Решение № 9689 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10125/2012 г.

Решение № 9689 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10125/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Агенция "Митници" против решение № 2039 от 17.04.2012 г. и решение № 3653 от 28.08.2012 г., постановени по адм. дело № 1538 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. Твърди се, че обжалваните решения са неправилни, необосновани и незаконосъобразни. Излагат се доводи за неправилност на изводите на съда за това, че не може да се извърши прихващане между дължимото по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) обезщетение и изплатените по реда на чл. 106, ал. 2 и 4 от същия закон обезщетения. Прави се искане за отмяната му в обжалваната част и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Петър Тодоров Добрев от гр. Русе, чрез процесуалния си представител - адв. Илчова, прави искане да бъдат оставени в сила обжалваните решения като законосъобразни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна, поради което са процесуално допустим. Разгледани по същество, първата жалба е частично основателна, а втората - неоснователна. С първото от посочените по-горе решения административният съд е уважил предявения от Петър Тодоров Добрев от София иск, като е осъдил Агенция "Митници" да му заплати сумата 7205 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща неизплатения размер на обезщетението за времето, през което не е на служба, поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, за периода от 24.12.2009 до 24.10.2010 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че на ответника се дължи обезщетение за 10-месечен период, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. Направеното от административния орган възражение за прихващане на сумата от 1408 лв., представляваща сбор от изплатените на Добрев обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в общ размер на три брутни трудови възнаграждения и 704 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, съдът намира за неоснователно по съображения, че последните се дължат на различни правни основания, като не предполагат незаконно уволнение, признато с влязло в сила съдебно решение, и се заплащат кумулативно при наличие на определените изисквания на закона. С второто от посочените по-горе решения административният съд е оставил без уважение искането на Агенция "Митници" да бъде допълнено първоначалното решение, според което в диспозитива на решението съдът не се бил произнесъл по възражението за прихващане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че се е произнесъл в мотивите на решението по основателността на искането за прихващане, направено от ответника, и не следвало да се включва в диспозитива на решението проблемът с това дали е основателно или не възражението за прихващане. Обжалваното решение в частта му, с която съдът приема, че не са налице основания за прихващане на дължимата на Петър Добрев сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и на полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, е постановено в нарушение на материалния закон. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание, както основателно се излагат доводи в касационната жалба. Изпълнени са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни, установени са по основание и размер. Агенция "Митници" дължи на жалбоподателя Петър Добрев обезщетение поради незаконното му уволнение, а той от своя страна дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от 29.07.2011 г., когато с влязло в сила решение № 10969 от 29.07.2011 г. по адм. дело № 13129 от 2010 г. на Върховния административен съд - пето отделение, е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Петър Добрев и от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на заповедта се заличават последиците от освобождаването. Недопустимо е за един и същ период от време служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Следователно от дължимото обезщетение на Петър Добрев по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 7205 лв. трябва да се прихване сумата 1408 лв., представляваща полученото от него обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Като не е уважил възражението за прихващане и е присъдил обезщетение в пълния предявен размер, Административният съд - София-град, е постановил решението си в тази част в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав приема, че от общия размер на дължимото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение следва да се прихване сума в размер на 1408 лв., която, видно от представения по делото фиш № 5 от 04.2010 г., е получена от ответника на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 1408 лв., като предявеният иск до тази сума следва да бъде отхвърлен. В останалата им част и двете решения са правилни и законосъобразни. Те са обосновани, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи, че са били налице всички елементи от фактическия състав за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Възражението на касационния жалбоподател, че следва да се извърши прихващане с обезщетението, изплатено съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, не може да бъде споделено. Аргументирано съдът е приел, че не следва да се уважава искането за прихващане с изплатеното на Петър Добрев обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие от страна на административния орган в размер на 704 лева. Това обезщетение е изплатено поради факта, че органът не изпълнява задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. В случай че това е направено, то за този период от един месец служителят би получил възнаграждение за положения труд независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Като не извършва прихващане между обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл със сумата 704 лв. - изплатена на ответника с фиш № 15 от декември 2010 г. на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, първоинстанционният съд постановява правилно решение в тази част, което следва да се остави в сила. Не може да бъде споделено и твърдението, развито в касационната жалба, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че е останал без работа през процесните 10 месеца. Това е така, защото от представените по делото доказателства - извлечени от трудова книжка и служебна книжка № 1603 от 16.10.2007 г., липсват данни уволненият служител да е полагал труд. Освен това в тежест на Агенция "Митници" съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да докажа, че ищецът е полагал труд и е получавал трудово възнаграждение в този период. Това е така, защото от доказването на този факт тя черпи изгодни за себе си последици. Като не е било сторено това, развитите в касационната жалба твърдения са голословни. Законосъобразни са и изводите на административния съд, с които е оставил без уважение искането на Агенция "Митници" да бъде допълнено първоначалното решение, според което в диспозитива на решението съдът не се бил произнесъл по възражението за прихващане. Това е така, защото само в случаите, когато ответникът е избрал път на защита чрез предявяване на насрещен иск, с диспозитива на решението съдът следва да се произнесе по всеки един от исковете - първоначален и насрещен, след което прави прихващането им. В конкретния случай, след като ответникът се е възползвал от възражение за прихващане като способ за защита от иска, то за съда няма задължение да се произнася по това възражение в диспозитива на решението. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразно допълнително решение, което също следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, пропорционално на отхвърлената част на иска, в размер на 80 лева. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 2 и чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,