Решение № 352 от 19.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 392/2009 г.

Решение № 352 от 19.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 392/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия А. К. Г. и частния обвинител и граждански ищец М. К. против въззивно решение № 127 от 02.04.2009 г. постановено по в.н.о.х.д. № 21/2009 г. на Софийския апелативен съд. В касационната жалба на подсъдимия се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се алтернативно- отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, отмяна и признаване на подсъдимия за невинен или изменяване на решението, като се намали размера на наказанието и приложи чл. 66, ал. 1 НК. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, т. 2 НПК се свеждат основно до нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствената съвкупност, погрешни логически изводи касаещи авторството на деянието, както и липсата на мотиви относно направените съществени възражения пред въззивния съд, касаещи индивидуализацията на наказанието и начина на изтърпяването му. С касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец се атакува решението само гражданско- отхвърлителната му част, като се прави довод за постановяването му в нарушение на чл. 52 ЗЗД и се иска увеличаване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда № 16 от 31.10.2008 г. по н.о.х.д. № 3782/2007 г. признал подсъдимия А. К. Г. за виновен в това, че на 20.01.2007 г. пред дискотека "Амор" в гр. С., като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит умишлено да умъртви М. К. нанасяйки му пет удара с нож и деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия, по хулигански подбуди и е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и искани от подсъдимия обществено опасни последици, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предложение 2 и т. 11 вр. чл. 18, ал. 1, чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 54 НК му наложил наказание от пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "общ" режим. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 35000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като искът в останалата му част до предявения размер от 100000 лв. е отхвърлен. Софийският апелативен съд с решение № 127 от 02.04.2009 г. по в.н.о.х.д. № 21/2009 г. е потвърдил присъдата. Касационните жалби на подсъдимия и гражданския ищец и частен обвинител са неоснователни и съображенията за това са следните: ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ А. Г. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи оценката на доказателствените средства, не се споделят от настоящия състав. Въззивната инстанция неоснователно е упрекната в неизпълнение на задълженията си по чл. 14, чл. 107, ал. З и 5 и чл. 305, ал. З НПК. Производството пред същата е проведено в съответствие с изискванията на процесуалните правила, без да са допуснати не само съществени по смисъла на чл. 348, ал. З НПК, но и каквито и да е било нарушения на процесуалния закон. Изключително прецизно в мотивите на решението е посочено въз основа на кои доказателствени средства се приемат за установени фактите и обстоятелствата по делото, изследвана е достоверността на всяко едно доказателствено средство и са изложени съображения, така както изисква чл. 305, ал. З НПК, защо се възприемат едни, а други отхвърлят. В оценъчната дейност на съда не са налице пороци, тя съответства на правилата на формалната логика, поради което и вътрешното убеждение е основано в съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК. Съдържанието на решението на въззивната инстанция съответства на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК, поради което и настоящият състав намира всички възражения за неоснователни. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, аргументирано с неправилния извод на съда, че подсъдимият е автор на деянието. Въпросът за авторството е изследван изключително внимателно, като при решаването му са взети предвид всички доказателствени средства, чрез които подсъдимият по същество го оспорва. При правилно установените фактически обстоятелства, с признаването на подсъдимия за автор на деянието, квалифицирано по чл. 116, т. 6 предл. 2 и т. 11 вр. чл. 18, ал. 1 НК, материалният закон не е нарушен. Установени са квалифициращите обстоятелства, както и че се касае до довършен опит, а подсъдимият макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си. Наложеното наказание в размер на пет години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 и 2 НПК. При определяне на наказанието са отчетени и правилно преценени всички обстоятелства от значение за индивидуализацията. Оценката на относителната тежест на смекчаващите обстоятелства не е занижена, като правилно съдът е посочил, че възрастта на подсъдимия не налага определяне на по-ниско по размер наказание, тъй като непълнолетието му към момента на извършване на престъплението поначало задължава приложение на чл. 63 НК и това смекчаване на санкцията по закон е достатъчно . Обществената опасност на извършеното престъпление е завишена, такава е и тази на дееца, поради което за неговото поправяне и превъзпитание се налага изтърпяване на определеното по размер наказание. ПО ЖАЛБАТА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ Доводът за несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен. При определяне на дължимото обезщетение са взети предвид характера на причинените увреждания, претърпените от пострадалия болки и страдания, времето, необходимо за възстановяването му, обстоятелството, че той с нищо не е предизвикал подсъдимия и с оглед изискванията на чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение в размер на 35000 лв. е справедливо. Не са налице обстоятелства, които да обосновават присъждане на по-голям размер, поради което искането за неговото увеличаване е неоснователно. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение настоящият състав намери, че то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение