Решение № 3898 от 11.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Р. Кръстева, срещу Решение 6797/14.11.2022 г., постановено по адм. дело 2702/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Интех Инвестмънт ООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221721000075-091-001/09.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 200/04.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира законосъобразност на издадения ревизионен акт, като твърди липса на реалност на процесните доставки, противно на приетото от административния съд. Прави оплакване, че административният съд е изложил общи мотиви, без да обсъди всяка доставка. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Интех Инвестмънт ООД, чрез пълномощника адв. Л. Георгиева, в подаден писмен отговор, поддържан и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221721000075-091-001/09.11.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 200/04.02.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Интех Инвестмънт ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 72 326,05 лв. главница и 16 391,52 лв. лихви в резултат на отказано право на данъчен кредит. В хода на ревизионното производство е установено, че Интех Инвестмънт ООД е регистрирано за нуждите на ЗДДС юридическо лице, чийто основен предмет на дейност е изграждане на жилищни сгради. През ревизирания период дружеството е ползвало право на данъчен кредит по 36 броя фактури, издадени от АДС Рейстудио ЕООД, който доставчик според приходните органи е с рисков профил. Предмет на доставките са били наем на дървени трегери, подпори, тръбно скеле, кофражни греди и други, както и услуги по товарене и транспорт. Извършено е плащане по всяка от процесните фактури, като са включени в дневниците по ЗДДС от всяко от двете дружества. Установено е получаване на доставки и от ВМ Билд ЕООД, обективирани в 8 фактури, с предмет наем шперплат, парапети, клинове, подпора, както и услуги по товарене и превоз. Установено е, че доставките са включени както от доставчика, така и от ревизираното дружество в справки-декларациите за съответните периоди, като е извършено плащане по процесните фактури. Предмет на спора са и доставките по 11 броя фактури, издадени от ДМР ЕООД с предмет наем на дървени трегери, кофраж, подпори, дървени греди и транспорт. По отношение на доставчика е установено, че същият е дерегистриран по ЗДДС служебно на 11.07.2017 г., като не са установени нередности във връзка с разплащането по процесните доставки и отразяването им в справки-декларациите за периода. Аналогични установявания са налице и по отношение на доставчика Ем Ви Ем 2018 ЕООД, който е фактурирал към Интех Инвестмънт ООД 22 доставки на различни строителни материали и товаро-разтоварни дейности и превоз. Данъчните органи са отказали право на данъчен кредит и по 11 фактури, издадени от Сейлс ММ ЕООД. Рисковият профил на дружествата, по отношение на част от които в ревизионния доклад се сочи, че имат издадени ревизионни актове, е мотивирало приходните органи да издадат процесния акт, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като е прието, че процесните доставки не са реално осъществени. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице счетоводството на дружеството през ревизирания период е водено редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч, като са подавани справки-декларации по ЗДДС. Извършено е проследяване на фактурираните доставки при предходни по веригата доставчици, като е установено, че не са налице нередности. Дадено е становище, че процесните доставки са предмет на последващи сделки, свързани с независимата икономическа дейност на дружеството. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, като го е отменил. Изложени са мотиви, че от представените по делото доказателства може да се направи извод за реалност на процесните доставки, съответно неправомерно на дружеството е отказано право на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. По касационните оплаквания: В случая не е налице немотивираност на съдебния акт предмет на оспорване, поради необсъждане от страна на съда на всяка от доставките поотделно, тъй като същите имат сходен предмет; по всяка една фактура е налице разплащане и включване в дневника за покупките на ревизираното дружество, съответно в дневниците за продажбите на доставчика, поради което не може да се приеме, че само на това основание се следва отмяна на решението. Още повече, че съдът, в своите мотиви, е съобразил заключението на вещото лице, като е обсъдил всеки от доставчиците поотделно. Относно възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, правилно съдът е приел, че реалното осъществяване на доставките на стоки и услуги е основна предпоставка за възникване на това право. Лицето, което претендира правото, следва да установи по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 от ЗДДС и чл. 69 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките се подчертава и от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно сочи, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това разбиране е застъпено и в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, само притежаването на данъчна фактура и отразяването ѝ в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. В случая обаче, с оглед съвкупната преценка на доказателствения материал, следва извод за реалност на процесните доставки, като по отношение на всяка една е налице разплащане и проследимост при предходни по веригата доставчици. Също така е установено, че закупените материали са използвани в последващата икономическа дейност на дружеството, свързана със строителство на сгради, което е видно от заключението по процесната експертиза. При липса на обективни данни и твърдения от страна на приходните органи, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама, както и при доказана реалност на доставките, твърдения относно рисковия профил на доставчиците не могат да служат като основание за отказ на право на данъчен кредит. Нещо повече в ревизионния акт липсват данни относно определените на дружествата доставчици задължения, както и дали издадените им ревизионни актове са влезли в сила. По отношение на извършената служебна дерегистрация на ВМ Билд ЕООД, ЕМ ВИ ЕМ 2008 ЕООД и ДМР ЕООД към момента на издаване на фактурите дружествата са имали валидна регистрация, поради което е изпълнено изискването на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Неоснователно в жалбата се поддържа, че липсват данни за облигационни правоотношения между Интех Инвестмънт ООД и доставчиците му, тъй като за нуждите на данъчното облагане и разрешаването на спорове, свързани с него, водеща е реалността на доставките, която в случая е налице, а договорните отношения са само индиция за действителното възникване на данъчното събитие и условията, при които е уговорено. С оглед изложеното до момента следва извод, че решението на административния съд, с което процесният ревизионен акт е отменен, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, както и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 264,80 лв. съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, фактура и преводно нареждане. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение