Решение № 13398 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2009 г.

Решение № 13398 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4426/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Образувано е по касационна жалба на Пейчо Ангелов Пашов, Елена Ангелова Филипова, Ангел Стефанов Ангелов, Георги Ангелов Стефанов, Стефан Ангелов Стефанов, Невенка Кръстева Петкова, Здравка Пеева Атанасова, Георги Пеев Георгиев, чрез пълномощника адв. Димитрина Стефанова срещу Решение № 999 от 9.12.2008 г. по адм. д. № 5760/2007 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 25 състав, с което е отхвърлена жалбата на Пейчо Ангелов Пашов от гр. Кърджали против Заповед № РД-46-876 от 05.07.2007 г. на заместник-министъра на земеделието и горите. Излагат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Твърдят, че неправилно не им е признато право на обезщетение, поради това, че не е извършена ликвидация на имотите на техните наследодатели и неправилно са извършени записвания в архивния фонд. Молят, да се отмени обжалваното решение и да им бъде признато правото на обезщетение. Ответникът по жалбата - заместник-министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Венера Влаевска оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде потвърдено и бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Смята, че решението е правилно, след като не е било установено наличие на предпоставките за обезщетение и извършено ликвидиране на имотите, което е отразено в архивния фонд. Предлага, да бъде оставена без уважение жалбата. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК и е в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. С Решение № 999 от 09.12.2008 г. по адм. д. № 5760/2007 г. на Административен съд - София-град, Второ отделение, 25 състав, е отхвърлена жалбата на Пейчо Ангелов Пашов от гр. Кърджали против Заповед № РД-46-876 от 05.07.2007 г. на заместник-министъра на земеделието и горите, с която е отказал правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на редица лица, между които и на наследниците на Пею и Георги Петкови Хойневи с вх. № АО-162/13.032007 г. на заявлението (подадено от Пейчо Ангелов Пашов и Вълчо Ангелов Кенанов), с мотивите, че съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ се обезщетяват български граждани, изселили се през периода 1913 - 1928 г., които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин. В мотивите на административният акт е посочено също, че с § 66 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. се определя кръга от лицата, имащи право на обезщетение, а именно тези, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив, като представените от заявителите архивни документи, видно от заверката на Централен държавен архив на гърба на документа са от опис 1 (едно) на архивен фонд 719к, поради което собствениците не са правоимащи по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Посочил е, че имотите на тези собственици са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис" и същите нямат право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. В производство по чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ административният съд е приел, че не са налице изискуемите предпоставки за обезщетение по отношение на категорията лица посочени в чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, които не са доказани с предвидените доказателства по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че по приложената ликвидационна преписка № G 16290 по досие № 8796/16616 и приложените документи, са от опис 1-ви лист № д 16290 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив, по налична заверка на гърба с дата 25.06.2006 г., поради което не са изпълнени законовите предпоставки за определяне на обезщетение. Също така съдът е приел, че по ликвидационната преписка имотите на Пею и Георги Хойневи са били оценени и ликвидирани, като е посочено изрично, че е издължена сума 851 USD на всеки един, равна на дължимата сума за ликвидираните имоти, ведно с начислената лихва до 30.06.1928 г. Административният съд е приел, че за извършване на записване в опис 1, респ. опис 12 на ЦДА с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е придадено правно действие и настъпването на определени правни последици, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна, като изложените от първоинстанционния съд мотиви се споделят и от настоящия касационен състав, защото са съобразени с фактическите обстоятелства по делото, относимите към тях правните норми, както и с постоянната в това отношение съдебна практика. В съответствие с чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетение обаче възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г., от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. В тази разпоредба е дадено легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", което има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.) и доказването им е в тежест на административния орган. В конкретния случай е установено от решаващия съд, че процесните имоти са оценени и е извършена ликвидация, с определено и изплатено обезщетение. Представените в тази връзка по делото архивни документи са от опис № 1 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив съгласно заверката на гърба им - Молба за ликвидиране, Свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец -2бр., Ликвидационни листи (преведени), и няма записване в опис 12 за неликвидирани имоти. При тези данни в конкретния случай не са налице две от четирите кумулативно дадени предпоставки в § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. за удовлетворяване на искането за обезщетение: имотите на претендиращия обезщетение не са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив и същите са оценени и ликвидирани. При тези фактически обстоятелства правилен е извода на първоинстанционния съд, че наследниците на Пею и Георги Хойневи не са правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997 г. Неоснователни са възраженията на касаторите, че отбелязванията в архивните документи не са прецизни и неверни. В производството пред първоинстанционния съд не е оборена доказателствената сила на представените документи и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема за установени фактите в производството пред първоинстанционния съд. В тази връзка съдът отхвърли искането за нови фактически установявания чрез събиране на доказателства, което е недопустимо в касационното производство. В съответствие с чл. 219 от АПК в производството са допустими само писмени доказателства, каквито в случая не са представени. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е неоснователна, не са налице касационния отменителни основания, поради което обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, следва да бъдат присъдени разноски за явяването на юрисконсулт в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева, който жалбоподателите, следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерство на земеделието и храните. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,