Решение № 3897 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2018 г.

Решение № 3897 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган – старши инспектор в група "Общинска полиция" на сектор "Охрана на обществения ред и териториална полиция" към отдел "Охранителна полиция" - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/- Варна срещу Решение № 1295 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 3411/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена принудителна административна мярка преместване на паркирано моторно превозно средство (МПС) без знанието на неговия собственик, приложена спрямо М. Тодоров по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени съображения за материална незаконосъобразност на съдебният акт - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендират се разноски - юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна – М. Тодоров чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски, за които е представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В рамките на първоинстанционното производство безспорно е установено, че на 25.11.2007 г. ст. полицай С. Караиванов служител на общинска полиция Варна установил, че лек автомобил марка "Фолксваген" с ДК [рег. номер на МПС] е паркиран на бул. "Сливница" до № 69 - място, обозначено със знак В 27 и указателна табела Т-17. За горното е съставен констативен протокол № 0180430 от същата дата. Направени са седем снимки, приложени по делото. Първата от тях съдържа неясно изображение на част от улица, с поставен знак В 27 и указателна Т-17, без обаче да е видно коя е улицата, в точно в коя нейна част е поставен знакът и без да се вижда паркирал автомобил. Следващите 6 снимки съдържат изображение на процесното МПС в близък план от различни позиции, но не е видимо мястото на паркиране - бул. "Сливница" до конкретен номер, според записаното в констативния протокол, нито това на позициониране на знак В 27 и табела Т-17. При тези констатации ст. полицай Караиванов разпоредил прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и посредством техническото средство тип "паяк" автомобилът бил преместен от мястото на паркиране и транспортиран до паркинг на ОП "Общински паркинги и синя зона". Извършените разходи по преместване на лекия автомобил в размер на 46 лв. са били заплатени от жалбоподателя, за което е бил издаден фискален бон и при предаване на автомобила е била съставена декларация за неговото получаване без липси. С фиш № 10000064786, на основание чл. 186 ЗДвП, на водача е наложена и глоба в размер от 20 лв. Въз основа на представената по делото заповед № 122/20.01.2017 г. на кмета на община Варна и длъжностна характеристика за длъжността "старши полицай в група Общинска полиция", съдът е констатирал, че старши полицай Караиванов има компетенциите да изпълнява функциите и правомощията по чл. 168, ал. 1 във връзка с 171, т. 5 ЗДвП. След анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, първоинстанционният съд е приел, че относима към разглеждания случай е втората хипотеза: МПС да е паркирано в нарушение на правилото на чл. 98, ал. 1 ЗДвП. Според съда, представените по делото доказателства не са в състояние за установят по несъмнен начин: първо къде е точното място на паркиране и второ дали на твърдяното място - "бул. "Сливница" до № 69" има поставен знак В 27. При липсата на категорични доказателства в тази насока, преценка дали и доколко е налице паркиране в зоната на действие на знак В-27, както и дали паркираното МПС създава опасност или невъзможност за преминаването за другите участници в движението, или затруднява пешеходците, не може да се направи. Само за паркирането на частта от улично платно, независимо дали то е проектирано с уширение или без такова, законодателят не е предвидил налагане на ПАМ - още по-малко при пълна липса на яснота къде точно е поставен забранителният знак. Поради това, съставът на АС – Варна е приел, че ПАМ "преместване на МПС" е наложена при неизяснена фактическа обстановка и съответно при липса на законовите предпоставки за това. По изложените съображения съставът на АС - Варна е отменил приложената ПАМ. Така постановеното решение е неправилно. За прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП законът не изисква писмена форма за валидност на акта, но същата следва да бъде разпоредена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, такива са ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. За принудителните мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП това са органите по чл. 168 ЗДвП - длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. В този смисъл са правилни изводите на АС Варна, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган. Случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, т. 5 ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. " б" ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. В случая е неотносимо дали е налице нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Последното е относимо към производството по ангажиране на административно - наказателната отговорност на лицето, а не към прилагане на процесната ПАМ. В процесния казус следва да бъде установено налице ли са предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на ПАМ - преместване на ППС. От представеният по делото Констативен протокол № 018043 от 25.11.2017 г. и приложения снимков материал се установява по категоричен начин, че процесният автомобил е паркирал в зона Център, [населено място], ул. "Сливница" до № 69, в зоната на пътен знак В – 27 с указателна табела Т – 17. Констативният протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който удостоверява достоверно спрямо всички с обвързваща доказателствена сила фактите материализирани в него. Фактическите констатации отразени в посочения протокол не са оборени в хода на съдебното производство, а се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Ангелов и С. Пъндев, които първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил в своя съдебен акт. Последното представлява нарушение на съдопроизводствените правила, за което в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция не следи служебно, а оплаквания в тази насока липсват в касационната жалба. От посочените по –горе доказателства се установява по категоричен начин, че лекият автомобил марка "Фолксваген", регистрационен [рег. номер на МПС], е бил паркиран в зоната на пътни знаци В-27 "Забранен престой и паркиране" и допълнителна табела Т-17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство. С оглед на така установеното по делото е безспорно, че моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение, чрез който е осъществен състава на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Това прави оспорената ПАМ законосъобразна, а жалбата срещу нея – неоснователна. В този смисъл, като е отменил процесната ПАМ, съдът е постановил неправилен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, който следва да бъде отменен и вместо него, постановен нов, с който да се отхвърли подадената жалба. С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и съобразно определеният по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, такива се дължат в размер от 100 (сто) лева за инстанция или 200 (двеста) лева общо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение