Решение № 9184 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14851/2018 г.

Решение № 9184 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14851/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Георгиев от [населено място], чрез адв. Д. Иванов като процесуален представител, срещу решение № 6400 от 5.11.2018 г., постановено по адм. дело № 5637/2018 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез пълномощника си юрк. Аспарухова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Т. Георгиев против заповед №РА-30-156/19.04.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж: "Постройка на допълващо застрояване", намиращ се в УПИ ХІІ-752, кв. 35 по плана на местността "кв. Суходол", с посочен административен адрес, изпълнен без строителни книжа. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че постройката е строеж, извършен без необходимото разрешение за строеж, поради което подлежи на премахване като незаконен. Не е търпим с оглед времето на построяването му - след м. март 2012 г. Обжалваното решение е правилно. Съдът е анализирал всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и неоспорените заключения на съдебно-техническите експертизи. Обсъдил е доводите и възраженията на страните. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие с доказателствата по делото е заключението, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като за него не е издадено строително разрешение. Доказателства, които да оборват тази констатация на административния орган не са представени от жалбоподателя. Установено е по делото с оглед описанието и предназначението й, че постройката е на допълващото застрояване и е от шеста категория. Състои се от две помещения, едното от които се ползва за складиране на материали, а другото е санитарен възел. С действащия застроителен план не е предвидено допълващо застрояване в УПИ ХІІ-752, кв. 35. Обосновано съдът е приел, че постройката е изпълнена след м. март 2012 г. на мястото на съществувала преди това стопанска постройка, която е изцяло разрушена. Изводът относно времето на извършване на строителството се подкрепя от приетите по делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица и свидетелските показания. Неправилното определяне на строежа от административния орган като такъв от пета категория не се отразява на компетентността му да издаде заповед като процесната. Разминаването при посочване на местоположението на постройката на регулационната граница с УПИ XIII-745 вместо на отстояние от 1, 50 м, както и незначителните разлики в размерите й, описани в констативния акт и в заповедта, не водят до неяснота относно разпоредения за премахване обект, респ. не влияят на законосъобразността на акта. Правилни са изводите на съда, че строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, в които е допустимо извършване на строителство без разрешение за строеж. В случая не се касае за текущ ремонт или извършени вътрешни преустройства, а за нов строеж на допълващото застрояване, за който се изисква строително разрешение. Законосъобразно и обосновано е прието, че с оглед годината на изграждането му строежът не може да бъде определен като търпим в нито една от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на Столична община се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд