Решение № 6127 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 953/2024 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Марков 2017 ЕООД срещу решение 1147 от 20.11.2023г., постановено от Административен съд Бургас по адм.д. 1083/2023г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспорената заповед за изземване на общинския имот. Ответникът Община Поморие с представен по делото писмено отговор по касационната жалби е становище по същество на спора излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, а която съдебното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед РД-16-951/02.06.2023 г., издадена от кмета на Община Поморие, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е разпоредено да се изземе общински имот - публична общинска собственост, представляващ язовир "Емирско", находящ се в землището на [населено място], Община П., съставляващ поземлен имот с пл. 000091 (ПИ с идентификатор 27740.6.98 по КККР на [населено място]) с площ 29 978 дка, в качеството му на водностопанска система, включваща водния обект, язовирна стена, съоръженията и събирателните деривации, с обща площ в размер на 58 749 кв. м., актуван с Акт за публична общинска собственост 324/18.08.1999 г. от "Марков 2017" ЕООД, поради това, че дружеството държи имота без правно основание. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорената заповед административният съд приема, че в производството по оспорване са доказани кумулативните предпоставки за постановяване на заповед за изземване на общинския имот, а именно имотът е общинска собственост и се държи без правно основание от адресата на заповедта за принудително изземване. Безспорен е фактът, че имотът е публична общинска собственост, съгласно приложен Акт за публична общинска собственост 324/18.08.1999г. По отношение на втора предпоставка, съдът приема, че поради системно неизпълнение на задължения по сключен договор за концесия, общинският съвет Поморие е дал съгласие за прекратяване на договора за концесия. Концесионера е уведомен за взетото решение, като му е отправено месечно предизвестие за прекратяване на договора за концесия, с което е уведомен, че след изтичане на срока на предизвестието имота следва да бъде предаден след съставяне на приемо-предавателен протокол, подписан от страните по концесионния договор. Тъй като концесионерът не се е явил за предаване на имота, с оспорената заповед е разпоредено принудителното му изземване, поради отпадане на основанието на което дружеството държи имота. По възражението на оспорващото дружество, че е налице преюдициален спор в Окръжен съд Бургас относно прекратяване на договора за концесия, съдът е установил, че с разпореждане от 25.07.2023г., влязло в сила на 13.09.2023г. исковата молба по образуваното т.д. 247/2023г. е върната, поради неотстраняване на констатирани нередовности. При тази установеност по делото, съдът е потвърдил оспорената заповед, като е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Систематичният анализ на цитираната законова разпоредба налага извод, че на общината се предоставя възможност да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. За да бъде реализирано това правомощие следва да е налице някоя от трите алтернативно дадени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС предпоставки 1) имотът да се владее или държи без основание; 2) имотът да не се използва по предназначение; или 3) необходимостта от използването на имота да е отпаднала. Основание за издаване на оспорената заповед е предвидената в първата хипотеза предпоставка, а именно имотът да се държи без правно основание. Обоснован е изводът на административния съд, че след прекратяване на договора за концесия търговското дружество държи имота без основание. По безспорен начин е установено, че договорът за концесия е прекратен, поради системно неизпълнение на задължения от страна на концесионера. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че е налице преюдициален правен спор относно прекратяване на договора за концесия. В хода на първоинстанционното производство по несъмнен начин е установено, че производството по т.д. 247/2023г. по описа на Окръжен съд Бургас е приключило влязло в сила разпореждане, с което исковата молба е върната, поради неизпълнение на указания за изправяне на нередовност. Без значение в административния спор е въпросът дали при предизвестието за прекратяване на концесионния договор на концесионера е даден подходящ срок за довършване на започнатите водностопански дейности. Релевантният за спора факт е само по отношение на това дали договорът за концесия е прекратен, поради което е отпаднало правното основание, на което концесионера държи имота. В случая този факт е установен по безспорен начин, поради което обоснован е правният извод на решаващия съд, че към датата на постановяване на оспорената заповед за изземване недвижимият имот се държи без правно основание от концесионера. С оглед изложените доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение