Решение № 157 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2014 г.

Решение № 157 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2014 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник началника на 03 РУП - СДВР София срещу решение № 2520 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10366/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена за нищожна негова заповед рег. № 398/01.10.2013 г. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът Чавдар Михайлов Новачев оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд подробно е описал доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства. Не е изложил обаче никакви мотиви по съществото на спора, т. е. налице ли е вмененото във вина на Новачев дисциплинарно нарушение, довело до налагане на наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Това е в резултат на извода, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган, тъй като в отговор на дадените указания ответникът е представил единствено удостоверение рег. № Я 65548/20.12.2013 г., изходящо от внд директор на СДВР, от което е видно, че комисар Пламен Василев Василев е назначен на длъжността заместник началник на 03 РУП със заповед № К-4061/13.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, която длъжност е заемал от тази дата до 07.11.2012 г. включително (л. 117). С оглед на това, че процесната заповед е издадена на 01.10.2013 г., съдът е приел липса на компетентност към този момент, обосноваваща нищожност на административния акт. Пред касационната инстанция е представено удостоверение рег. № Я 27840/23.04.2014 г., изходящо от длъжностно лице в отдел "Човешки ресурси" на СДВР, от което се установява, че Василев е изпълнявал длъжността от 13.04.2010 г. до 07.11.2013 г., когато е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се твърди, че в предходното удостоверение е допусната техническа грешка, като самите заповеди не са представени. Следователно, налице са противоречиви данни в два официални писмени документи, издадени за удостоверяване на едно и също обстоятелство. Липсват преки доказателства в тази насока (заповеди за възникване и прекратяване на служебното правоотношение на издателя на оспорения административен акт). При положение, че в първоинстанционното решение съдът не се е произнесъл по съществото на спора, настоящият състав счита, че това не може бъде сторено от касационната инстанция, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Последният следва да събере категорични доказателства за компетентността на издателя на заповедта към 01.10.2013 г. и в зависимост от това да постанови решението си. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,