Решение № 5254 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2009 г.

Решение № 5254 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Сливен, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Рускова, против решение № 62/28.05.2009 г. постановено по адм. дело № 30/2009 г. на Административен съд - Сливен, с което по жалбата на Мария Пенчева Пенчева е отменен негов отказ, обективиран в писмо изх. № 940027306/12.12.2008 г. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен, отказът на кмета на община Сливен, обективиран в писмо изх. № 9400-27306/12.12.2008 г., във връзка с подадена от Мария Пенчева Пенчева молба-декларация вх. № 9400-27306/09.12.1008 г., да издаде удостоверение за наследниците на Никола Иванов Пенчев, починал на 19.03.1942 г., с последно местожителство гр. Сливен, по мотиви, че общината не разполага със "семейни регистри" от 1942 г. за извършване на необходимата проверка относно наследниците на лицето и на посочено правно основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация. От съда е отбелязано, че актът, оспорен по административен ред при условията на чл. 93, ал. 4 АПК пред областния управител на област Сливен, е оставен в сила съгласно заповед от 16.01.2009 г. В тази връзка е прието, че жалбата до съда е подадена в законоустановения срок. По изложени съображения относно наличието на данни в регистрите на населението по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗГР, предпоставящи издаването на поисканото удостоверение за наследници, административният съд е приел, че отказът е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. При това го е отменил и е върнал преписката с указания за удовлетворяване на направеното искане, в срока по чл. 57, ал. 2 АПК. Предмет на процесното заявление за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 АПК, е издаването на удостоверение за наследници по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Правилно съдът е приел, че отказът за издаване на документ, удостоверяващ факти с правно значение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Съгласно действащата правна уредба, удостоверение за наследници се издава от общинската администрация въз основа представен акт за смърт на лицето, /какъвто в случая е налице под № 125/20.03.1942/ и след проверка на декларираните по усмотрение на подателя на искането, наследници по закон на починалото лице, по данните от регистрите на населението в населеното място по последното местожителство на наследодателя. Съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, в т. ч. представените актове за смърт на Никола Иванов Пенчев и починалите лица, отразени като негови преки наследници в молбата-декларация, поставила началото на административното производство /обективиращи данни относно родителите им/, техни удостоверения за наследници, както и преписи от лични регистрационни картони, действително сочи на това, че в община Сливен се съхраняват регистри на населението по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗГР, въз основа на които евентуално би могло да бъде извършена необходимата проверка, на данните по тази молба-декларация. Настоящият състав възприема наведения от процесуалния представител на касатора довод, че наличието на удостоверения за наследниците на Никола Иванов Пенчев, починал през 1942 г., издадени преди влизане в сила на ЗГР /обн. ДВ, бр. 67/1999 г./, са без правно значение за преценката на основателността на подадената жалба, но не и че сам по себе си фактът, че община Сливен не съхранява "семейни регистри" от 1942 г. /годината, през която лицето е починало/, обуславя извод за законосъобразността на постановения отказ. Както правилно е отбелязано и от първата инстанция, последното обстоятелство не е еднозначно с липсата изобщо на регистри на населението, по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗГР, по които да може да бъде извършена проверка относно наследниците по закон на починалото лице, за което се иска издаване на удостоверение за наследници. В този смисъл, така мотивиран, обжалваният пред административния съд отказ, се явява постановен в противоречие с общото процесуално правило на чл. 35 АПК - без да бъдат изследвани всички данни от значение за издаване на акта, обективирани в регистрите на населението в община Сливен, съгласно изискването на специалния закон. Предвид изложеното правилен е направеният от административния съд краен извод, че оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен. Доколкото в случая е установено произнасяне на органа в нарушение на административнопроизводствените правила - без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаването на поисканото удостоверение по данните от съхраняваните в общината регистри на населението /предвид специалното изискване по чл. 24 ЗГР/, неправилно съдът е приел, че са налице категорични данни и за противоречието на акта с приложимия материален закон, а оттам и че на кмета на община Сливен следва да бъдат дадени указания да издаде непременно поисканото удостоверение за наследници. След като извършването на административната услуга е отказано в противоречие с процесуалните правила, налагащи извършване на проверка на всички данни от значение за случая, преписката е следвало да бъде върната на органа с указания за повторно произнасяне по направеното искане след отстраняване на констатираните от съда нарушения на административнопроизводствените правила, като при постановяване на отказ, същият бъде мотивиран съобразно даденото от съда тълкуване на приложимия закон. Съгласно чл. 25, т. 15 ЗГР, личният регистрационен картон на наследодателя, следва да съдържа данни относно децата му, с посочени техни ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт. Такъв картон се създава по начините, визирани от чл. 26 ЗГР, а данните в него се вписват, поддържат и пазят по реда и в сроковете по чл. 27 и следващите от с. з., които не са изтекли в процесния случай. След като подателят на искането за издаване на удостоверение за наследници е представил изискуемите в тази връзка документи, кметът на община Сливен, в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние на нейната територия по смисъла на чл. 34 ЗГР /или оправомощено от него длъжностно лице/ е следвало да издаде поискания документ, а в случай на обективна невъзможност за това - да удостовери последното обстоятелство с нарочен акт, въз основа на който лицето, черпещо права от съответния факт с правно значение да може да поиска установяването му от съответния районен съд, по реда на чл. 542 ГПК. Изложеното в оспореното писмо не съставлява удостоверяване в посочения смисъл, доколкото се основава единствено на твърдението за липса на "семейни регистри" от 1942 г., а не изобщо на липсата на регистри на населението по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗГР, позволяващи извършването на проверка от административния орган относно наследниците на починало лице. В този смисъл направеният от административния съд краен извод за основателността на подадената жалба и необходимостта от ново произнасяне на органа в срока по чл. 57, ал. 2 АПК е правилен. Но в частта, в която на органа е указано издаването именно на удостоверение за наследници на Никола Иванов Пенчев, решението следва да бъде отменено, при което на органа бъде указано, при повторното произнасяне по молба-декларация вх. № 9400-27306/09.12.2008 г. подадена от Мария Пенчева Пенчева, да съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,