Решение № 2353 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9914/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Столичен общински съвет, чрез процесуален представител К. Петрова, против Решение 4998/21.07.2023 г., постановено по адм. дело 10683/2022 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, в която е отменено Решение 653 на Столичен общински съвет от 14.10.2021 г., с което се одобрява проект за ПУП- ИПРЗ на м. с. Кокаляне, в частта за ПРЗ за поземлен имот 37914.6848.382, попадащ в УПИ XII-382 - за трафопост", и за поземлен имот 37914.6848.921, попадащ в УПИ XV-991 за жс" от кв.28б. В жалбата се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част и се претендира отмяната му в тази част. Ответникът Б. Шишков в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв. Ангелова, изразява становище за правилност на съдебното решение и претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в оспорената част Административен съд София - град е отменил Решение 653 на Столичен общински съвет от 14.10.2021 г., с което, на основание чл. 134, ал. 1, т.1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, се одобрява проект за ПУП- ИПРЗ на м. с. Кокаляне, в частта за ПРЗ за поземлен имот 37914.6848.382, попадащ в УПИ XII-382 - за трафопост", и за поземлен имот 37914.6848.921, попадащ в УПИ XV-991 за жс" от кв.28б. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е допуснато нарушение на материалния закон в частта му относно ПЗР за поземлен имот 37914.6848.382, попадащ в УПИ XII-382 - за трафопост, и за поземлен имот 37914.6848.921, попадащ в УПИ XV-991- за жс от кв. 28б. Посочил е, че предвид прогнозните електрически товари, посочени в обосновката на проекта, както и съществуващите и намиращи се в близост до разглежданата територия трафопостове, не е необходимо изграждането на нов такъв в нов УПИ XII-382- за трафопост от кв. 28б. По отношение на отреждането на ПИ 37914.6848.921 за нов УПИ XV-991- за жс вместо УПИ XV-921- за жс, съдът е счел, че се касае за техническа грешка, която не може да бъде отстранена в съдебното производство. Приел е, че така определен идентификаторът не съответства на изискването на чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-3 от 29.09.2016 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимия имот и на номера на зоната на ограничение в кадастъра. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни и обосновани са и изводите на съда за допуснато нарушение на материалния закон в Решение 653 на СОС от 14.10.2021 г., с което се одобрява проект за ПУП- ИПРЗ на м. с. Кокаляне, в частта за ПРЗ за поземлен имот 37914.6848.382, попадащ в УПИ XII-382 - за трафопост", и за поземлен имот 37914.6848.921, попадащ в УПИ XV-991 за жс" от кв.28б. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета неоспорена от страните СТЕ е, че предвид приложената към обяснителната записка таблица с прогнозни електрически товари, е доказан капацитетът на съществуващите трафопостове и липсва необходимост от изграждането на нов такъв, респ. не е необходимо отреждане на нов УПИ XVI-382 за трафопост от кв. 28б. По отношение на допусната техническа грешка неоснователни са доводите на касатора, че редът по отстраняване на очевидна фактическа грешка е регламентиран в чл.62 АПК. Съгласно чл. 62, ал.2 АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. В настоящия случай правилни са изводите на първоинстанционният съд, че в съдебното производство не е предвиден ред за отстраняване на ОФГ на оспорен акт. Смисълът на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК е да предостави възможност на органа сам да отстрани допуснати очевидни неточности, а не съда да ги отстранява. В случай, че касаторът действително е счел, че допуснал очевидна фактическа грешка, за него е била налице възможност да поправи същата, вкл. след изтичане на срока за обжалване на административния акт по аргумент от чл. 62, ал. 2 АПК. По изложените съображения и при извършената по реда на чл.218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение в оспорената част като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника своевременно поисканите и доказано направени разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция, които са в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,