Решение № 3772 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 674/2016 г.

Решение № 3772 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 674/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 12882 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 15740/2014 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121К-2771/27.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи по жалба на Е. С. С. от гр. Пловдив. Осъдил е министъра на вътрешните работи да заплати на Е. С. съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител Катя Райкова с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Изложено е, че не са преценени всички доказателства по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - Е. С. С. се представлява от адв. Терзиев, който оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Върховният административен съд в настоящият петчленен състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е заповед № 8121К-2771/27.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на полицейския инспектор V степен Е. С. С. в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Шесто РУ "Полиция" - Пловдив при ОД на МВР - Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание са посочени неспазване на т. т. 4, 7 и 8 от тогава действащия Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР: служителката, използвайки превозно средство около 20.20 ч. на 8.07.2014 г. в гр. Пловдив е отнела чужда движима вещ - един брой метален навес, демонтиран от входа на старата административна сграда на Шесто РУ "Полиция" - Пловдив, от владението на фирма "Бибов и КО" ООД, без съгласието на представител на фирмата, на която съгласно договор ЗОП-156/25.12.2012 г., ОДМВР - Пловдив е възложила да изпълни строително-монтажни работи за изграждане на нова административна сграда Шесто РУ "Полиция" - Пловдив, включващи демонтаж на старата сграда, прилежащите настилки, както и извозване на отпадъците на регламентирано депо. Конкретно са посочени и основанията по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" - деяния несъвместими с етичните правила и поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Действията на Е. С. не удовлетворяват изискването за върховенство на закона и примерно поведение от страна на държавния служител, както при изпълнение на служебните задължения, така и в извънработно време. По същността си представляват незачитане на установения обществен ред, изискващ получаване на материални облаги само по законосъобразен начин. В мотивите на обжалваното решение, тричленният състав е обосновал правните си изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се е позовал на Постановление на РП - Пловдив от 10.11.2014 г., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 276/2014 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив. Досъдебното производство е образувано по получени от директора на ОД на МВР - Пловдив докладни записки, справки и др. за това, че на 8.07.2014 г. в гр. Пловдив неизвестен извършител е отнел чужда движима вещ - 1 бр. метален навес от владението на ОД на МВР, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. В постановлението за прекратяване е посочено, че от събраните доказателства се установява, че не е налице съставомерно деяние, тъй като служителката С., е взела навес на стойност 17.85 лв., който не е собственост на РУП - Пловдив, а на частно лице, което е дало своето съгласие за това. Освен това е установено, че съгласно клаузите на сключения договор за разрушаване на сградата, премахването й е следвало да стане без запазване на годни материали, т.е. всички отпадъци е следвало да бъдат предадени на вторични суровини, а мястото разчистено, поради което съгласно константната практика на ВКС (ТР № 54/1989 г. по н. д. № 49/89 на ОСНК) отпадъците, дори и да имат стойност, не могат да се приемат за кражба, тъй като собственикът, в разглеждания случай владелецът - ОД на МВР - Пловдив демонстрира намерение да прекрати владението си и в бъдеще да не ги ползва. Посоченото постановление е представено от Е. С. с докладна записка до министъра на вътрешните работи, с цел да бъде взето предвид прекратяването на наказателното производство при решаването на образуваното срещу нея дисциплинарно производство. При издаването на оспорената пред първоинстанционния съд заповед за уволнение, постановлението за прекратяване на наказателното производство не е обсъждано и не е взето предвид, поради което решаващият тричленен състав на ВАС е приел, че са нарушени административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. В подкрепа на тезата на жалбоподателката, че не е отнела чужда движима вещ без съгласието на собственика е и представената пред първоинстанционния съд служебна бележка № 73/16.10.2015 г. от фирма "Сарис" ООД, гр. Пловдив, от която се установява, че металният навес е монтиран от фирмата, като не се води в книгите за материални активи на дружеството, тъй като няма стойност, а след разрушаването на старата сграда на Шесто РУП - Пловдив от фирма "Бибов и КО" Пловдив, освен отпадъчно ПВЦ, други отпадъчни материали не са продавани. Предвид тези данни първоинстанционният състав е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 7 от АПК, тъй като не е основан на действителните факти от значение за случая, на второ място е посочил, че фактическите основания за издаване на заповедта, а именно състав на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК, е опровергано от постановлението за прекратяване на наказателното производство по случая, поради което недоказването на фактическите основания за издаване на административния акт, което е в тежест на административния орган, води до материална незаконосъобразност на заповедта, с оглед неосъществяване на състава на дисциплинарното нарушение от дисциплинарно наказаното лице. Решението е правилно. Посочените в оспорената заповед фактически основания не се подкрепят от събраните в дисциплинарното и съдебното производство доказателства. Обясненията на дисциплинарно наказаното лице и докладната записка до министъра на вътрешните работи описват фактическа обстановка различна от приетата за установена в заповедта. Противоречието между тези обяснения, постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и възприетите за установени факти в заповедта не е обсъдено в нея. Останалите събрани по делото обяснения от трети лица не доказват приетите за установени факти, тъй като не са относими към съществения въпрос, а именно чия е собствеността на металния навес и осъществена ли е кражба от С.. Относно деянието на 8.07.2014 г. единствено от обясненията на Иван Ефтимов Петров, собственик на металния навес, който е дарен безвъзмездно на Шесто РУ "Полиция" се установява, че служителката С. е потърсила разрешение от него, за да вземе процесния навес. Останалите обяснения, дадени от Калин Митков Калинов, Лъчезар Иванов Димитров (служител на Шесто РУ "Полиция - Пловдив, помогнал на С. да свалят металния навес), Живко Спасов (съпруг на Е. С.), Ангел Николов Манахилков, Пламен Христов Петков и Петър Михов Цветков в най-общ план насочват към свалянето на металния навес на 8.07.2014 г., помощта която С. е получила от Димитров, и твърдения, че навесът е взет без да е поискано разрешение и без да е извършено плащане. За тази дата от постановлението за прекратяване на наказателно производство не се установява да е имало кражба, а останалите факти, посочени в заповедта не се подкрепят нито от това доказателствено средство, нито от съдържащите се в дисциплинарната преписка. От представеното постановление и от обясненията на С. по категоричен начин се установява, че металният навес е взет от ответницата след получено разрешение от собственика на навеса, направен с отпадъчни материали, като е изложено, че при разрушаването на старата сграда на Шесто РУ "Полиция" - Пловдив всички отпадъци, с изключение на ПВЦ материалите ще бъдат предадени на вторични суровини. Фактическите констатации в оспорената заповед, че С. е отнела чужда движима вещ от владението на фирма "Бибов и КО" ООД, без съгласието на представител на фирмата, не кореспондира със събраните в административното и съдебното производство доказателства. Посоченото дружество не е било собственик на навеса, поради което поради изложените по-горе мотиви не се е осъществило отнемане на чужда движима вещ без съгласие на действителния собственик. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна и независима от наказателната и доколкото към момента няма влязла в сила присъда, която да е със задължителна сила по чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за настоящия съд, то в тежест на административния орган е доказването на фактическите основания за издаване на оспорения административен акт съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Недоказването наличието на фактическите основания от страна на административния орган води и до извод за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като С. не е осъществила твърдения в нея състав на дисциплинарно нарушение и оспореният административен акт правилно е бил отменен на това основание. Предвид изложеното следва да се отбележи, че съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, обсъдил е писмените доказателства, приложени към административната преписка, отговорил е обосновано на възраженията на страните. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответницата по касация за присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, в тежест на Министерство на вътрешните работи следва да се възложат 840 лева, представляващи заплатено от Е. С., съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,