Решение № 2916 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2020 г.

Решение № 2916 от 4.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2020 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, срещу Решение № 940 от 27.07.2020 г., постановено по адм. дело № 391/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на "РДК Регионална Дистрибуционна компания" ЕООД е обявен за нищожен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000219004694-091-001 от 19.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 22 от 30.01.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП, както и са присъдени разноски съобразно изхода на правния спор. От изложеното в касационната жалба, се налага извода, че касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира изложените от съда мотиви за формирани при погрешно възприемане на доказателствата по делото и противоречащи на същите. Представените по делото ЗВР, РД и РА безспорно били създадени чрез ИС "Контрол" като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и са подписани с електронен подпис. Фактът че разпечатаните и приложени към преписката за съда документи са в този им вид, констатиран от съда, не обосновава друг извод, като за целта били представени и на оптичен носител, върху който са били записани създадените в хода на ревизията именно чрез ИС"Контрол" и подписани с КЕП. За нуждите на касационния контрол се представят към касационната жалба и разпечатани на хартиен носител съобразно правилото на чл. 184, ал. 1 от ГПК. По горните съображения пред настоящият съд се прави искане да бъде отменено оспореното решение и предвид липсата на произнасяне по съществото на спора – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд. Настоява за присъждане на разноски, вкл. представя и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - "РДК Регионална Дистрибуционна компания" ЕООД, чрез адв. Найденова оспорва касационната жалба. В представения по делото писмен отговор на касационната жалба излага подробни съображения, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, вкл. се аргументира тезата че ЗВР, РД и РА не са подписани с КЕП, за което била извършена проверка на приложените по делото на оптичен носител файлове, и се иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество дава мотивирано заключение за нейната основателност. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е РА № Р-02000219004694-091-001 от 19.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 22 от 30.01.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Бургас при ЦУ на НАП. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, защото представените към административната преписка ЗВР, ЗИЗВР, РД, както и самият РА не са подписани от нито един от органите сочени за техни издатели, вкл. и посредством КЕП. Действително от приложените по делото ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е видно, че нито един от посочените документи, не носи саморъчен подпис или цифрово изражение на електронен подпис, положен от неговия/те издател/и. Същественото е, че първоинстанционният съд при така констатираното на нито един етап от развилото се съдебно производство в нарушение на задължението му по чл. 9, ал. 3, а и чл. 171, ал. 4 от АПК не е указвал на административния орган да представи доказателства, от които да е видно, че издадените актове в хода на ревизията са оформени и подписани като електронни документи. Липсвали са и такива възражения повдигнати с жалбата до съда, респ. в хода на развилото се съдебно производство. При постановяване на съдебния си акт АС – Бургас, въз основа на така приетите писмени доказателства и тези приложени на електронен носител, е приел че РА, РД, ЗВР, ЗИЗВР не са издаден като електронен документи. Върху приложените по делото копия на хартиен носител липсва отбелязване, че документът е издаден чрез ИС "Контрол" или каквото и да било друго доказателство, което да послужи за индикация, че създадените като електронни документи заповеди, РА и РД са надлежно оформени с подписи от органите по приходите с оглед изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. При служебно сторена визуализацията на електронните документи /очевидно без присъствието на страните/ не е установен от съда фактът на подписване с електронен подпис. Записаните на диск и представени в съдебно заседание документи били идентичен с тези, приложен по делото на хартиен носител, а именно с място за полагане саморъчни подписи, без да се съдържат изискуемите съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 знаци, удостоверяващи наличието на електронен подпис и свързващи по несъмнен начин електронния документ с неговия издател. Едва в хода на касационното производство, от касатора са представени копия на ЗВР от 19.07.2019 г., на ЗИЗВР от 18.09.2019 г., на процесния РА и на РД, върху които има следното отбелязване: "Настоящият документ е издаден чрез ИС "Контрол", като електронен документ, подписан с електронен подпис от... " и е визуализиран положения такъв. Безспорно съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК и в настоящото производство, преписката въз основа на която се издава административния акт/в конкретния случай РА/ се представя на съда в заверено копие. Копието, което се представя по делото трябва да е идентично с това, въз основа на което е издаден административния акт. Задължение на съда е при констатирани пропуски в окомплектоването й да изиска служебно липсващите документи /по аргумент и от чл. 152, ал. 4 от АПК, а и чл. 9, ал. 3 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК/. Съгласно чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът решава делото по същество. Следващата алинея на същата разпоредба, го задължава да извърши преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. С други думи дължима е проверка на всички доказателства така както са събрани и посочени от органите по приходите, за да извърши преценка на РА. Всяко представяне на доказателства различни от тези, върху които се основава реално издаденият РА, водят до изкривяване на преценката на съда и формиране на изводи, които не са подкрепени с доказателства. Представените пред касационната инстанция копия на ЗВР, РД и РА са пряко свързани с валидността на актовете издадени в ревизионното производство и подписването на ревизионният акт, поради което следва да бъдат обсъдени и преценени. На следващо място безспорно съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) "Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014" (ал. 1), като "Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление". (ал. 2). Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис (КЕП) е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16 и има значението на саморъчен подпис - чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Според изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЕДЕУУ, КЕП трябва да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за КЕП, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава удостоверение по писмено искане на автора посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията - чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕДЕУУ. Според съдържащите се в чл. 3, т. 12 и т. 15 от Регламент (ЕО) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО дефиниции, "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на такъв подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, а "квалифицирано удостоверение за електронен подпис" означава удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на изискванията, предвидени в приложение I на Регламента. При съмнения, че така описаните изисквания не са били спазени, поради което и не може да се приеме че коментираните документи са подписани с КЕП, административният съд с оглед служебното начало и задължението му по чл. 9, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е следвало да укаже на ответника че за установяване на това обстоятелство не сочи доказателства, а при нужда от специални знания е следвало да назначи и вещо лице. С оглед забраната за фактически установявания в касационната инстанция по чл. 220 от АПК, доказателствата относно фактът на подписване на РА и останалите документи от ревизионната преписка следва да бъде обсъден от друг състав на първоинстанционния съд. Отделно от това след като АС - Бургас е приел, при наличните пред него доказателства, че РА е нищожен, той не е изложил мотиви по същество на спора, което препятства касационната проверка относно законосъобразното определяне на данъчните задължения на ревизираното дружество, вкл. и при посочената забрана по чл. 220 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва като съобрази представените пред касационната инстанция писмени доказателства да извърши проверка относно валидността на положените електронни подписи от органите по приходите, а при необходимост по делото може да бъде назначена и СТЕ, която еднозначно да отговори на въпроса, подписани ли са надлежно с валиден електронен подпис ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА. Установява ли се връзка между КЕП по делото и тези описани в новопредставените документ пред настоящата инстанция. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Бургас. При новото разглеждане на делото съдът на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе и по въпроса с разноските. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение