вноски за лицата се дължат авансово. Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО (редакция ДВ, бр. 112 от 2004 г.) за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. В случая лицето е внасяло авансови осигурителни вноски, чийто размер е определен върху сбора от осигурителния му доход, получаван от две дейности - свободна професия и земеделски производител. Както правилно е приел административният съд в посочената законова норма, която е била действащо материално право, относима към процесния период, се определя задължение за изчисляване на осигурителния доход, въз основа на сбора от осигурителните доходи, получавани на различни основания, като в нея се съдържа ограничение единствено относно размера на осигурителния доход, който не може да е повече от максималния размер на осигурителния доход, но не и ограничение, което да възпрепятства включването на дохода от дейност на лицата, регистрирани като земеделски производители. Нещо повече, предвиден е ред за изчисляване на осигурителния доход, като по т. 2 едновременно е посочен осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители, в условията на изчерпателно изброяване, а не на изключване. В чл. 6, ал. 8 от КСО е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ, а в ал. 9 е посочено, че регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Както бе посочено по-горе и видно от цитираните норми, относими за процесния период, лицата осъществяващи дейност като земеделски производители са освободени от задължението да определят окончателен размер на осигурителния доход единствено за тази дейност, но те не са освободени от задължението да плащат авансови вноски за нея. Следва да бъде споделен и изводът на първоинстанционния съд, че административният орган неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ, съгласно която самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето, тъй като тази норма е приета с изменение на НООСЛБГРЧ, публикувано в ДВ, бр. 15 от 2007 г., тоест тя е приета в последствие, а за процесния период м. 09.2004 г. - м. 12.2006 г. такова ограничение не е съществувало нито в КСО, нито в НООСЛБГРЧ, поради което то е неприложимо. Още повече, че в настоящия случай е безспорно установено, че Атанас Георгиев не е направил избор на кое основание да се осигурява, а е подал декларации и за двете дейности и осигурителният доход като земеделски производител се явява по-големият по размер и по-благоприятен за лицето. От така установената законова регламентация следва изводът, че законосъобразно административният съд е приел, че посочените материални норми са действащи към момента на извършване на вноските, поради което е недопустимо осигурителният стаж на Атанас Георгиев да бъде определян съобразно разпоредби, пораждащи действие в един значително по-късен период. От данните по делото е безспорно установено, че осигурителният стаж за процесния период е бил заверен от длъжностно лице на ТП на НОИ - Бургас и по същество тази заверка представлява индивидуален административен акт по чл. 21 АПК. Правилно е преценено от съда, че с направеното анулиране на записа в осигурителната книжка за осигурителен доход като регистриран земеделски производител в действителност административният орган сам е отменил влязъл в сила стабилен административен акт. Недопустимо е в правния мир влязъл в сила индивидуален административен акт, от който са възникнали права и задължения да се преразглежда от същия орган по негова инициатива, като от това страната да бъде лишена от право да обжалва по административен ред. Разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 АПК се намират в глава седма на АПК, която се отнася до възобновяване на производствата по издаване на административни актове. Следователно, законодателят изисква в този случай отново да се инициира административно производство, в което страните да участват и да защитят своите права, включително и по реда на обжалването по административен ред. Отмяната на невлязъл в сила административен акт от същия административен орган е уредено в чл. 91 от АПК, а отмяната на влязъл в сила административен акт - в чл. 99 - 103 от АПК. В конкретния случай обаче не е налице хипотезата нито за преразглеждане на административния акт, нито за възобновяване на производството по издаване на административния акт. В тази връзка неоснователни са твърденията на касатора, че административният орган се бил произнесъл в рамките на своята законова компетентност като е отказал заверка на Атанас Георгиев за времето от септември 2004 г. до декември 2006 г. като земеделски производител. Како беше посочено по-горе постановяването на отказа по своята правна природа е анулиране на заверен вече такъв. Предпоставка за оттеглянето на вече издадения акт е последният да е обжалван, а освен това разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК предвижда преклузивни срокове, в които оттеглянето на административен акт може да се извърши от административния орган, като изтичането на срока погасява правото на преразглеждане на административния акт. Използването на тази възможност е допустимо само по отношение на невлезли в сила административни актове, и то в срока на оспорването им по административен ред, а ако административният орган преразгледа акт, който е влязъл в сила, или по отношение на който са изтекли сроковете за оспорване, и постанови нов акт, то последният е незаконосъобразен. Органът, издал отказ изх. № 94А-00-27 от 15.04.2008 г., е следвало на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО да възобнови административното производство за изменяне или отменяне на заверения вече осигурителен стаж на Атанас Георгиев като регистриран земеделски производител. Но дори в хипотезата за възобновяване на производството по издаване на административния акт, мотивиран с оглед съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността му, то пак същият би бил незаконосъобразен поради липсата на условията на чл. 99 и 102 от АПК. Възобновяването по реда на глава VII от АПК е извънреден контролен способ, който е възможен при наличието на фактически състав с конкретни основания, които са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на акта. Изложеното само по себе си обуславя недействителност на отказа изх. № 94А-00-27 от 15.04.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и като го е обявил за нищожен и е отменил решение № 88 от 28.07.2010 г. на директора на РУСО - Бургас, Бургаският административен съд е постановил правилно и обосновано решение, и другите мотиви на административния орган не следва да се обсъждат. По изложените съображения Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,