Решение № 2212 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Брау Майстер ЕООД, чрез адв. Цанов, срещу решение 1094 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело 3190/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-16001622000667-091-001/25.08.2022 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП- Пловдив, потвърден с решение 563/16.11.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излагат се твърдения, че осъществяването на тристранна операция е доказано. Моли за отмяна на атакуваното решение и за присъждане на сторените разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирана по делото писмена защита, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 931,12 лв. Прави възражение за прекомерност в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение е над минимума по Наредба 1/09.07.2014 г. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл.218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е бил ревизионен акт (РА) Р-16001622000667-091-001/25.08.2022 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП- Пловдив, потвърден с решение 563/16.11.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 49 610,80 лв. главница и са начислени лихви за забава в размер на 16 403,17 лв.В хода на ревизията е установено, че Брау Майстер ЕООД е получател по фактура 28522153670034/25.03.2019 г. на стойност 126 828 евро с издател CLAERBOUT METAALWAREN BVBA - Белгия с VIN BE0432826965, платена по банков път. По цитираната фактура Брау Майстер ЕООД е издало протокол по чл.117 от ЗДДС 3/01.04.2019 г. с предмет ограда по опис с данъчна основа 248 054,00 лв. и начислен ДДС на основание чл. 84 от ЗДДС в размер на 49 610,80 лв. Представена е и фактура за продажба на оградата по опис 1/01.07.2019 г. с получател DE-INVEST GMBH - Германия. Органът по приходите е установил, че от страна на Брау Майстер ЕООД няма включена фактура за продажба на ограда с получател DE-INVEST GMBH в дневника за продажбите и справка декларация по ЗДДС, както и за нея не е подадена VIES декларация. Според приходната администрация не е доказано, че са налице условията на тристранна операция, тъй като не са представени необходимите документи, указани в чл.9, ал.1 и ал.2 от ППЗДДС и дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит на начисления ДДС в размер на 49 610,80 лв. във връзка с издадения протокол. В допълнение е констатирано от отговор на Германската администрация, че DE-INVEST GMBH не е обложило с данък покупката, не е представило информация, къде се намират стоките и как са били използвани. В резултат на така установеното с РА е прието, че е осъществен ВОП с място на изпълнение територията на РБ и същото е облагаемо с 20%, тъй като липсват доказателства за осъществена тристранна операция. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По материалната му законосъобразност е приел, че РА е издаден в съответствие с приложимите норми. Административният съд е изложил мотиви, че не са изпълнени кумулативните условия, визирани в чл.15 от ЗДДС, по-конкретно липсват доказателства за превоз на стоката от Белгия до Германия, както и че същата е получена от придобиващото немско дружество. Според решаващата инстанция не е изпълнено и условието на чл.15, т.4 от ЗДДС, тъй като не е установено придобиващият да е декларирал ВОП, съответно не е начислил и внесъл ДДС. Установявайки, че не е налице тристранна операция, съдът е възприел констатациите на приходните органи относно приложимост на чл.62, ал.2 ЗДДС. Изложени са аргументи, че в процесния случай не намира приложение чл.62, ал.3 ЗДДС, тъй като не са ангажирани доказателства, че ВОП е обложен в държавата на пристигане. По отношение на приложимостта на чл.62, ал. 5 от ЗДДС, съдът е заключил, че дружеството не разполага с всички необходими съгласно чл.9, ал.2 от ППЗДДС документи, по-конкретно липсва писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, а в приложените товарителници са налице противоречиви данни по отношение на посочените дати на доставка, цитираното тегло на стоката и декларираните номера на МПС. Предвид липсата на документ, доказващ обстоятелствата по чл.9, ал.2, т.4 от ППЗДДС и липса на доказателства, че процесната стока е обложена в държавата-членка, където е пристигнала, с решението е прието, че не се доказва да е налице тристранна операция по смисъла на чл.15 от ЗДДС. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу РА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не се установяват сочените от касатора пороци. Съдът подробно е описал установената фактическа обстановка, правилно е възприел фактите и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Правилно съдът е установил, че в представеното писмено потвърждение за получаване на процесните стоки на 01.07.2019 г. са посочени различни МПС от тези посочени в товарителницата от същата дата, както и нито един от представените транспортни документи не може да бъде обвързан по безспорен начин с фактурата за продажба, доколкото е налице разминаване в посоченото тегло на вписаните товари. Налице е и противоречие в сочения превозвач на стоките така в приложеното ЧМР от 01.07.2019 г. /л.105/ е посочен P.W. T&R ZIARKO POLAND, а в представеното потвърждение /л.626/ и фактури за заплатен транспорт се сочи българското дружество Н и Н Транспорт Логистика АД. В случаите, когато се установи, че извършените сделки не отговарят на някое от условията по чл.15 ЗДДС и не могат да бъдат квалифицирани като тристранни операции, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване следва да се преценява съгласно чл.65, ал.5 ЗДДС въз основа на документите по чл.9, ал.2 ЗДДС. В чл.62, ал.5 ЗДДС е предвидено, че независимо от ал.2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл.94, ал.2; 2. лицето по т. 1, т. е. посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл.114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VIES-декларацията за съответния данъчен период. В конкретния случай от представените доказателства не се установява по категоричен начин извършен превоз на стоката директно от Белгия до Германия, не се доказва че именно соченият превозвач е превозил конкретната стока и че същата е получена от придобиващото немско дружество, нито е изпълнено условието на чл. 15, т.4 от ЗДДС придобиващото немско дружество да е декларирало ВОП и да е начислило и внесло ДДС. Предвид всичко изложено правилни са изводите на съда, че не се доказва тристранна операция, поради което са налице предпоставките за прилагане на чл.9, ал.3 от ППЗДДС и данъкът е изискуем от посредника на основание чл.62, ал. 2 от ЗДДС с място а изпълнение територията на страната. Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 5931,12 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,