Решение № 10208 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Х. от гр. Велико Търново, [улица], [адрес], и Н. А. Н. от [населено място], област Велико Търново, [улица]срещу Решение 1164/09.04.2025 г., постановено по административно дело 483/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и произнасяне по същество на оспорването чрез отмяна като незаконосъобразен на обжалвания административен акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Велико Търново оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С обжалваното пред касационната инстанция Решение 1164/09.04.2025 г., постановено по административно дело 483/2024 г. Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на А. Х. и Н. А. Н. против Решение 1012-04-9#1/01.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново и ги е осъдил да заплатят разноски. За да се произнесе в този смисъл първоинстанционният административен съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и материалноправните разпоредби, при съблюдаване на административнопроизводствените правила и целта на закона. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдените от касаторите пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторите за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касаторите за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими аргументи на страните и е проверил законосъобразността на оспорените актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е формулиран извод в насока, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Велико Търново отговаря на всички изисквания на чл. 146 АПК. По делото е установено, че с Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД с 2137 от заседание 176/20.10.2020 г. на А. М. А. е определена трайна намалена работоспособност (ТНР)90.4 % без чужда помощ и срок на същата от три години, като причините, посочени в решението са общо заболяване - 80,4% ТНР и дата на инвалидизиране от 22.05.2017 г., съответно военна инвалидност 50% и дата на първоначално инвалидизиране - 25.07.1985 г. Няма спор, че двамата жалбоподатели са били членове на ТЕЛК, постановила експертното решение. С Решение 3980 от заседание 037 от 24.11.20202 г. ТЕЛК е приела, че това решение следва да се обжалва пред НЕЛК, защото неправилно е изчислена ТНР без военната инвалидност. С Решение 3985 от 24.11.2020 г. е допусната поправка на ОФГ на въпросното решение. Решението е обжалвано пред НЕЛК, като НЕЛК специализиран състав по нервни, очни и сърдечно съдови заболявания е отменил решението на ТЕЛК при МБАЛ Павликени и е върнал преписката на ТЕЛК при МБАЛ Павликени за ново освидетелстване. Междувременно, въз основа на обжалваното пред НЕЛК обсъждано решение на ТЕЛК към МБАЛ Павликени е било издадено разпореждане [номер]/4.12.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Велико Търново, с което на осигуреното лице е отпусната пенсия по чл.98, ал.7 КСО за периода от 2.10.2020 г. до 1.10.2023 г. С Решение 0040 от заседание 012 от 21.01.2022 г. на ТЕЛК при МБАЛ Павликени ЕООД , на това ЗОЛ е определена оценка на работоспособността от 86% ТНР по причина Общо заболяване . Срокът е отново 3 години. Издадено е ново Решение на ТЕЛК 0420 от заседание 111 от 06.07.2022 г., като на лицето е определена оценка на работоспособността от 60% ТНР, която е по причина общо заболяване 60% с дата на инвалидизиране от 22.05.2017 г. и военна инвалидност 30% с дата на инвалидиризане от 25.07.21985 г. Последното решение не е било обжалвано и е влязло в сила, каквито доводи са били развити и от административния съд. При тези данни и след извършена проверка на медицинското досие на А. е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, че вина за променения процент на ТНР имат действията на лекарите - членове на ТЕЛК, които се изразявали в даване на немотивирани оценки по отношение на вида и степента на ТНР в нарушаване на изискванията на чл.62 от НМЕ, според която норма видът и степента на увреждането/степента на трайно намалена работоспособност, се определят въз основа на представена медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Констатирано е, а и това обстоятелство не е било спорно пред първоинстанционния съд, че щетата представлява неправомерно получена пенсия в размер от общо 931, 44 лева главница, както и лихви към 23.11.2022 година от 183, 88 лева. Подобни констатации са били направени и по отношение на ЗОЛ М. Г. Г.. За нея първоначално е било издадено Експертно решение 0892 от заседание 083 от 30.04.2020 г. на същия ТЕЛК и й е била определена оценка на работоспособността 80% ТНР със срок на определения процент от 2 г. В резултат на решението на ТЕЛК Г. е подала заявление за отпускане на пенсия. С разпореждане [номер]/3.12.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, на Г. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80% ТНР по реда на чл.74, ал.1 КСО в минимален размер съгласно чл. 98, ал. 7 КСО. При проверка на медицинското досие на Г. е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ В. Търново, както и от ответника по делото, че вина за променения процент на ТНР имат действията на лекарите - членове на ТЕЛК, които са постановили решението си в нарушение на нормативните изисквания при издаването на актовете на медицинската експертиза. При тези факти първоинстанционният административен съд, след като е извършил проверката на акта по чл. 146 АПК и на сочените основания, приема, че оспореният административен акт е законосъобразен и отхвърля жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Според приложимата разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт имат правомощия да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Затова и като се изхожда от замисъла на производството по чл. 110 и сл. КСО е необходимо във всеки отделен случай дали е осъществен фактическия състав на цитираната норма, както и основанията за отмяната на решенията на ТЕЛК/НЕЛК. В актуалната съдебна практика на Върховния административен съд е прието, че тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза, и редът за нейното извършване са определени в приетата, на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение 1. Несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти" при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправни (нормативни) разпоредби при издаване на акта по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, което е основание за съставяне на ревизионен акт за начет, щом въз основа на незаконосъобразното експертно решение на ТЕЛК е била изплащана лична пенсия за социална инвалидност. Споделя се разбирането, че в качеството на професионална оценка на трайно намалената работоспособност /ТНР/, решенията на ТЕЛК/НЕЛК се базират на преглед и оценка на медицинската документация, преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на трайно намалената работоспособност, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. Правилно в разглеждания случай е осъществен съставът на чл. 110, ал. 1 КСО, като пред първоинстанционния съд безспорно е било доказано, че са налице условията за ангажиране на имуществената отговорност на двамата касатори, в качеството им на членове на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ООД, издали процесните ЕР на същата ТЕЛК по отношение на М. Г. и А. А.. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора основателна е и своевременно заявената акцесорна претенция на ответника - директора на ТП на НОИ - Велико Търново за заплащане на сторените съдебни разноски в размер на 200.00 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение