Решение № 2082 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2012 г.

Решение № 2082 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6361/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Лъки Трейдинг 2007" ЕООД, София, ул. "В. Друмев" № 20, представлявано от Лъчезар Петров Големанов, чрез адв. Н. Николов, против Решение № 775 от 16.02.2012 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 3952 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2000805490 от 10.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, в частта му, с която на РЛ е начислен ДДС в размер на 20 400 лв. за данъчен период м. 08.2008 г. по декларирана, но недоказана вътреобщностна доставка /ВОД/. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, при несъобразяване на задължителните указания на ВАС в отменителното решение при първоначалното разглеждане на делото, при нарушаване на правото на защита и неправилна преценка на доказателствата. Неправилно съдът приложим с обратно действие нова материална норма от ППЗДДС, изисквайки реквизити на писменото потвърждение за получаване на стоката. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в тази част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е бил РА № 2000805490 от 10.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП с Решение № 210/12.02.2009 г., в частта му, с която е начислен ДДС в размер на 20 400 лв. за данъчния период м. август 2008 г. за декларирана, но недоказана ВОД. Делото е било за втори път пред първоинстанционния съд, след отменително Решение по адм. д. № 15345/2010 г. на ВАС, първо отделение. За да отхвърли жалбата против РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че обосновано органите по приходите са приели за недоказана декларираната ВОД, защото представените потвърдително писмо от получателя и приемо-предавателен протокол не съдържат данни за авторство и такива за осъществения транспорт. За данъчния период м. август 2008 г., видно от ревизионния доклад, органът по приходите е установил, че по две фактури с № № 200... 57/26.08.08 г. и 200...58/26.08.08 г., издадени от "Лини ауто" - ЕООД дружеството - жалбоподател е получател по доставките на автомобили "Мерцедес Бенц" МL320 СDI шаси № 4JGВВ22Е58А417347, дизел, цвят черен и "Мерцедес Бенц" МL320 СDI шаси № 4JGВВ22Е27А252758, дизел, придобити от доставчика чрез ВОП от Германия. С фактура № 4/26.08.08 г., издадена от "Лъки Трейдинг 2007" - ЕООД, е документирана извършена доставка на автомобил "Мерцедес Бенц" МL320 СDI шаси № 4JGВВ22Е58А417347, дизел, цвят черен на получателя CONEV IMPORT EKSPORT SRL, Румъния. За извършената ВОД органът по приходите е приел, че доставчикът разполага със съответните документи, удостоверяващи същия. През същия данъчен период "Лъки Трейдинг 2007" - ЕООД е издал на CONEV IMPORT EKSPORT SRL, Румъния и процесната фактура № 5/26.08.08 г. за доставка на автомобил "Мерцедес Бенц" МL320 СDI шаси № 4JGВВ22Е27А252758, дизел, цвят черен. Във връзка с тази фактура органът по приходите е приел, че дружеството не разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, че стоката е получена на територията на друга държава членка, съгласно изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. В ревизионното производство е представен приемо-предавателен протокол от 27.08.2008 г. за предаване на вещта, подписан за РЛ от лице, което не е представител на ревизираното дружество, с различни адрес за кореспонденция и БУЛСТАТ. При обжалването по административен ред е представен нов приемо-предавателен протокол от същата дата с коректни данни на РЛ и подписан от негов представител, като РЛ е твърдяло, че става дума за техническа грешка. При първоначалното разглеждане на делото пред АССГ е прието заключение на вещо лице, съгласно което на експерта били представени потвърдително писмо за получаване на стоката от страна на румънското дружество и приемо-предавателен протокол от 26.08.2008 г. При новото разглеждане на делото от АССГ е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на ВАС за попълване на делото с липсващи доказателства, включително и от административната преписка. За първи път са представени процесната фактура № 5, писмено потвърждение, за което се твърди, че е подписано от получателя - румънския търговец и командировъчна заповед на лицето Божидар Божков от 26.08.2008 г. за пътуване до Румъния с автомобил от марката и модела на процесния. За да отхвърли жалбата, Административният съд е приел, че в писменото потвърждение за получаването на стоката, като алтернативно доказателство за транспортирането й до територията на друга държава-членка, следва да се съдържа данни за начина на транспортиране, каквито в случая липсват и РЛ не е доказало посочения факт с правно значение. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС, в редакцията на текста към момента на извършване на ВОД - ред. ДВ бр. 101/2006 г. Изискуемите документи са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно е налице фактура за доставката, с всички необходими реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС, приложима хипотеза предвид извършването на процесните доставки от трети лица - превозвачи, са необходими и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че представените за първи път при повторното разглеждане на делото писмено потвърждение от получателя и командировъчна заповед, преценени в съвкупност с поправения приемо-предавателен протокол за предаване на процесния автомобил, не са достатъчни за обоснован фактически извод за транспортиране на процесния лек автомобил до територията на Румъния. Най-напред, нито в ревизионното производство, нито при оспорването на РА по административен и по съдебен ред при първоначалното разглеждане на делото е представено писмено потвърждение от получателя на стоката. За това късно представяне на основно доказателствено средство липсват обяснения. Няма житейска и правна логика, ако РЛ е разполагало с този документ при ревизията да не го представи поне при обжалването на РА, още повече, че за другия лек автомобил, по фактура № 4, органите по приходите са приели за доказано извършването на ВОД. При първоначалното разглеждане на делото от АССГ е имало само експертиза, която е "удостоверила" наличието на такъв документ. Вярно, че към датата на процесната доставка не е въведено нормативно изискване за реквизити и съдържание на потвърждението, но това не означава, че този частен удостоверителен документ, непритежаващ материална доказателствена сила, не следва да бъде преценяван с оглед на всички доказателства по делото. Правилно съдът е преценил и представената едва при повторното разглеждане на делото командировъчна заповед от 26.08.2008 г. на лицето Божидар Иванов Божков като недостатъчно доказателство за спорните факти - в заповедта не е посочена конкретна дестинация, а командированото лице, което не е подписало заповедта, не е имало, съгласно заповедта, право на пътни дневни и квартирни, нито е ясно как се е завърнало в страната след евентуалното предаване на автомобила, нито е представило доклад за работата и финансов отчет. РЛ не е искало и разпита на това лице като свидетел, което е било допустимо. Впрочем, името на това лице е вписано като предаващ вещта и в двата представени приемо-предавателни протоколи, както този с грешните данни, така и поправения, което също не е било обяснено по никакъв начин. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е направил обосновани на събраните по делото доказателства фактически изводи и въз основа на тях правилно е приложил материалния закон, като при това не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението му следва да остане в сила, като на ответника се присъдят 858 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,