Решение № 8247 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2017 г.

Решение № 8247 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3198/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. М., против решение № 57 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 531 по описа за 2016 г. на Административен съд - М., с което е отменено решение № 2153-11-61/11.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ М. и преписката му е изпратена за ново произнасяне при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 9 – чл. 11 от Правилника за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г. (отм.); , относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът И. С. И. от гр. [населено място] не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - М. е решение № 2153-11-61 от 11.10.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - М. и потвърденото с него разпореждане № [номер] от 11.07.2016 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на И. С. И., в частта за определения осигурителен доход за периода 1988 – 1990 г. и съответно изчисления индивидуален коефициент. С постановеното решение Административен съд – М. е уважил жалбата, след като е стигнал до правилния извод, че изплатените допълнителни суми към трудовите възнаграждения за месеците март и декември 1988 г. и месец декември 1989 г. следва да се считат за осигурителен доход. Липсват категорични данни, че допълнителните плащания на работниците и служителите по трудови правоотношения са били с характер, различен от трудово възнаграждение, поради което по силата на приложимото законодателство върху тях не са били дължими осигурителни вноски. Решението е обосновано и правилно. Касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 9 – чл. 11 от Правилника за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г. (отм.); , приложими за съответния период, се преценяват като неоснователни. На основание чл. 70, ал. 3 от КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се взема предвид доходът на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Съгласно чл. 9 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (редакции - Изв., бр. 30 от 1958 г., ДВ, бр. 59 и бр. 70 от 1989 г.) осигурителните вноски се изчисляват върху изплащаните брутни суми по трудови правоотношения. С новата ал. 4 (ДВ, бр. 59 от 01.08.1989 г.) е предвидено елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се начисляват и внасят осигурителни вноски, да се определят с подзаконов нормативен акт. През 1988 г., когато са били изплатени допълнителни суми за възнаграждения в размер на 1291 лв., действащата разпоредба на чл. 10, б. "ж" от Правилника за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г. (Изв., бр. 21 от 1959 г.) е предвиждала, че изплатените брутни суми по трудови правоотношения обхващат премиалните възнаграждения (в пари или в натура). Цитираната правна норма дава основание да се приеме, че върху получените допълнителни възнаграждения са били дължими осигурителни вноски и тези суми следва да се включат в дохода на лицето по чл. 70, ал. 3 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент. Неотносима към фактите по делото е посочената от пенсионния орган разпоредба на чл. 11, б. "а" от Правилника за прилагане на Дял III от КТ от 1951 г. (Изв., бр. 30 от 1958 г., отм. – ДВ, бр. 59 от 1989 г.). Няма данни и не са представени доказателства в подкрепа на становището, че изплатените допълнителни възнаграждения са били с характер на еднократни парични награди или други възнаграждения, непредвидени в постоянно действуващите системи за премиране. В оспореното административно решение е отразено констатираното при проверката обстоятелство, че сумите са изплатени като "допълнително възнаграждение" без допълнителни данни". Към 31.12.1989 г., когато е изплатено допълнително възнаграждение от 200 лв., изменената разпоредба на чл. 9, ал. 4 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (ДВ, бр. 70 от 1989 г.) е предвиждала че елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се начисляват и внасят осигурителни вноски, се определят от Министерството на икономиката и планирането, съгласувано с Централния съвет на Българските професионални съюзи. До края на 1989 г. овластените органи не са издали подзаконов нормативен акт за прилагане на законовата разпоредба. Д. Н. за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските за държавното обществено осигуряване, издадена от Комитета по труда и цените, Министерството на финансите и ЦС на БПС (обн. ДВ. бр. ЗЗ от 24.04.1962 г., посл. изм. ДВ. бр. 21 от 12.03.1976 г.), която е била в сила до 31.12.1993 г. (отм. - ДВ. бр. 107 от 21.12.1993 г.), също е предвиждала включване на някои от допълнителните възнаграждения по трудови правоотношения в дохода, върху който се правят осигурителни вноски. Вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза, е констатирало, че запазените разплащателни ведомости на фирма [фирма] – фирма [фирма] се съхраняват в Архивохранилището на ТП на НОИ – М. в папка с наименование База за техническо развитие. През месеците март и декември 1988 г. и месец декември 1989 г. на работещите във всички звена са били изплатени суми в графа "Допълнителни възнаграждения". Липсата на друга документация за основанията на извършените плащания не е по вина на добросъвестното осигурено лице и не може да влече неблагоприятни за него правни последици. Сумите на допълнителни възнаграждения, изплатени по ведомостите за заплати, са получени по трудови правоотношения и следва да се включат в дохода за определяне на индивидуалния коефициент. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалния закон и като ги отменил, Административен съд – М. е постановил правилно решение. Не се установяват касационно основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,