Решение № 1568 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2018 г.

Решение № 1568 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12043/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Мохсан, [гражданство], чрез адв. М. Девенска от САК, против Решение № 299/17.07.2018 г., постановено по адм. дело № 359/2018 г., по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № УРИ 313 з - 997/12.06.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ "Връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - Директора на Областна дирекция на МВР Перник, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Мохсан, [гражданство], срещу Заповед № УРИ 313 з - 997/12.06.2018 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Перник, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ "Връщане в страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице установените в административното производство обстоятелства, посочени като фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правилни са изводите на съда, че оспорената заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ – директора на ОДМВР - Перник, същата отговаря на изискванията за форма по смисъла на чл. 12, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, като мотивите към заповедта се извличат от предложението на началника на група "Миграция" с рег. № УРИ 313 р-6922 от 12.06.2018 г., което е допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. ОСГК на ВС. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният акт е в съответствие и с материалния закон. Законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ се преценява към момента на издаването й. Съгласно чл. 3, § 2 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, "незаконен престой" е всяко присъствие на територията на държава-членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в член 5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава-членка. От доказателствата по делото безспорно се установява, че А. Мохсан е гражданин на [гражданство], т. е. е "гражданин на трета страна" по смисъла на чл. 3, § 1 от Директивата. След влизане в сила на Заповед № 5373 ПАМ – 9 от 30.04.2018 г. на директора на ОДМВР – Русе, с която е приложена ПАМ "Отнемане на правото на пребиваване в Република България" спрямо чужденеца, същият не е имал разрешение за продължително пребиваване, като се е намирал в "незаконен престой", обявен за такъв с оспорената заповед. Доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед с оглед липсата на определен срок по чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, е неоснователен, още повече че на основание чл. 60 от АПК органът е допуснал с разпореждане предварително изпълнение. По делото няма данни последното да е било обжалвано и е влязло в сила. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Перник съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150. 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение