Решение № 9274 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6886/2014 г.

Решение № 9274 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6886/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Министерство на инвестиционното проектиране за отмяна на влязло в сила решение № 7281 от 27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 3677/2012 г. по описа на Административен съд - София град, потвърдено с Решение № 498 от 15.01.2014 г. по адм. д. № 4255/2013 г. по описа на ВАС, III отделение.

Молителят иска решението да бъде отменено по реда на чл. 246, ал. 1 във вр. 245 АПК, тъй като съдебното производство е протекло без негово участие. Твърди, че влязлото в сила решение е обвързващо за Министерство на инвестиционното проектиране, неизгодно е за него и същото не е могло да се защити в рамките на съдебното производство, тъй като не е било конституирано като страна в него. Според молителя влязлото в сила решение има сила спрямо него и е неблагоприятно, тъй като ДНСК е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на инвестиционното проектиране, който е първостепенен разпоредител с бюджет. Моли съда да допусне исканата отмяна и делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Ответникът, ДНСК, редовно призован, се представлява от юриск. Шалдупова, която не оспорва искането за отмяна.

Ответниците Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Тончев, който оспорва искането за отмяна по съображения, подробно развити в писмен отговор по делото.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира молбата за отмяна за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С решение № 7281 от 27.12.2012 г., по адм. д. 3677/2012 г. в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ АССГ е осъдил ДНСК да заплати на ищците Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов следните суми:

1. Обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 270 026,17 лв., представляващи невъзможност на собствениците да ползват собствен имот, индивидуализиран в исковата молба и предмет на разрешение за ползване № 13/2001 г. на ДНСК или да го отдават под наем за период от 11.01.2001 г. до 12.09.2007 г., причинени от незаконосъобразен акт - разрешение за ползване № 13/11.01.2001 г. на гл. държавен инспектор на ДНСК, отменен като незаконосъобразен с решение на ВАС № 8304/12.09.2007 г. по адм. д. № 322/2007 г. (в общ размер за четиримата 1 080 104,68 лв.)

1. Обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 500 лв., представляващи отделено ценно време за период от шест години в процедура по отмяна на оспорвания административен акт, емоционален дискомфорт, неприятности в семейни отношения за период от 11.01.2001 г. до 12.09.2007 г., причинени от незаконосъобразен акт - Разрешение за ползване № 13/11.01.2001 г. на гл. държавен инспектор на ДНСК, отменен като незаконосъобразен с решение на ВАС № 8304/12.09.2007 г. по адм. д. № 322/2007 г. (в общ размер за четиримата 50 000 лв.)

1. Законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 135 013,09 лв. (в общ размер за четиримата 540 052,36 лв.)

В останалата част до пълния претендиран размер - иск за имуществени вреди в размер на 2 160 209,37 лв., иск за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и лихва върху главницата 2 160 209,37 лв. в размер на 1 984 064,83 лв., исковете на Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов са отхвърлени.

Горецитираното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 498/15.01.2014, постановено по адм. д. № 4255/2013 г.

Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК визира като задължителна процесуална предпоставка наличието на качеството заинтересована страна по спора, т. е. лице, което е имало гарантираното от закона право за участие, но не е участвало по делото, за което решението има сила и е неблагоприятно за него. Отмяната по чл. 246, ал. 1 АПК касае задължителната процесуална легитимация на неучаствало в делото лице. Правото на това трето, неучаствало в делото лице на отмяна на влязлото в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай не е налице третото изискване, тъй като молителят не е имал гарантираното от закона право на участие в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като ответник по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Доколкото вредите се претендират от отменено като незаконосъобразно с решение на ВАС разрешение за ползване № 13/11.01.2001 г. на гл. държавен инспектор на ДНСК, правилно като ответник в съдебното производство е конституирано юридическото лице - ДНСК, към чиято структура се числи главният държавен инспектор, издал административния акт. Нито обстоятелството, че ДНСК се явява второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към министъра на инвестиционното проектиране, а министърът на инвестиционното проектиране е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити съгласно изричната норма на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ПМС № 161 на МС от 2.08.2013 г. за приемане на Устройствен правилник на МРР и Устройствен правилник на МИП, нито разпоредбите на Закона за публичните финанси, определящи начина на формиране и разходване на бюджета на второстепенния разпоредител с бюджет ДНСК /чл. 11, ал. 13, чл. 88 във вр. с чл. 86 от ЗПФ/, гарантират на Министерство на инвестиционното проектиране законовата възможност да участва като ответник в исково производство по ЗОДОВ наред с ДНСК. Законът е категоричен - като ответник в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се конституира единствено юридическото лице, към което се числи административният орган, издал отменения акт. Страните не спорят, че както към датата на постановяване на отмененото разрешение за ползване, така и към датата на предявяване на иска и постановяване на съдебното решение, така и към настоящия момент ДНСК съставлява юридическо лице /чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ДНСК/.

В контекста на изложеното за молителя не е налице правна възможност да иска отмяна на влязло в сила решение позовавайки се на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК.

С оглед изхода от предмета на делото ответниците Борис Атанасов Аврамов, Красимир Атанасов Аврамов, Ивайло Иванов Стойков и Димитър Александров Манолов имат право на съдебни разноски, искане за присъждането на каквито са направили своевременно чрез адв. Тончев като е представено и доказателство за реалното им плащане в брой, видно от договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на Министерство на инвестиционното проектиране своевременно е възразил срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящата съдебна инстанция намира възражението за прекомерност за основателно. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. общо или по 1000 лв. за всеки ответник се явява прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено до 300 лв. за всеки ответник или 1200 лв. общо.

Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,