Решение № 2480 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2009 г.

ВАСI отделение24.02.2010 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

Отменя Решение № 31/22.05.09 г. по адм. д. 1000/09 г. по описа на Административен съд - София-град и Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2480 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11938/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Автолукс 2002" ЕООД против Решение № 31/22.05.09 г. по адм. д. 1000/09 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № А-47-0745/03.12.08 г., издаден от Началника на Митница - София, мълчаливо потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция - гр. София. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното решение. Не претендира заплащане на разноски за пред касационната инстанция. Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 31/22.05.09 г. по адм. д. 1000/09 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Автолукс 2002" ЕООД срещу Решение № А-47-0745/03.12.08 г., издаден от Началника на Митница - София, мълчаливо потвърдено от Директора на РМД - София. Административният съд е приел, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, защото не е налице нито една от предпоставките на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) за възстановяване на внесен акциз. Така постановеното решение е неправилно. Съдебното решение е постановено при неизяснена напълно фактическа обстановка. Страните по делото не спорят, че "Автолукс 2002" ЕООД закупува автомобил от Германия с фактура № 2008/202/04.07.08 г., за което подава акцизна декларация и заплаща на 08.07.08 г. начисления от него акциз в размер на 4375 лв. На 29.09.08 г. придобитият автомобил е върнат на доставчика в Германия поради констатиран неотстраним дефект, за което е издадена сторно фактура. На 08.10.08 г. "Автолукс 2002" ЕООД подава искане за възстановяване на заплатения акциз в размер на 4375 лв. От административната преписка не се установява, че получателят по доставката на акцизната стока е издал освен сторно фактура и документ по чл. 86, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗАДС, а именно: акцизно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ. По делото има твърдения, че доставката на акцизна стока е развалена поради неизпълнение от страна на доставчика - констатирани неотстраними дефекти, но няма достатъчно счетоводни документи за извършена обратна размяна на престациите. Развалянето на облигационната сделка може да представлява основание за отпадане с обратна сила на възникналите по повод на сделката права и задължения, но в конкретния случай по делото не са събрани достатъчно доказателства, че са съобразени и от счетоводна гледна точка правните възможности на страните по сделката. Касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен изводът на АССГ, че връщането на стоката, показала неотстраним дефект не представлява самостоятелно основание за възстановяване на внесения за тази стока акциз. Съгласно чл. 2, т. 5 от ЗАДС (редакция преди измененията с ДВ, бр. 44/009 г., в сила от 01.01.10 г.) автомобилите подлежат на облагане с акциз. В конкретния случай за данъчнозадълженото лице "Автолукс 2002" ЕООД задължението за акциз е възникнало на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗАДС при тяхното въвеждане на територията на страната на автомобила от територията на друга държава членка (Германия), като няма данни да е поставен под режим "отложено плащане". Това задължение е изпълнено от дружеството с подаване на акцизната декларация и заплащане на дължимия акциз в размер на 4375 лв. По делото няма данни, че този автомобил е изнесен по смисъла на митническото законодателство, което според чл. 26 от ЗАДС е една от възможностите за възстановяване на внесения акциз. От данните по делото не се установява издаване и деклариране на документи за отпадане на задължението за внасяне на акциз или неговото намаляване. Принципът за справедливост, който според представителят на Върховна административна прокуратура, следва да намери приложение в случая, намира отражение в разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗАДС, в който са лимитивно изброени хипотезите, при които не се дължи или внесения акциз се възстановява, а именно при противозаконно отнети или откраднати автомобили. При изрично предвидени хипотези в закона за недължимост или възстановяване на внесен акциз, между които не е констатиране на непоправими дефекти, ограничаващи възможността да бъде използвана акцизната стока в период след възникване и изпълнение на задължението за внасяне на акциз за нея, не е налице законово основание за уважаване на искането на "Автолукс 2002" ЕООД без да са доказани осъществени други факти, които да водят до отпадане с обратна сила на задължението за заплащане на акциз. Липсата на достатъчно доказателства, които следва да представляват част от административната преписка е довела до постановяване на решение в противоречие на закона, при което не е изследвана и друга процесуална възможност за възстановяване на митни сборове, а именно процедурата по Глава "Двадесет и осма" от Закона за митниците. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, първо А отделение,

Цитирани разпоредби

1