Решение № 5810 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 622/2010 г.

Решение № 5810 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 622/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК - Перник, срещу Решение № 292/7.12.2009 г, постановено по адм. д. № 403/2009 г, на Административен съд - Перник. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като се иска неговата отмяна. Ответната страна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отменил изцяло Заповед № РД-14-47/3.06.2009 г, на зам.-началника на ДНСК - София с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2, вр. чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Жилищна сграда - реконструкция", реализиран в ПИ № 12016, м. "Селимица", землището на с. Кладница, Община - Перник. За да постанови този резултат административния съд е приел, че жалбоподателят не е нарушил никакви нормативни разпоредби. За строежа са издадени: На 31.10.2006 г, виза за проектиране на "Реконструкция на жилищна сграда" от гл. архитект на Община - Перник; на 9.11.2007 г, е одобрен инвестиционен проект и издадено Разрешение за строеж № 563/4.12.2007 г. Съдът е приел, че не е налице незаконен строеж, поради което е отменил оспорваната заповед. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Неоснователно е касационно основание, че строежът е незаконен като несъответстващ на предвижданията на ПУП, макар да съответства на влезли в сила инвестиционен проект и строително разрешение. Изискването за законосъобразност на проекта и разрешението, е съответствието им с ПУП /чл. 142, ал. 5, т. 1 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ/. Ето защо с влизането им в сила, то се счита за установено и то окончателно. Тази окончателност произтича от регламентираната в чл. 156, изр. 2 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК - поради съществено нарушение на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и съответствието им с плана. От това следва, че е изключен и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество би представлявал отказът на началника на РДНСК да зачете действието им, поради противоречие с ПУП. Такава преценка той може да направи по жалба или служебно /чл. 149, ал. 3 и чл. 156 ЗУТ /, само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането му в експлоатация по установения ред. Засиленият стабилитет на строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156, цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния ПУП, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на една от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение - т. е. интереса на инвеститора, или тези на плана - преследваните с него интереси. Решението следователно, трябва да е диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението или ПУП в зависимост от тежестта на несъответствието помежду им. Законосъобразно, при това положение, съдът е дал предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 ЗУТ разрешение за строеж, изключващо възможността за определяне строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правилно съдът е приел, че е налице реконструкция, за която има издадени съответните строителни книжа, а не нов строеж, както е приел административният орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,