Решение № 419 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2018 г.

Решение № 419 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2018 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д. от гр. [населено място], подадена чрез процесуалния му представител - адв. Христова от АК- Х., срещу решение № 732 от 21.11.2017 г., постановено по адм. дело № 953/2017 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1253-000548 от 27.07.2017 г. на началник група към сектор "Пътна полиция"/ПП/ към Областна дирекция/ОД/ на МВР- гр. Х.. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - началник група към сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР - гр. Х., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд Х. е отхвърлил жалбата на Д. Д. от гр. [населено място] против заповед 17-1253-000548 от 27.07.2017 г. на началник група към сектор "Пътна полиция"/ПП/ към Областна дирекция/ОД/ на МВР- гр. Х., с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Димов е наложена ПАМ "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: Д. Д. предоставя личния си лек автомобил на Д. С., който на 26.07.2017 г. около 0: 55 часа в гр. Х. в близост до механа "От Извора" управлява лек автомобил " БМВ 730 Д", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Д. Д., без да притежава съответно СУМПС. С. е АУАН, въз основа на който е постановена и заповедта за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. При така изложените факти съдът е стигнал до извод за наличие на материалните предпоставки на чл. 171 т. 2а ЗДвП за налагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". Така мотивиран съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. По изложените съображения съдът е отхвърлил жалбата на Димов, като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, "За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено безспорно, че на 26.07.2017 г. Д. С. е управлявал автомобил, собственост на Д. Д., без да притежава валидно СУМПС. Б. значение е обстоятелството дали Димов лично или неговият син е предоставил автомобила за ползване на неправоспособния водач. Законодателят е предвидил следните предпоставки, които обосновават налагането на ПАМ – МПС да е управлявано от лице, което не притежава валидно СУМПС. М. се налага на собственика на автомобила. Изложеното до тук обосновава извод, че са били налице материалните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Съдът в решението си е отговорил на всички възражения, направени в жалбата като правилно ги е приел за неоснователни. Настоящата инстанция напълно споделя изводите и съображенията, изложени в обжалвания съдебен акт, с оглед на което не счита за нужно да ги преповтаря. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като законосъобразна. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 ЗДвП и тя е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Мярката е наложена именно на собственик на МПС, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Предвид изложените съображения първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни, обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Не са налице релевираните касационни основания, поради което постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,