Решение № 14076 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2014 г.

Решение № 14076 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2014 г., VII о., докладчик председателя Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна чрез процесуалния представител юриск. Димова срещу решение № 218 от 7.02.2014 год. по адм. дело № 3885/2013 год. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на решението. Твърди, че съдът неправилно приема, че не са налице материалноправните предпоставки за издаването на Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД). Този акт е издаден в изпълнение на влязло в сила определение на Административен съд - Варна, с което са дадени задължителни указания на органа по приходите в този смисъл. Твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. 3, предл. 3 от ДОПК - задължението не било платено в срок и не била извършена ревизия. Ответната страна не оспорва факта, че имотът й се намира във вилна зона I категория (което е съобразено при издаването на акта), а не в строителни граници. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба срещу процесния АУЗД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Еленка Димитрова Петкова в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил по жалба на Еленка Петкова АУЗД № МД-АУ-114 от 12.06.2013 год., издаден от инспектор "КРД" при дирекция "МД" към община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-021 от 27.09.2013 год. на директора на дирекция "МД" към община Варна, с който на жалбоподателката са определени допълнително задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2008 год. - 31.12.2011 год. в общ размер на 167.15 лв. главница и лихва за просрочие за ПИ с площ 550 кв.м. и жилище с РЗП 56 кв.м., находящи се в гр. Варна, сп. "Марек", ул. "30-та" № 15. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателката е декларирала с декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 14.05.2007 год. придобиването на * и.ч. от описания по-горе в АУЗД недвижим имот. С искане за предоставяне на информация на основание чл. 18, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 11 от ДОПК от дирекция "МД" при община Варна е поискано от район "Приморски" служебна заверка на служебната страница на подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Елена Петкова е уведомена от касационния жалбоподател, че при извършена проверка по партидата на имота е установено несъответствие със зоната, в която попада имотът. След направената корекция по партидата и въвеждането на коректна вилна зона I категория на Петкова са начислени допълнително задължения за ДНИ и ТБО, за което е уведомена с писмо. При обжалване на цитираното писмо пред Административен съд - Варна, съдът е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството по делото и е изпратил преписката по компетентност на органа по приходите за издаване на АУЗД по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В изпълнение на влезлия в сила съдебен акт, съгласно предходното изречение, е издаден процесният АУЗД № МД-АУ-114 от 12.06.2013 год. на инпектор "КРД" при дирекция "МД" към община Варна, с който на ответницата по касационната жалба са установени допълнително задължения за ДНИ и ТБО за периода 2008-2011 год. общо в размер на 167.15 лв. главница и лихва за забава. В проведеното по административен ред оспорване на процесния АУЗД, с решение № МД-РШ-021 от 27.09.2013 год. директорът на дирекция "МД" към община Варна е потвърдил изцяло същия. При така установените факти, административният съд е приел, че обжалваният пред него АУЗД е издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗМДТ, с оглед на което е валиден административен акт. Приел че е постановен ва нарушение на материалния закон, тъй като е издаден при липса на материално-правните предпоставки за издаването му по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Независимо от това, че процесният АУЗД е издаден в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт на Административен съд Варна, органът по приходите е следвало да прецени налице ли са били предпоставките за издаване на АУЗД в конкретния случай или са налице предпоставките на чл. 108 от ДОПК за извършване на ревизия по реда на кодекса. По тези съображения административният съд е отменил като незаконосъобразен процесния административен акт. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите. Няма спор, че Петкова е декларирала придобития от нея недвижим имот и декларацията й е била приета в общинската администрация. Няма попълнена от длъжностно лице служебна информация за имота и имотът е въведен без зона. В резултат дължимият ДНИ и ТБО за периода 2008-2011 год. са определени в по-нисък размер и са заплатени от жалбоподателката. Оплакванията на касационния жалбоподател се свеждат до това, че установените с процесния АУЗД допълнителни задължения са реално дължими от Петкова, тъй като първоначалното неправилно определяне на зоната на имота е довело до определянето на по-ниския размер на задълженията на ДНИ и ТБО. Освен това органът по приходите е в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. 3, предл. 3 от ДОПК - задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, с оглед на което издаденият АУЗД е законосъобразен. Оплакванията са неоснователни. Правилно административният съд е приел, че в Глава Четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване по чл. 107 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. За да бъде законосъобразен всеки данъчен акт, същият следва да бъде издаден при наличието на материално-правните предпоставки, предвидени за това в ДОПК, чиито разширително тълкуване или прилагане по аналогия е недопустимо. В конкретния случай АУЗД е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, която гласи, че АУЗД може да се издаде в следните хипотези:по искане на задълженото лице в 30-дневен срок от постъпване на искането или служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 (предл. 1), когато не е подадена декларация (предл. 2) или когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (предл. 3). Видно от данните по делото, не е налице нито една от визираните по-горе хипотези. Липсва искане от страна на ответницата на касационната жалба да бъде издаден АУЗД, не е налице несъответствие между декларираното от Петкова в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ и получената информация от общинската администрация при район "Приморски" (установеното в случая несъответствие относно зоната, в която попада имотът, се дължи на грешка на служителя в общината, който е следвало служебно да попълни съответната страница от декларацията). Петкова е заплащала своевременно установените й задължения за ДНИ и ТБО за процесния период, при съобразяване с получаваните от община Варна съобщения. Следователно е неоснователно твърдението в касационната жалба за наличие на неплатени задължения в размер на допълнително установените с процесния АУЗД. Като се има предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав приема, че е обоснован изводът на административния съд за материална незаконосъобразност на процесния АУЗД, като издаден при липса на материалноправните предпоставки съгласно процесуалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания, поради което първоинстанционното решение като правилно следва да се остави в сила. Няма искане за разноски от страна на ответницата по касационната жалба, поради което такива не се и присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, VII-мо отделение,